Решение № 431 от 10.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Бургас, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20222100500287 по описа за 2022 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ,,Фючър Девелопментс“ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК 147219525, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, К.К.,,Слънчев бряг“, административен център,,Сапфир“, ет.3, чрез Милен Велушев- временен синдик, с адрес за кореспонденция: гр.София, бул.,,Проф. Цветан Лазаров“105А, против Решение № 102/05.10.2021г., постановено по гр. дело № 458/2021г. по описа на Районен съд- Несебър, с което е обявен за окончателен предварителен договор от 15.04.2020г., сключен между К. А. П., ЕГН **********, с разрешение за пребиваване № 700998089, изд. На 21.11.2017 г. от МВР- гр. София и адрес: с. К., Община Н., ул. „Р.“ № *, и ,,Фючър Девелопментс“ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК 147219525, със седалище и адрес на управление: к.к.,,Слънчев бряг“, Административен център ,,Сапфир“, ет.3, с назначен временен синдик Милен Митев Велушев, за покупко- продажба на: 1.1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Кошарица, местност „С.“, комплекс „Шато Панорама“, ГРАО 39164 2, бл.В, ет.1, ап. С1-0, находящ се в сграда с идентификатор 1

***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 31.62кв.м., прилежащи части: 5.43 кв. м. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: ***, *** под обекта: ***, ***, над обекта:

***, ***, ***, стар идентификатор

*** и 1.2

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Кошарица, местност „С.“, комплекс „Шато Панорама“, ГРАО 39164 2, бл.В, ет.1, ап. С1-6, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 35.14кв.м., прилежащи части: 6.54 кв. м. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: ***, *** под обекта:

***,

***,

*** над обекта:

***, ***, стар идентификатор: ***, при цена на обектите общо в размер на 34700 лева.

Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл.364.ал.1 от ГПК, К. А. П., ЕГН **********, да заплати нотариална такса в размер на 358.10 лева по сметка на Районен съд- Несебър, както и да заплати на Община Несебър, данък за възмездно придобиване на имущество в размер на 1041 лева. Присъдил е в полза на физическото лице сумата от 79.53 лв.- разноски по делото.

Съдът е постановил да се впише възбрана след влизане на решението в сила, върху двата самостоятелни обекта, описани по-горе до изплащането на разноските по прехвърляне на имота.

Жалбподателят изразява недоволство от така постановеното съдебно решение, като на първо място посочва, че искът по чл..19,ал.3 от ЗЗД бил предявен след обявяване въззиваемото дружество в несъстоятелност(Решение № 17 от 11.06.2020г., постановено по т.д.№602/2019г. по описа на БОС).

Излага аргументи, че по силата на чл.711,ал.1,т.3 от ТЗ, след откриване на производство по несъстоятелност, се прекратявали правомощията на органите на длъжиника. Развива подробни съображения във връзка с правната природа на предварителния договор и предпоставките за неговата валидност.

2

Твърди, че в конкретния случай се целяло да се увредят интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност. Сочи, че продавачът не разполагал с първични счетоводни документи, включително извлечения от банкови сметки, документиращи по реда на чл.3,ал.2 от Закона за счетоводството, записаното в предварителния договор, поето задължение за плащане. Излага становище, че страните следвало да сключат окончателен договор в нотариална форма, тъй като имотът бил в степен на завършеностАкт 14, като липсата на удостоверение за въвеждане в експлоатация не била пречка за това. Жалбоподателят намира решението на първоинстанционния съд за необосновано, неправилно и незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. А. П., чрез адв. Радост Среброва- БАК, с който същата се оспорва изцяло. Развиват се подробни съображения във връзка с наведените от въззивника доводи, като се твърди, че първоинстанционният акт е правилен, обоснован и следва да бъде потвърден. Твърди се, че съгласно утвърдената съдебна практика, при откриване на производство по несъстоятелност, делата образувани по иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД, не следвало да бъдат спирани. Навежда доводи в тази насока(Определение№96 от 30.05.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№425/2017г. на ВКС, І-во г.о.). Подчертава се, че в производството по чл.19,ал.3 от ЗЗД, съдът извършвал проверка относно наличие на предпоставки да прехвърляне собствеността по нотариален ред. Оспорват се наведените в жалбата твърдения за призание на иска, както и относно неаконосъобразността на първоинстанционния съдебен акт. Иска се потвърждаване решението на районния съд и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

Пред Районен съд –Нссебър са предявени искови претенции с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД.

При извършена проверка за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

3

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото пред Районен съд- Несебър е образувано по повод постъпила искова молба от К. А. П., ЕГН ********** срещу ,,Фючър Девелопментс“ЕООД- в несъстоятелност, с предявен иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля вещно право върху недвижим имот. Ищата излага, че на 15.04.2020 г. сключила предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот с ответника. Навежда, че по силата на договора, дружеството се задължило да им прехвърли недвижими имоти- апартамент С1-0 и апартамент С1-6, находящи се в сграда ,,Шато Панорама“, срещу сумата от 34700 лева. Сочи, че дружеството се задължило да предаде владението и прехвърли собствеността върху апартаментите, при условие, че е заплатена продажната цена и са изпълнени ремонтни работи и обзавеждане по чл.2 от договора.

