Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 240 от 29.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 368/2024
Вид
Определение № 240
Подписан
29.03.2024
В сила
29.03.2024
Състав
Татяна Андонова, Крум Динев, Петър Пандев

Цитирани разпоредби

  • чл. 270, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 66 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Благоевград, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно наказателно дело № 20241200600368 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 НПК и е образувано по частна жалба на а. А. - Т., в качеството й на защитник на подсъдимия С. Д. С., ЕГН:

**********, с постоянен адрес в град Б. ..., с която се атакува Определение ... г. на състав към РСР, с което по отношение на подсъдимия С. е определена мярка за неотклонение “ г.” в п. ... ... (...) ..., .... В иницииралата настоящото производство жалба се възразява, че по делото е представена молба за отлагане на насроченото открито съдебно заседание, към която била приложена заповед за командироване в чужбина на подсъдимия С. за определен период от време, включващ и датата на съдебното заседание, по отношение на която заповед подсъдимият не могъл да откаже изпълнение, поради което според защитника било налице уважителна причина за неявяването на С. С.. Сочи се още, че подсъдимият е с установен по делото адрес, семеен е и има две деца, за които полага грижа, както и че има добри характеристични данни. С тези аргументи се иска определената мярка за неотклонение “г.” да бъде изменена в по-лека такава. С жалбата се представя и т.д. № ... г., сключен между “Д., ЕИК: ..., представлявано от А.К., и С. Д. С..

ОСБ, Първи въззивен наказателен състав, съобразявайки възраженията на страната и приложените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С обвинителен акт на прокурор при РП-Б, ТО - гр. Р. на съд са предадени Д.

1

Ч., С. С., Я. М. и Г. В. за престъпление с правна квалификация по чл. 131, ал.

1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С разпореждане от 11.10.2023 г. първоинстанционният съд насрочил за провеждане разпоредително заседание, като след двукратно отсрочване, същото било насрочено за 21.03.2024 г., за което заседание редовно били призовани адв.

А., в качеството й на договорен защитник, и подсъдимият С. С., същият с определена в хода на ДП с постановление от 12.12.2022 г. мярка за неотклонение “п...”. С нарочна молба № 3002 от 20.03.2024 г. адв. А. представила писмено доказателство - заповед ... г., с която работодателят на С. С. командирова последния в чужбина на основание Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка в периода 19.03.2024 г. - 27.03.2024 г., при следния график - Б.-С.-Ф.-С.Б.. В проведеното на 21.03.2024 г. открито съдебно заседание съдебният състав приел, че подсъдимият С. С. е редовно призован, но не се явява и не представя т.д. към приложената заповед за командироване, а присъствието му в заседание е задължително и тъй като същият е с определена мярка за неотклонение “п...”, а представената заповед доказвала напускане на местоживеенето на подсъдимия без разрешение на съответния орган, съдът постановил сега атакуваното определение.

Настоящият съдебен състав счита определението на РС - Р. за неправилно, като аргументите за това са следните:

Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НПК предвижда, че когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка.

Посочената разпоредба не посочва от какво естество трябва да са причините за неявяване на подсъдимия, за да се приеме, че те са уважителни, респ. за да не бъде санкциониран той за отсъствието си от съдебно заседание. Те могат да имат личен или семеен произход; могат да са свързани със здравословното състояние на подсъдимия или на негови близки, с упражняваната от него професия. За законосъобразния извод относно наличието на предпоставките на чл. 66 от НПК и най-вече при преценката дали определената от съда мярка се явява подходяща от съществено значение е и досегашното процесуално поведение на подсъдимия. Отнесени тези принципни постановки към конкретиката на процесния казус, настоящият съдебен състав намира, че в 2 случая не е налице нито една от хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.

66, ал. 1 НПК, обуславящи първоначално определяне или промяна на мярка за неотклонение.

Относно неявяването на подсъдимия пред първоинстанционния съд в проведеното на 21.03 съдебно заседание последният е представил доказателство, свързано със служебните му задължения, а именно, че по време на провеждане на откритото заседание е командирован извън страната. Самият факт обаче че подсъдимият е напуснал страната (при констатираното безупречно процесуално поведение до момента, като и при наличие на категорични данни, че това преминаване на границите на страната е по повод изпълнение на трудовите му задължения като шофьор на товарен автомобил) не води след себе си извод, че има опасност същия да се укрие извън страната или че е нарушил задълженията, произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение „п...", както неправилно е приел първоинстанционният съд. Посочената мярка за неотклонение задължава подсъдимия да не променя местоживеенето си, без да уведоми съответния орган (в случая съда), но не го задължава да не напуска дома си. Напускането на страната за кратък период от време, по повод изпълнение на служебни задължения, настоящият съдебен състав намира, че не сочи на наличие на опасност от укриване извън страната. При тълкуване разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НПК и чл. 57 НПК, следва извода, че налагането на по-тежка по вид мярка за неотклонение би било обосновано само и единствено при констатирано недобросъвестно поведение на подсъдимия, който с действията си изглежда да цели шиканиране на процеса, съответно да препятства неговия ход, а в процесният случай подсъдимият, действайки чрез своя защитник, е предприел необходимото, за да уведоми съда за невъзможността да присъства на заседанието, обезпечавайки своевременно твърденията си с необходимото доказателство.

Предвид тези съображения, определението на РСР следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345 във вр. с чл. 270 ал. 4 НПК, ОСБ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение ... г. на състав към РСР, с което на основание чл. 66, ал. 1 НПК е изменена м.н. на подсъдимия С. Д. С., ЕГН:

3

********** от "п..." в “г.”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4