Решение № 907 от 21.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Плевен, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430106418 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „****“ *** с предишно наименование „****“ *** с ЕИК ****, представлявано от **** против А. Ц. Л. ЕГН ********** от гр.**** №31, а по искова молба гр.Со****а бл.34 вх.В ап.7.

Ищецът твърди, че въз основа па додадено заявление за издаване на заповед за изпълнение било образувано ч.гр.дело 4352/2022г. по описа на РС Плевен и издадена заповед за изпълнение. В законовия срок срещу заповедта постъпило възражение, което обуславя правния интерес от завеждане на настоящия иск.

Твърди, че вземането било прехвърлено на ищцовото дружество „****“ *** с предишно наименование „****“ *** от „*****. Ищецът встъпил в правата си на кредитор , тъй като е придобил правата върху вземанията ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегии, обезпечения и други принадлежности. Ищецът твърди, че между „Б**** и ответника А. Ц. Л. е сключен договор за далекосъобщителни услуги от 24.11.2018г., с който бил добавен за ползване мобилен номер 876101138 по избран тарифен план „i1 Traffic L+“, с месечна абонамента такса 20,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга за отчетен период от 31.08.2019г. на стойност 72,56 лева. Абонатът ползвал, но не заплатил мобилни услуги, фактурирани за последователни отчетни месеци. Поради незаплащане в срок на задълженията, на основание чл.50 ОУ, вр. чл.43 т.1, за оператора възникнало право да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на договора, мобилният оператор издал фактура, в която била начиклена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 52,47 лева. Сумата е формирана като сбор от три месечни абонаментни такси. Твърди, че вземането е прехвърлено на „*****, а впоследствие на „****“ ***. За извършените цесии за изготвени уведомления, приложени към исковата молба и връчени на ответника. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 52,47 лева, представляваща неустойка по договорите, сключени между ответника и ***** за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4352/2022г. по описа на Рс Плевен.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор и не ангажира становище по исковата претенция. За проведеното по делото съдебно заседание, ответникът е редовно призован. Както в съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба, така и в призовката, ответникът е уведомен, че в случай, че не представи в срок писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановява на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска си. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище и не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 4352//2022г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение. Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 30.11.2022г. и в едномесечния срок – на 07.12.2022г., кредиторът е предявил установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни 2 доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4352/2022г. по описа на Плевенския районен съд.

Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. В едномесечния срок ответникът не е представил писмен отговор и не е изразил становище по предявените искове. Ищецът е бил уведомен редавно за предявената искова молба, което се установява от приложения по делото отрязък. За проведеното по делото съдебно заседание, призовката е изпратена на същия адрес, както и по месторабота, откъдето е върната в цялост.

Както в съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба, така и в призовката, ответникът е уведомен, че в случай, че не представи в срок писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановява на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска си. С оглед изпълнената процедура по връчването на книжата със съобщение, съдът е приел, че ответникът е редовно призован за съдебно заседание.

В проведеното на 20.06.2023г. ответникът не се е явил и не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.

3

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. С исковата молба е представено копие на договор, сключен на 24.11.2018г. между ответника в качеството на потребител и „**** по силата на който страните са се договорили „Б***** да предостави на ответника мобилни телекомуникационни услуги със стандартен план „i-Traffic L+“ и мобилен апарат , който договор е сключен за срок от 24 месеца. Към исковата молба е представена декларация, в която ответникът е декларирал, че са му връчени Общи условия на договора между „**** и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството. Представени са фактури за дължими от абоната суми, които са връчени на ответника ведно с преписа от исковата молба и не са оспорени.

Представени са Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „Б***** и „****, по силата на който вземането на длъжника е прехвърлено на „****.

Представен е втори договор за цесия, по силата на който вземането срещу длъжника е прехвърлено от „**** на „****“ ***. Впоследствие дружеството цесионер е променило наименованието си от „****“ *** на „****“ ***.

Представените писмени доказателства не са оспорени от страните. При така представените доказателства, съдът приема, че по делото се установиха посочените в исковата молба обстоятелства. В определението за насрочване, с което е разпределена доказателствената тежест, съдът е указал, че в тежест на ответника е да представи доказателства за извършени плащания на дължимите суми. Такива не се представиха по делото, поради което съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като на основание чл.79 от ЗЗД по реда на чл.422 ГПК, следва да бъде признато за установено, че А. Ц. Л. ЕГН ********** от гр.**** №31 дължи на ищеца „****“ *** с предишно наименование „****“ *** с ЕИК ****, представлявано от **** сумата от 52,47 лева, представляваща неустойка по договорите сключени между ответника А. Ц. Л. ЕГН ********** и „**** ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.05.2022г. до изплащането на сумата.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящето производство в размер на 205 лева, от които 25 лева държавна 4 такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. За заповедното производство ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати сумата от 205 лева, от които 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, че А. Ц. Л., ЕГН **********, от гр. **** № 34, вх. В, ап.

7, ДЪЛЖИ на кредитора „****” ***, (с предишно наименование „****“***), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****” №81, вх.В, ет.8, представлявано от *****, сумата от 52,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2428/15.08.2022г. по ч.гр.д.№4352/2022г по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК А. Ц. Л., ЕГН **********, от гр. **** № 34, вх. В, ап. 7, ДЪЛЖИ на кредитора „****” ***, (с предишно наименование „****“***), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

****” №81, вх.В, ет.8, представлявано от *****, разноски в исковото производство в размер на 205 лева и разноски по ч.гр.д. № 4352/2022г. на ПлРС в размер на 205 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5