Твърди, че цената е заплатена изцяло от купувача, но въпреки това и настъпване на условията по предварителния договор, към момента не е сключен окончателен договор.

В срока по чл.131 от ГПК, от ответника ,,Фючър

Девелопментс“ЕООД- в несъстоятелност, е депозиран отговор на исковата молба, в който се потвърждава, че е сключен предварителен договор и цената по него е заплатена. Излагат се причините за несключването към момента на окончателен договор. От съда се иска да постанови решение, съобразно доказателствата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства.

Безспорно е, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство № ***, том ** ,рег. рег. № *****, дело № **** от 27.07.****г. на нотариус Линка Чуткина и нотариален акт за поправяването му, ,,Вижън девелопментс“ООД, прехвърлило на ,,Фючър Девелопментс“ЕООД, самостоятелни обекти, след които самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Кошарица.

4

Не се спори между страните по делото, че между ,,Фючър Девелопментс“ЕООД (продавач) и К. А. П., на 15.04.2020 г. е сключен предварителен договор, по силата но който въззивното дружество се задължило да предаде на купувача процесните имоти.

С оглед наведените във въззвината жалба съображения, настоящата инстанция намира за необходимо да изложи следното:

На първо място, неоснователни са възраженията на въззивника, че решението е постановено при признание на иска, извършено от лице без представителна власт. В тази врзъка следва да се отбележи, че при извършена служебна справка в търговския регистър, се установява, че по отношение на „Фючър Дивелопментс“ ЕООД е открито производство и е обявено в несъстоятелност с Решение № 17/11.06.2020г. по т.д.№ 602/2019г. по описа на ОС-Бургас. С цитираното решение производството по несъстоятелност е спряно и не е назначаван синдик. Синдик на обявеното в несъстоятелност дружество е назначен с Решение № 260176/14.06.2021г., вписано в ТР на 15.06.2021г.. Следователно по арг. от чл.658, ал.1, т.1 ТЗ, до назначаването на синдик, обявеното в несъстоятелност дружество се представлява от управителя - Илия Златанов.

Исковата молба по настоящото дело е подадена на 24.03.2021г. и вписана на 29.03.2021г.; съобщение по чл. 131 ГПК е връчено на ответника, чрез управителя на 09.04.2021г., а отговор на исковата молба е подаден от последния на 12.04.2021г. До назначаване на временния синдик на 14.06.2021г., всички действия, извършени от управителя са запазили действието си и обвързват дружеството, включително направените в отговора признания на факти. Поради това срокът за отговор е започнал и изтекъл до назначаване на временния синдик, респ. изложените в отговора твърдения и/или възражения са направени в срок, а възраженията, изложени във въззивната жалба от временния синдик са преклудирани.

Действително, с решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 2 ТЗ е отнето правото на управителя да се разпорежда с имуществото на дружеството, но от горното не следва извода, че е ограничена пасивната представителна власт на органния представител, без която срещу дружеството не биха могли да се извършват никакви правни действия.

5

Съгласно канстантната съдебна практика, разпоредбите, касаещи спиране и забрана да се образуват съдебни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника - чл.637 ТЗ, не намират приложение по отношение на исковете, предявени на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, по съображения, че с този иск не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяването на едно преобразуващо право по принудителен ред - касае се за право, което може да се осъществи само по исков ред - така в Решение № 503 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2941/2008 г., IV г.о. и цитираните в същото съдебни актове;

Определение от 14.04.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 913/2010 г.; Определение № 299от 16.07.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 1485/2020 г. Разбирането е, че доколкото се касае за право, което не може да бъде защитено в универсалното принудително производство по несъстоятелност, тъй като изпълнението на задължението за сключване на окончателен договор не може да се осъществи в същото, то развитието на производство по несъстоятелност не може да бъде пречка пред допустимостта на исковете, чрез които може да се защити и реализира преобразуващото право - Определение № 96 от 30.05.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4 25/2017 г., I г.о..

Що се отнася до възражението, че обжалваното съдебно решение е постановено при признание на иска, необходимо е да се подчертае, че признание на иска не е извършено(видно от представения писмен отговор).

Признати са отделни факти, включително и наличието на сключен предварителен договор, извършените плащания, техния размер.

Установява се от приложеното дело на НРС, че не е пристъпвано към процедура съгласно чл.237, ал.3 от ГПК, а в постановеното решение съдът е обсъдил всички релевантни по делото въпроси и съобразно мотивите не е основал решението си на извършено признание, нито е възприел съдържанието на писмения отговор като такова.