Решение № 328 от 27.04.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Шумен, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

ПредС.ел:

Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630101920 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Г. С. ЗЛ. против С. С.

ЗЮЛК., с участието на Ф. М. Ш. като трето лице помагач на страната на ответника, с която са предявени осъдителни искове, с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД, за неоснователно обогатяване със сумите 1 648,85 лв. - от банков влог и 1 333.33 лв. - от продажба на трактор , представляващи съответна на наследствения на ищеца дял от наследството, оставено от баща му С. З. Ш., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху исковите претенции за период от подаване на исковата молба – 09.07.2021 г. до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковете твърдейки, че с ответника и третото лице - помагач на страната на ответника Ф. М. Ш. , са законни наследници на С. З.

Ш., с ЕГН **********, бивш жител на с. Искра, общ. Ситово, починал на 03.03.2016 г.. Към момента на откриване на наследството в патримониума на наследодателя били налични движими вещи: сума от 4 946.55 лв. в банкова сметка IBAN: LG84 СЕСВ 9790 1057 1199 00 в ТБ „ЦКБ“ и трактор марка „НIМОМОТО“ за упражняване от наследодателя на професия - земеделски производител /стопанин/, купен през 2014 г. от „ЗЕМТЕХ” ООД Варна, за сумата от 4 000.00 /четири хиляди/ лева. Сумата от 4 946.55 лв. била изтеглена от ответника – брат на ищеца през банкомати в гр. Шумен, с 1 дебитна карта предоставена му от Ф. М. Ш., тяхна майка и съпруга на наследодателя, както следва: през периода от 17.10.2016 г. до 28.10.2016 г. по 400 лева; на 29.10.2016 г. – 100 лв. и на 29 10.2016 г. - 16.04 лв. платени за покупки в търговска верига. Относно изтеглената сума подал жалба до ШРП, където била образувана прокурорска преписка № 985/2017 г., по която бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство. През есента на 2017 г. тракторът, без негово съгласие, като съсобственик и без документи, бил продаден от ответника на С. М. А. от с. Искра, общ. Ситово, обл.

Силистра, за сумата от 4 000.00 /четири хиляди/ лева, която цена била платена изцяло и в брой. Ищецът счита, че получавайки цялата сума от 8 946.55 лева, незачитайки наследствените квоти - по 1/3 ид. ч. за всеки сънаследник, ответникът се е обогатил увеличавайки своето имущество. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му плати сумата 2 982.18 лв., от които 1 648,85 лв. - от банковия влог и 1 333.33 лв. - от продажбата на трактора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, подава писмен отговор. Намира наличие на пречка за движение на делото, обуславяща необходимостта от спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до влизане в сила на съдебно решение по чл. 344 ГПК, по ГД № 1012/2021 г., по описа на PC – Силистра, както и за недопустимост на исковете. По основателността на исковете оспорва, че е придобил сумата 4 946,55 лв. в своя изключителна собственост, нарушавайки правата на останалите съсобственици, като счита, че с откриване на наследството на С. З.

Ш. ищецът не е съсобственик по наследство, с част, надхвърляща 1/6 ид. ч. от изтеглените от името на наследодателя пари, депозирани по посочения в исковата молба банков влог, както и, че след откриване на наследството посочения в исковата молба трактор станал изключителна собственост на преживелия съпруг Ф.Ш., на основание чл. 12, ал. 1 ЗН, тъй като се е занимавала със земеделие, живяла е с наследодателя към момента на смъртта му и се е грижила за него, без да е съответно възнаграждавана по друг начин.

В срока по чл. 131 ГПК третото лице помагач на страната на ответника, чрез същия процесуален представител, подава писмен отговор, в който излага доводи идентични на изложените от ответника в отговора на исковата молба.

2

В проведените две съдебни заседания ищецът поддържа исковете.

Процесуалният представител на ответната страна поддържа становището за наличие на предпоставките за спиране на производството на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК и за недопустимост на исковете, изхождайки, както от установеното по делото висящо делбено производство в РС Силистра, така и примерно изброява разпоредбите на чл. 30, ал. 3 ЗС; чл. 76 ЗН; чл. 70, изр. 1, предл. 2, вр. чл. 69, ал. 1 и 2 ЗН и чл. 70, изр. 2, вр. чл. 69, ал. 1 и 2 ЗН, като възможни други средства за защита, с които счита, че ищецът разполага. От друга страна в открито съдебно заседание на 16.02.2022 г. същият процесуален представител прави признание на иска относно трактора марка „НIМОМОТО“, като признава, че към момента на завеждане на настоящото дело не се притежава от страните, тъй като е продаден за сумата от 4 000.00 лева и че квотата на ищеца в тази част от наследството е 1/3 и възлиза на 1333.33 лева от продажната цена на трактора, която сума обещава, от името н а Ф.Ш., да бъде предадена на ищеца. Въпреки направеното признание на този иск, процесуалният представител на ищеца не поиска постановяване на съдебно решение при признание на иск, поради което съдът продължи съдебното дирене и следва да постанови мотивирано съдебно решение.

Относно възраженията на процесуалния представител на ответната страна за недопустимост на исковете съдът намира следното:

Действително съгласно разпоредбата чл. 59, ал. 2 ЗЗД, правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква само ако ищецът не разполага с други средства за защита. Предмет на първият иск предявен в настоящото производство е парична сума, за която ищецът твърди, че е била налична по влогова сметка на наследодателя, към момента на откриване на наследството, а предмет на вторият иск е парична сума, за която се твърди, че е получена от ответника при продажба на сънаследствена движима вещ преди предявяване на иск за делба пред РС Силистра. Доколкото делбата на парични суми и делба на движима вещ, която към момента на постановяване на решение по иск за делба не е налична, е недопустима, то всеки от съсобствениците може да търси своя дял от парите било от влога, било от продажбата, чрез осъдителен иск /виж Р. № 1939/1981 г., І г. о./. В този смисъл възражението, че ищецът разполага с право да се защити във висящото производството за делба в РС Силистра, е неоснователно.

3

Възражението на процесуалния представител на ответната страна, че ищецът разполага с иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, като средство за защита, също е неоснователно. По общо правило искът с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е възможност на един съсобственик да претендира от друг съсобственик ползи от обща вещ, тъй като всеки от съсобствениците, докато съществува правното състояние на съсобственост, участва в ползите и тежестите на общата вещ, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. В този смисъл всеки от съсобствениците има право на част от ползите от вещта, а този от съсобствениците, който е събирал доходи, дължи да плати обезщетение за ползите, от които са лишени останалите съсобственици. Следователно ползи може да се претендират от съсобственик, който не е ползвал изцяло обща вещ или е ползвал част от обща вещ, но е бил лишен от доходите за останалата част. Ако ответникът, макар и да е ползвал вещта, не е извлякъл никаква полза, не дължи нищо на съсобствениците, защото има право да си служи с общата вещ наред с тях. Понятието „ползи от вещта“ по смисъла на чл. 30, ал.

3 ЗС включва гражданските плодове и естествените плодове от вещта.

Правната теория, а и съдебната практика, еднозначно приема, че продажната цена не е „полза от вещ”. В процесния случай ищецът не твърди, че ответникът е извлякъл някаква полза, о т трактор марка „НIМОМОТО“.

Твърдението е, че процесния трактор е продаден от ответника, който бил получил цялата цена. В този смисъл претенцията на ищеца е във връзка с разпореждането, а не с лишаване от ползи придобити от общата вещ, било като наем или нови телесни вещи. При разпореждане от един от съсобствениците с обща вещ, правото на другите съсобственици се защитава чрез конститутивен иск за изкупуване на продадения дял с правно основание по чл. 33, ал. 2 ЗС. Правото на изкупуване на продаден дял обаче възниква само при съсобственост върху недвижим имот. Изкупуване не може да се упражни относно дялове от съсобствена движима вещ, независимо колко е ценна. Следователно иск по чл. 30, ал. 3 ЗС или иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, също не са годни средства за защита на ищеца.

Относно другите възражения на процесуалния представител на ответната страна за недопустимост на предявените искове обосновани с твърденето, че ищецът разполага, като средство за защита, с иск по чл. 76 ЗН; иск по чл. 70, изр. 1, предл. 2, вр. чл. 69, ал. 1 и 2 ЗН или иск по чл. 70, изр. 2, вр. чл. 69, ал. 1 и 2 ЗН. Тези разпоредби са правна възможност за ищеца при 4 допустим иск за делба, поради което тези правни основания биха били възможни в делбеното производство пред РС – Силистра в случай, че процесния трактор марка „НIМОМОТО“ е наличен при някои от съделителите към момента на постановяване на решение по иск за делба.

Доколкото страните не спорят, а и ответната страна признава, че се е разпоредила с въпросния трактор, като го продали за сумата от 4 000 лева, преди предявяване на иска за делба пред РС – Силистра, а иск за делба на парични средства по принцип е недопустим, следва че тези искове също не са годно средство за защита на ищеца, поради което тава възражение също е неоснователно.

Относно становището на процесуалния представител на ответната страна за наличие на предпоставките за спиране на делото на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК. Спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е възможно, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Наличието на друг, вече висящ, процес между страните предпоставя служебна преценка или за наличието на предпоставки за спиране на делото на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК или за прекратяване на делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В този смисъл основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото се разглежда в правната теория (в преобладаващата част) като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск. По същността си спирането на производството представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване на спора по същество.

Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е аналогична на отменената по чл.

182, ал. 1, б. „г“ ГПК (1952 г.), съгласно която съдът спира производството, „когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск“, както и на уредбата в ЗГС - отм. (чл. 520, т. 2 ЗГС - 1907 г.; чл. 366, т. 3 ЗГС - 1930 г.) предвиждаща, че във всяко положение на делото страните могат да повдигнат отвод, а служебно съдът е длъжен да не приема делото за решаване, когато в същия или друг съд се разглежда дело, което „има тясна връзка с предявения иск“. Използваните в посочените норми изрази са правнотехнически термини с утвърдено в практиката и теорията значение, но предполагат наличие на 5 възможна връзка между две висящи дела. От друга страна обаче законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва при произнасяне по обусловеното дело да се зачетат последиците от влязло в сила съдебно произнасяне по обуславящото дело. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г., ТД № 2/2014 г., ОСГТК и ТР № 8/07.05.2014 г., ТД № 8/2013 г., ОСГТК, е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.