Решение № 271 от 28.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000501526 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 91 от 15.07.2020 г., постановено по т.д. № 173/2019 г. от Софийски окръжен съд, ответникът – Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 е осъден да заплати на М. Д. Г., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от КЗ:

- сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева;

- сумата от 7 955.80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение /, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2019 г.;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 да заплати:

- по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 2 418.23 лева;

- адвокатско възнаграждение на адв. К. М. Д., на основание чл. 438,, ал.

1

2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 000 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца – М.

Д. Г., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата 222.31 лв.;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. Д. Г. в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над уважения /40 000 лв./ до пълния предявен размер и сумата от 100 000 лв. и относно датата, считано от която следва да се начисли законната лихва, както и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е занижен и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че се дължи законната лихва от деня на подаване на писмената претенция по чл. 380 от КЗ.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, както и да присъди деловодните разноски в пълния размер за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да се потвърди решението в обжалваните части.

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

2

Ищецът – М. Д. Г.,ЕГН ********** е предявил против Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 искове с правно основание чл.

432, ал.1 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 21.11.2018 г. е пътувал на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан в лек автомобил марка „Пежо Боксер“ с рег. № ********, управляван от П. З. Н., ЕГН **********, който загубил контрол върху управлението и автомобилът напуснал платното за движение вдясно и се блъснал в крайпътен скат.

Ищецът твърди още, че:

- вследствие на ПТП е претърпял травматична фрактура на Л 2 прешлени и фрактура на десен хумерус.

- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил;

- лекият автомобил „Пежо“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП, като писмена претенция за обезщетяване е предявил на 13.12.2018 г., по която е образувана щета, но ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение;

- за лечението е разходвал сумата от 7 955.80 лв.;

Ищецът поискал ответникът да му заплати обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2018 г. и обезщетение за претърпени от ПТП имуществени вреди, в размер на сумата от 7 955.80 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 04.07.2019 г.

Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 подал отговор на исковата молба /л. 100/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл.45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата, че ищецът, като пътник не е ползвал обезопасителния колан, с който е бил оборудван лекия автомобил и с 3 това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства установява, че ищецът на 21.11.2018 г. е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Пежо Боксер“ с рег. № ********, управляван от П. З. Н., ЕГН **********, който загубил контрол върху управлявания автомобил и последният напуснал очертанията на пътното платно и се ударил в крайпътен скат.

Ищецът вследствие на ПТП претърпял травматична фрактура на Л 2 прешлен и фрактура на десен хумерус.

Извършени са две оперативни интервенции с поставяне на метална остеосинтеза-транспедикулна титаниева винтова стабилизация на L1, L3, L4 ниво и за фрактурата на дясна раменна кост.

Възможно е да се извърши и трета операция за изваждане на металните импланти, вследствие на която ищецът ще търпи болки и страдания за срок от 20 -25 дни.

Срокът за възстановяване на фрактурата на поясния прешлен е 12 месеца, а на дясната раменна кост 2 - 2.5 месеца, като след приключване на възстановителните процеси състоянието на пострадалата няма да бъде такова, каквото е било преди травмата, ще се наблюдават ограничения в движенията на гръбнака в поясния отдел.

Ищецът е направил необходими разходи за лечение, в размер на сумата от 7 955.80 лева.

Уврежданията са обезопасителен колан. били възможни и при правилно поставен

Така описания механизъм на настъпване на ПТП и на травматичните увреждания се установява от писмените заключения на вещите лица, извършили в първата инстанция комплексна медицинска и автотехническа експертиза /л. 159/ и единична медицинска експертиза - л. 135 4

Лекият автомобил „Пежо“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП.

Ищецът е предявил претенцията за заплащане на обезщетение на 13.12.2018 г. с приложен Констативен протокол за ПТП, по която ответникът е образувал щета, но не е изплатил обезщетение – л. 76.

В първата инстанция са събрани гласни доказателства, установяващи претърпените от ищеца болки и страдания.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и началната дата, считано от която следва да се начисли законната лихва.

Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от 01.01.2016 г.

По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380.

Съгласно разпоредбата на ч л. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Основателността на иска предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени 5 и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира.