Решение № 96 от 01.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Кюстендил, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500564 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262708/25.05.2022г. подадена от гл. юрисконсулт Д.М., в качеството й на процесуален представител на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: ***** срещу решение № 260032 , постановено на 26.04.2022 г. от РС – Кюстендил по гр.д. № 233/2020гг. по описа на същия съд, с което районният съд е осъдил Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на И. Г. Г.,ЕГН**********, от *** , съд.адрес – *** чрез адв.Д. З. сумите, както следва: 1682.43 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен по време на дежурства за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за календарната 2017г. в размер на 441.55 лв., за календарната 2018г. -611.18 лв., за календарната 2019 – 629.70 лв., ведно с лихва за забава върху главницата в общ размер 218.81 лева, от която 106.71 лв., считано от 01.05.2017г. до 03.02.2020г, 86.12 лева, считано от 01.05.2018г. до 03.02.2020г. и 25.98 лева, считано от 01.05.2019г. до 03.02.2020г.ГД“ГП“ е осъдена да заплати на И. Г.

Г., ЕГН **********, от ***** съд.адрес гр.*** сумата 500.00 лв., разноски за производството – платено адв.възнаграждение, по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата 337.70 лв., включваща дължими държавни такси за два иска 67.30 лв. и 50.00 лв. и 220.00 лв-, платено по сметка на бюджета възнаграждение на вещо лице. С определение №260319/16.09.2022г. постановено по същото дело е отхвърлено, като неоснователно искането, заявено във въззивна жалба, с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на посочения съдебен акт в частта за разноските. Преписи от решението са връчени на страните, както следва на И. Г. на 28.04.2022г., на ГД“ГП“ на 10.05.2022г., съответно определението е връчено на страните, както следва на 19.09.2022г. на Г. и на 20.09.2022г. на ГД“ГП“. В подадената въззивна жалба 1 се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.В жалбата е аргументирано становище за недължимост на исковите суми, поставяйки в основаната на тази теза, обстоятелството, че ищецът е държавен служител на основание чл.142, ал.1 ЗМВР и по аргумент от ал.4 и ал.5 от същия закон, според който правата и задълженията на останалите категории служители на МВР, а именно Държавни служители, които не са полицейски органи и лицата, работещи по трудово правоотношение, се регламентират от ЗДСл и КТ.Сочи се обстоятелството, че действащата през исковия период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.( ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 29.07.2016г). не предвижда трансформиране на отработени нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работонто време на държавните служители на ЗМВР.Доколкото такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл.9, ал.1 НСОРЗ, то въззивникът счита, че тя не може да бъде приложена в разглеждания казус, тъй като тя не регламентира хипотези на превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време, чрез умножаване на първите със съответен коефициент.Факта, че според чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето от 22:00ч. до 6:00ч., се ползват със специална закрила по КТ, защото тази закрила е за права, които не са свързани със заплащането на нощния труд не рефлектира според въззивника върху извода за недължимост на плащане.Сочат се разпоредбите на 140 КТ и чл.140а КТ, вменяващи допълнителни задължения на работодателя за осигуряване на необходимите условия за полагането на този труд, така, че той да не засегне здравето на работниците и служителите, като им осигури топла храна, ободряващи напитки, други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, като извърши съответно наблюдение и проверка на здравословното състояние. Неприложимост на предвиденото с посочената Наредба разрешение, се обосновава и с действието на чл.7, ал.2 ЗНА, според която Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по – висока степен.Сочи се обстоятелството, че НСОРЗ е издадена на основание чл.244, т.2 и чл.261 КТ, за да уреди прилагането на тези норми, касаещи възнагражденията и обезщетенията по трудови правоотношения.Правоотношението от което ищецът черпи права не е трудово, а служебно и има специална уредба в ЗМВР.С оглед съдържанието на чл.2 НСОРЗ според въззивника този ред е неприложим за държавните служители.Разгледано е понетиято празнота в правото, определение за което се съдържа в чл.46, ал.2 ЗНА, според която когато нормативен акт е непълен, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото и морала.Въззивникът изразява убеждение, че в разглеждания случай липсва празнота в правната уредба, налице е специален закон, с който не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработените нощни часове труд с умножението им с коефициент по чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което право наредбата дава на работниците и служителите чиито трудови правоотношения се уреждат по КТ.Лишаването на държавните служители от такава трансформация на отработени нощни часове в дневни, се компенсира с други предвидени в ЗМВР права и привилегии, като по продължителен платен годишен отпуск, по – висок размер на обезщетенията при пенсиониране.В подкрепа на същата теза се сочи възприетото в решение от 24.02.2022г. на ЕС по дело С-262/20г., според което чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември 2003г., относно някои аспекти на организация на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не се налага да се приеме национална правна уредба, която предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работещи в публичния 2 сектор, като полицаи и пожарникари е по – кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобвки, позволяващи да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, каквито мерки са предвидени и за полицаи и пожарникари.

