Решение № 661 от 22.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300501990 по описа за 2025 година

Постъпила е въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез адв.

Е. Т. против Решение № 260009/31.03.2025г., постановено по гр. д. № 4696/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXI гр. състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя против „ПИМК“ ООД искове за присъждане на следните суми: 19,527.79 лв. – главница, представляваща сбор от регресна претенция в размер на 19,277.79 лв. за изплатено застрахователно обезщетение по абонаментен застрахователен договор от 01.02.2017г., по полица № 1101180700405/1498 от 05.10.2018г. за щети по превозван от ответника товар, съгласно договор за международен автомобилен превоз на стоки – международна товарителница № 16435 от 05.10.2018г. и сумата от 250 лв. – разходи за изготвяне на авариен протокол, както и сумата от 509.89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2020г. до 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпването на исковата молба в съда – 27.04.2020г. до окончателното погасяване на задължението, съответно е разпредЕ. и отговорността за разноски по делото. Решението е постановено при участието на „Алкомет“ АД, като трето лице – помагач на страната на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.

Излагат се съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение. Оспорва се изводът на съда, че в конкретния случай не намирала приложение Наредба № 7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозните товари. Неправилно решаващата инстанция приела, след като установила, че липсвали уговорки между изпращач и превозвач, че задължението за укрепването на товара било на изпращача. Сочи се, че действията по укрепването на товара не били част от действията по натоварването на товара, както посочил съдът в решението си. Излага се становище, че при липса на изрична уговорка между изпращач и превозвач по отношение на задълженията за укрепването на товара, то приложение намирала Наредба № 7/2018г., съгласно която задължението за 1 укрепване и обезопасяване на превозвани стоки било в тежест на водача/превозвача, в която насока били и събраните по делото доказателства. Оспорва се като неправилен и извода на съда, че причината за настъпилите вреди била опаковката на товара, която не позволявала същият да бъде укрепен, без да бъде увреден, съответно, че опаковането на стоката било задължение на изпращача, поР. което и не могла да се ангажира отговорността на превозвача, което разрешение противоречало на приетата по делото комплексна СТЕ и СОЕ. В тази връзка се сочи, че според вещите лица причината за увреждането не била опаковката, а неукрепването на стоката към камиона, чрез поръчаните от изпращача колани и ъгли.

Оспорва се изводът, че не бил доказан размерът на претендираното обезщетение, тъй като ищецът не ангажирал доказателства за това каква част от материала на рулоните била увредена, съответно каква част била годна за използване. В тази връзка се навежда, че дружеството не било излагало подобни твърдения, а напротив – ищцовата теза била, че повредата по стоката довела до 100 % негодност за използването по предназначение, а твърдението, че увредената част от рулоните могла да бъде изрязана и същите да бъдат използвани по предназначение, било на ответника, като част от защитната му теза. Фактът каква част от рулоните е могла да бъде изрязана бил без правно значение за основателността на иска, тъй като предназначението на рулоните било свързано с точно посочени размери във фактурата, както и поР. това, че липсвали доказателства, че подобно изрязване било технологично възможно. Установявало се, че рулоните не могли да бъдат възстановени в първоначалното си състояние, респ. не могли да се ползват по предназначение. Неправилно съдът приел, че обезщетението не могло да се определи и по реда на чл. 162 ГПК. Искането е за цялостна отмяна на постановеното по делото решение и уважаване предявения иск.

Претендират се разноски.

Постъпило е и становище от третото лице - помагач „Алкомет“ АД, с което се солидаризира с изложените във въззивната жалба аргументи против атакувания съдебен акт.

Сочи се, че щетите по застрахования товар възниквали единствено поР. неукрепването на същия в камиона с колани и ъгли, които били поръчани от производителя „Алкомет“ АД, а не в резултат на опаковката на товара. Дружеството производител опаковало стоката според изискванията на получателя в Испания. На следващо място ответникът признал, че водачът на превозното средство констатирал разместен товар, още по време на транспорта в България, но не взел мерки да намали щетите, което било груба небрежност. Вместо да укрепи товара, превозвачът продължил превоза на вече разместен товар и причинил допълнителни вреди. Товарът бил изцяло отказан от купувача в Испания, тъй като бил повреден. ПоР. особеностите на стоката, същата не могла да бъде и поправена.

Производителят бил длъжен само да опакова стоката, съобразно изискванията на получателя, както и да заяви транспорта, а превозвачът трябвало да укрепи стоките, което следвало и от Наредба № 7/27.04.2018г. Неправилно съдът приел паричната претенция за недоказана, доколкото не било установено колко и каква част от материала на рулоните била увредена и каква част от същите е била годна за ползване. В тази връзка се навежда, че не било възможно част от рулона да бъде изрязана, а годната част да бъде използвана.

Разяснява се, че рулоните се изготвяли по поръчка на конкретен клиент и увреждането им водело до невъзможност стоката да се ползва по друго предназначение или да се предаде на друг клиент, доколкото всеки клиент поръчвал стоката с индивидуални параметри.

