Решение № 2279 от 21.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2279 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20221110200855 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Б. С. К. срещу електронен фиш серия № , издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.

182, ал.1, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

В жалбата, подадена от адв. Ч., са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят излага, че във фиша не е посочено точното място на нарушението, доколкото не е посочен номер на административния адрес, където е установено движението на МПС с превишена скорост.

Сочи се и допълнително нарушение, свързано с неспазване на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 Наредба № 9121з-532/12.05.2015 г., която задължава при посочване на превишената скорост да се приспадне толеранс от 3 км./час. Наведени са и съображения относно липсата на доказателства за техническата годност и изправност на използваното средство за измерване на скоростта. Поради това се претендира съдът да отмени обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател, който изпраща своя процесуален представител – адв. Ч.. Същият заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на електронния фиш. Допълва доводите си, като сочи, че в протокола за използване на техническото средство е записано, че автомобилите се заснемат при приближаване /видно от отбелязаната буква П/, а от снимките се установява, че автомобилът е заснет при отдалечаване от техническото средство. Намира, че не е категорично установено и че техническото средство е преминало проверка. Моли при отмяна на фиша и за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

1

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. С оглед изложеното в придружителното писмо от ОПП СДВР и справката за фишове, издадени на жалбоподателя, е видно, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 03.01.2023 г., като жалбата срещу него депозирана в ОПП СДВР на 11.01.2021 г.

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2021 г. в 12:10 ч., в гр. по бул. срещу, с посока на движение от ул. с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ” с рег. № 81 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 31 км./ч. Автомобилът бил регистриран на името на Б. СТ. К. с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш сериясрещу Б. СТ. К. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 653, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 30.09.2021 г., в 12:10:40 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о18.8418 и NL 42о42.8481, е засечена скорост на движение от 84 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Автомобилът е заснет при отдалечаването му от техническото средство. Към разпечатката е приложен и клип, от който се установява местоположението на техническото средство, а именно на бул. в посочения пътен участък. Приложена е и снимка на автомобила, в който е била монтирана АТСС, от която също се установява точното местоположение на същия, както и неговия регистрационен номер, съответстващ на отразеното в Протокола за използване на АТСС. От представените карта и снимка се установява, че участъкът е в рамките на населено място – гр. София, с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 30.09.2021 г. В същия протокол е посочено, че АТСС е била монтирана в служебен автомобил с който е бил в неподвижно състояние. В протокола е посочено и ограничението на скоростта в процесния участък, а именно общото ограничение от 50 км./час, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както и че в процесния участък липсва допълнителен пътен знак, въвеждащ друго ограничение на скоростта. В протокола, при посочване на посоката на задействане на АТСС действително е напечатана буквата „П“, сочеща за заснемане на приближаващи автомобили. Но от самия протокол е видно, че тази буква е преправена на „О“ за отдалечаващи, което съответства и на заснетото изображение на процесния автомобил.

Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като в електронния фиш е посочен не само бул. „“, но и посоката на движение, както и конкретия пътен участък, уточнен не чрез административен адрес /номер на булеварда/, а чрез намиращата се на него сграда на 5-та МБАЛ София. Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък, където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на скоростта. Съдът намира, че не е допуснато и нарушение при отразяване на посоката на движение на автомобила по отношение на АТСС, като грешката в протокола е поправена. Освен това подобно 2 нарушение не би било съществено, доколкото е налице снимка от паметта на техническото средство, която несъмнено установява посоката на движение на автомобила и неговия номер.

Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/ тип – TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип, се считат за одобрен тип., за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на регионалните дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година, като мобилната система с № 653 е преминала проверка на 23.10.2020 г., като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч., видно от протокола от същата дата. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за техническа неизправност на системата за контрол. Видно от представения часови график мобилната система е била монтирана в служебен автомобил СА6703ММ, който е заснет и на мястото на контрол.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба от МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система с радарен скоростомер тип „Трафик радар” и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният 3 фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 84 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 81 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 81 км./ч. Следователно са неоснователни и тези възражения на жалбоподателя, който твърди, че не е приспаднат толеранса от 3 км./час.

От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 81 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е установено превишение с 31 км./ч. От клипа от техническото средство и от отразеното в протокола за използването му несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно – 50 км/ч за населено място, каквото е гр.