Доводи в съответствие с горните разсъждения, въззивникът намира и в чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, допускащи определената в законодателството на държавата членка нормална пордължителност на нощния труд от 7 часа за работници от частнrя сектор да не се прилага за работници от публичния сектор, включително полицаи и 2 пожарникари, ако такава разлика в третирането - дискриминация се основава на обективен и разумен критерий, т.е е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел.Високата степен на обществена значимост на полагания труд на полицаи и пожарникари, и правомощията им за защита на гражданите, противодействие на престъпността, защитата на национланата сигурност, опазване на общестевния ред и пожарна безопасност и защита на населението, установени в ЗМВР, обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8 часов нощен труд. Предвид факта, че правоотношението на ищеца се характеризира с обстоятелството, че нощната продължителност на неговото работно време не е по – малка от тази на дневното, неговият труд не се отчита въз основа на заработено по трудови норми, се изключва прилагането по аналогия на чл.9, ал.2 вр. с ал.1 НСОРЗ – ал.1 от която гласи, че „При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по – малка от тази дневното, трудовото възнаграждение,заработено по трудови норми се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време“.Сочи се разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР, предвиждаща, че нощните смени на служителите са от 22ч до 6ч. т.е 8 часа, докато продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни часа, което обосновава т.нар преизчисляване на положения труд.Същия извод според въззивника следва и при съобразяване на нормата на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР, според която дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, не е налице работа по трудови норми, за да се определя възнаграждение по чл.247 и чл.250 КТ. Сочи се съдебна практика - решение 19.04.2022г.

Окръжен съд – Благоевград, решение №901800 от 19.04.2022г. по гр.д.

№582/2020г., решение №901755/19.04.2022г. гр.д. №428/2020г., решение №901793 от 19.04.2022г. гр.д.№440/2020г., решение №903670 по гр.д.

№438/2020г. ОС – Благоевград, решение №47 от 04.03.2020г. гр.д.№23/2020г. по описа на ОС- Ловеч, решение №405/04.11.2019г. ОС – Русе по гр.д.№548 по описа за 2019г. Въззивникът счита, че положителен извод за дължимост на сумите не може да се търси в разпоредбата на чл.187 ЗМВР, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време и нормалната продължителност на работното време през нощта.Това според въззивника следва от факта, че този закон противоречи на материалния закон, според чл.179, ал.1 ЗМВР държавните служители полагат труд през нощта за времето от 22:00ч. до 6:00ч., т.е.8 часа.Според чл.187, ал.4 ЗМВР – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1.В съответствие със закона се сочи Наредба №8121з-1535/15.12.2020г., в чл.21, ал.3 от която се сочи, че „При сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 ЗМВР“. В условията на евентуалност се поддържа становище за 3 частична основателност на иска, като се имат предвид, отработените часове за всеки отчетен период, след това преценка дали преобразуваните нощни часове формират извъреден труд или тези часове допълват неотработената норма, което не е отчетено от първоинстанционния съд.Въззивникът счита, че меродавно е заключение на вещо лице по Първи вариант, имайки предвид, че преобразувания нощен труд не се явява извънреден, по смисъла на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време“ И РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.50а, ал.1 ЗДСл, доколкото положените нощни часове не са положени извън установеното работно време, и не по изрично разпореждане на работодателя.Тъй като ищецът работи на сменен режим на рабога и работното му време се отчита сумарно.В този смисъл въззивникът счита, че е следвало да бъде уважена претенция за сума 1562.63 лв. , допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен по време на дежурства за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за календарната 2017г. в размер на 441.55 лв, 556.98 лв. за календарната 2018г., 564.10 лв. за календарната 2019г., както и лихва за забава в размер на 209.89 лв-., от който 106.71 лв. за периода от 01.05.2017г. до 03.02.2020г., 79.79 лв. за периода от 01.05.2018г. до 03.02.2020г. и 23.29 лв. за периода от 01.05.2019г. до 03.02.2020г. Обяснено е как са формирани посочените суми: съобразена е устаноевната продължителност на работното време на ищеца, действително отработените часове през съответния тримесечен период сумирани с часовете получени след преобразуване на отработените нощни часове. В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението постановено по гр.д. №233/2020г., и отхвърляне на предявените искове, евентуално отхвърлянето им за сумата над 1562.63 лв- за извънреден труд, получен при приравняване на нощния труд към дневен, съобразно отработените тримесечни норми, както и акцесорен иск в размер на 209.89 лв.