Повредената стока подлежала единствено на рециклиране чрез претопяване. Сочи се, че през 2019г. в кореспонденция между производителя и превозвача, ответното дружество признало, че вината за повредените стоки била негова. С оглед на последното се прилага извлечение от кореспонденцията между двете дружества. Прави се искане за разпит на св. Р. К. за установяване на тези обстоятелства. Искането през въззивния съд е за уважаване жалбата на въззивната страна, съответно отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ПИМК“ ООД, чрез адв. Р. К.

К. и адв. В. И. Д. – М., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба.

Излагат се съображения за неприложимост на Наредба № 7/27.04.2018г., както бил приел и Районният съд. Сочи се, че CMR-Конвенцията не провеждала разграничение между натоварването на стоката и укрепването, от което следвало, че натоварването включвало и 2 укрепването, тоест отговорността за укрепването била на изпращача, във връзка с който довод се излагат подробни съображения. Установявало се, че дори товарът да бил закрепен с изисканите от изпращача ъгли и колани, то стоката нямало да бъде предпазена от увреждания поР. неподходящата опаковка. Според вещите лица опаковката на товара, част от която била и дървеният палет, не била стабилна, а укрепването на рулоните към превозното средство било недостатъчно, т. е. причината за увреждането била, че рулоните не били добре закрепени към палетата, както и недостатъчното закрепване и обезопасяване на товара в самото превозно средство. По отношение твърдението, че опаковката би била достатъчна, ако стоката е била допълнително закрепена с колани, вериги и т.н., въззиваемият сочи, че експертите били категорични, че увредите отново са щели да настъпят при директен допир на поръчаните колани с рулоните, предвид свойствата на алуминия. На следващо място, ищецът не установил факта, че рулоните били 100 % увредени, което да е наложило тяхното претопяване, респ. че не е било възможно да се използват въобще или пък че имали остатъчна стойност, поР. което размерът на претендираното обезщетение останал недоказан.

В тази връзка се развиват подробни съображения. Развиват се подробни доводи в подкрепа извода на районния съд, че размерът на търсеното обезщетението в конкретния случай не може да бъде изчислен по реда на чл. 162 ГПК. Искането е за отхвърляне въззивната жалба и потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД против „ПИМК“ ООД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19 527.79 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за щети по превозван от ответника товар, както и сумата от 509.89 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2020г. до 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Изложени са твърдения, че по силата на договор за международен автомобилен превоз на стоки, обективиран в международна товарителница CMR № 16435 от 05.10.2018г., дружеството „ПИМК“ ООД се задължило да превози 5 бр. палети с алуминиева лента, с общо нетно тегло от 20 286 кг., с изпращач – „Алкомет“ АД и получател – дружество в Испания, като договореният маршрут бил Ш., България – Мадрид, Испания. Превозът следвало да бъде осъществен от ответното дружество с товарен автомобил, като стоката била натоварена на 05.10.2018г. от товарния пункт на изпращача в гр. Ш.. Още по време на превоза на територията на България, водачът на товарния автомобил установил, че товарът се разместил и рулоните се притискали и удряли помежду си. ПоР. това, при пристигането на камиона в базата на „ПИМК“ ООД в гр. ****, превозът до Испания бил преустановен, а на товара бил извършен оглед за евентуални щети. На 10.10.2018г. стоката била върната на дружеството изпращач от гр. **** в гр. Ш., където била назначена комисия за оглед и оценка на щетите, при който се установило, че товарът не бил достатъчно укрепен, вследствие на което лентите се притискали и удряли една в друга по време на превоза, в резултат на което опаковката на товара била нарушена, а по всички ленти имало механични повреди.

Комисията установила, че поР. констатираните щети алуминиевите ленти били негодни за ползване по предназначение и същите следвало да бъдат претопени.

Тези констатации на дружеството изпращач били потвърдени и от авариен комисар от „Булгарконтрола“АД, като съгласно издадения от него сертификат за инспекция № 05.1/0224, опаковките на рулоните били нарушени /със счупени дървени скари/, а самата стока била наранена – с надрани повърхности, с двустранни огънати ръбове и изкривявания.

Експертът също потвърдил, че товарът бил негоден на 100 % за ползване по предназначение, но имал остатъчна стойност като метален скрап. Съгласно изготвената от „Алкомет“ АД калкулация, себестойността на увредените 5 бр. рулони алуминиева лента, към месец октомври 2018г., възлизала на 98 184, 24 лв. Предвид взетото решение за претопяване, 3 дружеството собственик извършило калкулация на разходите за това, които възлизали в размер на 19279.47 лв., от които 16837.38 лв. – разходи за претопяване на алуминиева лента и 2442.09 лв. – стойността на 609 кг. загуби от претопявания материал, вследствие на неговото изгаряне.

Сочи се, че при настъпване на уврежданията, превозваните стоки били застраховани при ищцовото дружество по силата на абонаментен застрахователен договор, сключен между застрахователя и „Алкомет“ АД. На 15.01.2019г. постъпила и претенция от застрахованото лице за изплащане на обезщетение. На 08.10.2019г. било изплатено обезщетение в размер на 19 527.79 лв., представляващо сбор от застрахователно обезщетение от 19 277.79 лв. за увредените рулони и 250 лв. – разходи за изготвяне на авариен протокол. Излага се становище, че вина за повредата на стоката имало дружеството превозвач, поР. което на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахованото лице против причинителя, до размера на обезщетението и обичайните разноски.