Решение № 1659 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100506234 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 25.05.2021г., постановено по гр.д. № 75226/2019г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, е уважен предявеният от С. С. С. срещу “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожност поради противоречие със закона на сключения между страните договор за потребителски кредит № 3024898640 от 27.10.2017г., както е уважен и предявеният “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу С. С. С. насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 203, 60 лева, представляваща непогасената чиста стойност на главницата по договор за потребителски кредит № 3024898640 от 27.10.2017г.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа неправилност на приетото от СРС, че 1 възнаграждението за допълнителни услуги е следвало да бъде включено в ГПР, а невключването му представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага, че процесните клуази от сключения между страните договор за потребителски кредит не противоречат на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат тези допълнителни услуги, получаването на които е задължително условие за сключването на договора.

Настоящият случай обаче не бил такъв. Сключването на споразумението за допълнителни услуги е зависело изцяло от волята на потребителя. Във въззивната жалба се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че договорът за кредит е недействителен поради посочването на по-нисък процент на ГПР от действителния. Освен това аргументира становище, че в ЗПК не съществува изискване да се сочи механизъм за изчисляване на ГПР. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемият С. С. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Позовава се на формираната практика на СЕС по потребителски спорове относно задължението на кредитодателя да посочи действителните стойности на приложимият в кредитното правоотношение ГПР. Сочи, че според тази практика на непосочването на ГПР в договора за кредит трябва да се приравни ситуация, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването му, без обаче да се предоставят необходимите за това изчисление данни. Освен това в случая кредиторът не е включил като компонент от ГПР вземанията си по пакета за допълнителни услуги, което води до извод, че клаузата за ГПР е неравноправна. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

2

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното:

На етапа на въззивното производство не е спорно, че между страните е сключен на 27.10.2017г. договор за потребитески кредит № 3024898640, по силата на който кредитодателят “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е предоставил на С. С. С., в качеството на кредитополучател, паричен заем в размер на 2 800 лева, която сума е била усвоена. Уговорено е задължение за разсрочено връщане на кредита за срок от 36 месеца /краен падеж – 26.10.2020г./, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 41, 17 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 49, 90 %. Потребителят поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, както следва: на 36 равни месечни вноски от по 136, 63 лева, включваща част от главницата и част от лихвата, с падеж – 26-то число на месеца, при обща дължима сума по кредита в размер на 4 918, 68 лева.

Страните постигнали съгласие кредитополучателят да закупи пакет от допълнителни услуги, по който длъжи възнаграждение в размер на 2 181, 96 лева, което е разсрочено на части – на 36 месечни вноски с размер на вноската от по 60, 61 лева, която се заплащала едновременно с месечната погасителна вноска по кредита. Общият размер на задължението на кредитополучателя е определено на 7 100, 64 лева /сбор от дължимата сума по кредита от 4 918, 68 лева и дължимото възнаграждение по допълнителния пакет услуги в размер на 2 181, 96 лева/, а общият размер на месечната вноска възлиза на 197, 24 лева.

Предмет на предоставения пакет от допълнителни услуги са: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че ГПР по процесния договор за кредит включва единствено възнаградителната лихва, но не и таксите по пакета от допълнителни услуги. Вещото лице е посочило, че при влючване на разходите по допълнителни услуги в ГПР, същият възлиза на 996, 91 %.

3

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Релевираните от ищеца по делото С. С. С. доводи за нищожност на сключения с ответното дружество договор за потребителски кредит са свързани с твърдение, че годишният процент на разходите /ГПР/, посочен в договора, е различен от действителният /последният е в по-висок размер/, поради невключване в базата за определянето му на стойността на дължимата от потребителя такса за пакет от допълнителни услуги. Счита, че по този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави при обслужване на кредита. Поддържа, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“. Навежда доводи, че клаузата в договора, сочеща неверен ГПР, е в пряко противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и доколкото същата регламентира основен реквизит от същественото съдържание на договора, има за правна последица изначална недействителност на цялото заемно съглашение на основание чл. 22 от ЗПК.

Изложени са и твърдения, че в процесния договор за кредит не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че това е самостоятелно основание за прогласяване нищожност на договорното правоотношение.

Настоящият съдебен състав счита предявеният иск за основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята 4 професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно кредитодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение No 1/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело No 1/2013 год., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако неиното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. тои може служебно да се произнесе по деиствителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен 5 процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания (чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския кредит). Годишният процент на разходите е величина, чийто алгоритъм е регламентиран в Закона за потребителския кредит. Приемането на методика за изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от предвидения от законодателя, е недопустимо. В случая в договора за потребителски кредит е визирано, че годишният процент на разходите е 49, 90 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва.