Определение № 3933 от 22.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3933 гр. Варна, 22.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501854 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от ЗАД“Армеец“АД, ЕИК 121076907, гр. София, против Определение № 9664 от 15.07.2025г., постановено по гр.д. № 1086/2024 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 58531/30.06.2025 г. за изменение на Решение № 2059 от 05.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1086/2024 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

В жалбата се излагат съображения за недължимост на допълнително присъдената сума в размер на 600 лева за явяване в трето и четвърто открити съдебни заседания, с оглед малката им продължителност и извършените от адвоката неповлияващи хода на делото или изхода на спора процесуални действия. По време на третото съдебно заседание, продължило 13 мин., процесуалният представител е направил 5 изявления – взел е становище по хода на делото и по приемане на експертизата, без да задава въпроси към вещите лица, адвокатът не е взел становище по въпросите към експертизата в писмена молба на ответника и не е възразил по доказателственото искане на ответника. По време на четвъртото открито съдебно заседание, продължило 6 мин. процесуалният представител е направил 5 изявления – взел е становище по хода на делото и по приемане на експертизата, без да задава въпроси към вещите лица, адвокатът е направил искане по реда на чл.214 от ГПК, като е в взел становище по съществото на делото. Поддържа се, че заседанията щяха да протекат и без участието на адвоката със същия резултат, тъй като всяко от изявленията би могло да бъде направено и с писмена молба. Прави се искане за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като същото бъде определено на пазарен принцип, без да се съобразява Наредба 1 от 09.07.2004г. Поддържа се, че последната е нищожна по мотивите на 1 решение по делото С-438/22 на СЕС, тъй като заложените в нея критерии представляват ограничение на конкуренцията.

В отговора на жалбата ответникът по нея излага доводи за правилност на обжалваното определение, с твърдения, че явяването на адвоката в заседанието не е свързано само с физическо присъствие, но и с предварителна подготовка. Продължителността на заседанието счита за ирелевантна.

Изтъква, че делото е било висящо на първа инстанция година и половина, който период е определящ за ангажираността на адвоката със защитата по него, с оглед което платеното от ищеца възнаграждение в размер на 1200 лева не се явява прекомерно. Излага се становище, че решенията на СЕС, на които жалбоподателят се е позовал, нямат директен ефект в юриспруденцията на националните съдилища, тъй като не установяват точни и ясни правила, не посочват до какъв размер е допустимо да се намаляват адвокатските възнаграждения, нито посочват по какъв начин Наредба 1/09.07.2004г. противоречи на чл.101 от ДФЕС. Националните съдии нито имат правомощия, нито задължение да проучват пазарната конюнктура в страната при постановяване на всяко свое решение, съобразявайки уникалността на всеки отделен казус, за да могат да преценят какво възнаграждение да присъдят. В решение С-438/22 на СЕС, съдът не е обявил наредбата за нищожна, а съвсем уклончиво е решил, че националният съд може да откаже да я приложи само ако установи, че противоречи на чл.101, параграф 2 ДФЕС, каквото противоречие в случая не се установява. С оглед изложеното се поддържа, че съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

С постановеното по гр.д. № 1086/2024 г. на ВРС решение № 2059 от 05.06.2025 г. предявеният от М. Я. Н. иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ срещу ответника ЗАД“Армеец“АД е уважен изцяло за сумата от 2 483,27 лева. Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответното дружество са възложени сторените от ищцата разноски в общ размер на 2 299,33 лева, от които 99,33 лева заплатена държавна такса, 1 000 лева депозит за вещо лице по САТЕ, както и адвокатско възнаграждение от 1 200 лева с ДДС.

Постъпила е молба №58531/30.06.2025г. от ответника с правно основание чл.248 от ГПК за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение по съображения в релевираното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност.

С обжалваното определение № 9664 от 15.07.2025г., молбата е оставена без уважение.

Определението е правилно.

Действително съгласно постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка обаче следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената 2 работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. В конкретния случай претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимума по наредбата и на фона на икономическата конюнктура и инфлационни процеси не е налице възможност за редуцирането му без да се наруши принципа за достойно заплащане на предоставената правна помощ, включваща освен изготвяне на исковата молба и предварително запознаване с относимите материали и съдебна практика, подготовка на защитна теза, справки по движението на делото и изготвяне на становища по процесуални и материалноправни въпроси.

В случая по делото са проведени четири съдебни заседания, в които са събрани писмени и гласни доказателства, две единични и една тричленна САТЕ. Сравнително малката продължителност на проведените съдебни заседания след второто сама по себе си не е основание за недължимост на адвокатско възнаграждение, тъй като ангажираността на адвоката включва и времето за подготовка и изграждане на стратегия за защита. Същото се отнася до избора на адвоката на процесуално поведение с оглед преценката дали събираните доказателства ползват защитната му теза. От значение е от друга страна общата продължителност на съдебното производство пред съответната инстанция, доколкото е пряко свързана с обема на дължимите от адвоката услуги. Действително делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела, но при отчитане обема на осъществената в полза на ищцовата страна защита и факта, че процесуалният представител е участвал ефективно във всички проведени съдебни заседания, съдът намира, че договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер, съответстващ на предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери, не се явява завишено, поради което и не са налице предпоставки за редуцирането му.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9664 от 15.07.2025г., постановено по гр.д. № 1086/2024 г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3