Определение № 1024 от 10.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. Бургас, 10.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500536 по описа за 2025 година Производството е по чл.418, ал.5 от ГПК и е образувано по частната жалба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, срещу разпореждане № 192/06.12.2025 г. по ч.гр.д.1073/2024 г. по описа на Районен съд Айтос, в частите, с които е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника Х. Н. Х., за следните вземания: 18.66 лв главница; 63.06 лв - договорна лихва и 71.79 лв - обезщетение за забава.

Твърди се, че разпореждането на заповедния съд в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че застрахователната премия представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР и по тази причина ГПР е неправилно определен. Сочи се, че потребителят е бил наясно относно условията и размерите на кредита, както и относно допълнителната услуга застраховка, като конкретните финансови параметри относно нейната уговорка са изрично записани в чл.7 от Договора и съответно одобрени от потребителя, поради което сключването на процесните застраховки не противоречи на добрите нрави и кредитополучателят е дал изричното си нареждане и съгласие да бъдат финансирани от кредитора и възстановени от кредитополучателя. На второ място се твърди, че обстоятелството, че застраховката е свързана с предоставената за общо ползване сума по никакъв начин не означава, че тя е условие, което е наложено на потребителя. Излага се, че в случая, застраховката не е едностранно сключвана, напротив, за сключването й е необходимо волеизявление и активност от страна на потребителя - кредитополучател, който сам и по свое желание е избрал съответната застраховка/застрахователна програма, което е видно от чл.13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, с което потребителят е дал съгласието си и е изявил желанието си да му бъде сключена застраховка.

1

Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че застрахователната премия се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, поради което е налице нарушение на установения в чл.19, ал.4 лимит на ГПР.

Посочва се, че в случая размерът на ГПР е правилно и законосъобразно определен на 48.66%, като в него са включени всички разходи по кредита съобразно законовите изисквания на чл.19, ал.1 и §1 на ДР на ЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит, и не са включени всички допълнителни услуги, които потребителите избират да ползват извън договора за кредит с цел собствено улеснение и удобство, като напр.сключените от потребителя застраховки, по които Ти Би Ай Банк“ е застрахователен посредник, и които според жалбоподателя не са част от разходите по кредита, съответно не следва да се включват в ГПР.

Твърди се, че след като потребителят е заявил желание за ползване на допълнителната услуга, по негово искане му е отпуснат финансов ресурс под формата на кредит от банката, като сумата е преведена от банката на застрахователя, не е налице нарушение по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като разходите за допълнителната услуга не са общи разходи по кредита.

Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, за цялостно уважаване на подаденото заявление и за присъждане на претендираните суми и разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд образувано по заявлението,подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника Х. Н. Х. за следните суми: 518,66 лв - главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7200312100609/29.03.2024 г., сключен между страните; 63,06 лв - договорна лихва за периода от 15.06.2024 г. до 15.11.2024 г.; 71,79 лв - мораторна лихва за периода от 15.06.2024 г. до 04.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски – държавна такса от 25 лв и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. Със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, изготвено въз основа на сключения между страните договор за потребителски кредит № 7200312100609/29.03.2024 г., както и самият договор.

Твърди се частично изпълнение на договорните задължения от страна на длъжника, като се сочи, че е останал задължен за сумите посочени в извлечението и заявлението.

Заявлението е уважено частично, като е издадена заповед № 45/06.02.2024 г. по ч.гр.д.1073/2024 г. по описа на Айтоски районен съд, с която е разпоредено длъжникът Х. Х., да заплати на кредитора „Ти Би Ай Банк” ЕАД, следните суми: 403,05 лв - главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7200312100609/29.03.2024 г., ведно със законната 2 лихва върху главницата, начиная от 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 59,86 лв съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за претенциите за присъждане на главница в размер над присъдената до претендираната сума; за претендираната договорна лихва; за претендираната лихва за забава; както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

За да отхвърли заявлението в обжалваните части районният съд е приел, че представеният редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, удостоверява подлежащи на изпълнение вземания за посочените в заявлението суми, с изключение на остатъка от главницата, касаеща вземания за допълнителни услуги, както и на договорната и мораторната лихви върху тях, тъй като за тези вземания е налице обоснована вероятност да са основани на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 вр.чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗП. Съдът е приел, че застрахователната премия е била предвидена в договора за кредит, включена е била в главницата по кредита и е била олихвена за периода по договора с договорна лихва и включена за изплащане по погасителния план, т.е.е била известна на кредитора, поради което представлява общ разход по кредита и като такъв е следвало да бъде включена като компонента в ГПР. Съдът е приел, че като не е била включена в ГПР, посоченият в договора ГПР е неправилно изчислен, което съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и влече недействителност/нищожност на договора за потребителски кредит съгласно чл.22 от ЗПК и решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263.

Настоящият съд изцяло споделя съображенията по обжалваното разпореждане, като препраща към тях. Възраженията на частния жалбоподател съдът намира за неоснователни.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК. От представения договор за потребителски кредит и потребителския план приложен към него е видно, че отпуснатият кредит е посочен в размер на 500 лв, като към тази сума е прибавена сума в размер на 95,48 лв, описана като застрахователна премия по договор за застраховка B A N K ЖИВОТ АГЕНТ. Сумата по застрахователната премия също е предоставена на потребителя като кредит от страна на банката, като е директно преведена от кредитора на застрахователя. С това размерът на дължимата главница е увеличен на 595,48 лв, като възнаградителните и мораторните лихви са начислени върху тази главница. Самият жалбоподател в частната си жалба посочва изрично, че застрахователната премия „не е част от разходите по кредита, съотв.не е включена в ГПР“.

В случая застрахователната премия е включена към главницата, а лихвите са договорени като дължими върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както сумите за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия.

Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде 3 осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл.2 от ЗПК. С договорените клаузи по договора за кредит относно застрахователната премия, с включването й към главницата по кредита, потребителят не е могъл да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, както и това, че и върху финансовия ресурс отпуснат като кредит за заплащане на застрахователната премия се начисляват допълнителни плащания – възнаградителни и мораторни лихви.

Даденото съгласие от страна на потребителя за сключване на застраховката не променя този извод. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП „неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени „клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В случая макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на кредита, тя е включена като условие за усвояване на кредита по т.7.2, като няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието както на договора за кредит, така и на бланковия договор за застраховка с избран от кредитодателя застраховател. Ето защо изводът на районния съд, че е налице неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП е обоснован.

Тъй като клаузата, касаеща заплащане на застрахователна премия като част от главницата е недействителна като неравноправна, е налице основание за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните вземания за главница и лихви, формирани на база на клаузите за договорената застрахователна премия, а от претендираната главница следва да се приспадне и заплатената от длъжника една вноска по кредита в размер на 96,95 лв, както правилно е сторил и заповедният съд.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 192/06.02.2025 г. ч.гр.д.1073/2024 г. по описа на Районен съд Айтос, в обжалваните части.

Определението не подлежи на обжалване. по

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5