Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 721 от 27.11.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 757/2023
Вид
Решение № 721
Подписан
27.11.2023
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Б.град, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210200757 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В. Й. П. против Наказателно постановление № 23-1116-000765/20.04.2023 г., издадено от началник група при ОДМВР - Б.град, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2 пр.2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лв за нарушение на чл.20, ал.2 и на основание чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила.Сочи се, че след като жалбоподателят загубил контрол над автомобила, блъснал паркирания от дясната страна по посока на движението му автомобил, от което настъпили само материални щети. Навежда несъставомерност на нарушението по чл.123, ал.1, т2, б.“б“ ЗДвП, доколкото от ПТП не е имало пострадали лица.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и алтернативно такова за намаляване размера на наложените наказания.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2023 г. около 00.25 ч. по улица „Преслав“ в посока от ул.„Георги Андрейчин“ към ул. „Калина“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген 1

Поло” с рег. № ****. Поради движени e с несъобразена с конкретната пътна обстановка /тъмна част на денонощието с изкуствено осветление/ скорост, П. изгубил управлението на автомобила, блъснал се в паркирания от дясната страна по посока на движението му л.а „Фолксваген Голф” с рег.№****, собственост на *** от с. Плетена и реализирал ПТП с материални щети. След което управляваният от жалбоподателя автомобил напуснал местопроизшествието и се насочил по локалните улици в посока хотел „Омон”. Действията на жалбоподателя били забелязани от свидетеля А. Т., който малко по - късно близо до бл.118 срещнал жалбоподателя и пътуващите в автомобила момчета и ги посъветвал да се върнат на мястото на ПТП, за да съставят двустранен протокол.

За реализираното ПТП бил подаден сигнал до ОДМВР- Б.град, поради което на място били изпратени М. Б. и К. И. – служители на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Б.град. Полицейските служители разговаряли с Т., който им обяснил какво е видял и предоставил регистрационния номер на управлявания от П. автомобил След извършена справка за собствеността на автомобила, Б. и И. посетили адреса на собственика, който бил роднина на едно от момчета пътуващи в автомобила, и му телефонирал да отидат при тях. На място пристигнали жалбоподателят и пътуващите в автомобила момчета, като потвърдили, че П. е управлявал автомобила и всички се върнали на мястото на ПТП.

Въз основа на обясненията на П., останалите момчета и свидетеля Т., както и констатираните увреждания на двата автомобила, И. съставил Протокол за ПТП с бл.

№ 525026 от 07.04.2023 г, в който отразил данните за автомобилите, участвали в ПТП и констатираните материални щети.

При установеното на място, свидетелят Б. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП и на същата дата съставил срещу него АУАН сер. G №928032.

Актът бил предявен на нарушителя, който отново потвърдил, че управлявал автомобила при реализираното ПТП и го подписал без да обективира възражения.

Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН сер. G №928032/ 07.04.2023 г. при идентичност на описаните нарушение и тяхната правна квалификация, началник-група към ОДМВР – Б.град с-р „Пътна полиция“- Б.град, издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 27.05.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели: ** Т., М. Б. и К. И., и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: : АУАН от 07.04.2023 г., НП №23-1116-000765/20.04.2023 г. и протокол за ПТП от 07.04.2023 г, АУАН от 07.04.2023 г., писмо на Сектор „Пътна полиция“ от 25.05.2023 г., АУАН от 07.04.2023 г., писмо на Сектор „Пътна полиция“-Б.град от 03.10.2023 г., ведно с АУАН от 07.04.2023г., протокол за ПТП от 07.04.2023 г.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на Т., който последователно и непротиворечиво възпроизвежда непосредствените си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства. Показанията на този свидетел притежават висока доказателствена стойност, основана на липсата на заинтересованост от изхода на делото и подкрепата им от показанията на полицейските служители и писмените доказателства. Показанията на Т. са доказателствен източник за мястото и механизма на реализираното ПТП и направените от жалбоподателя признания, че към момента на ПТП, той е бил водач на автомобила.

2

Районният съд се довери и на показанията на свидетелите Б. и И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, в частност със съставения протокол за ПТП. От показанията на тези свидетели, съдът установи причинените от процесното ПТП щети на автомобилите, мястото и времето на описаните нарушения и детайли относно процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

В съставените АУАН и протокол за ПТП се съдържат данни за основните елементи от състава на нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП - място, време, обстоятелства около извършването му, включително и характеристиките на конкретната пътна обстановка, както и причинените от ПТП материални щети.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 10.05.2023 г., а жалбата е от 12.05.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи .

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.

1. По отношение на нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП.

По отношение на това нарушение е спазена законово предвидената процедура за съставянето на АУАН. Актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, а нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване на времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовата разпоредба.

Издаденото НП в частта му, касаеща това нарушение също отговаря на въведените с чл. 57 ЗАНН изисквания към неговото съдържание, като е налице съответствие между словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и приложената санкционна норма.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт, в частта му за нарушението на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Районният съд намира наказателно постановление в тази му част и за материалноправно законосъобразно.

По същество преценката на административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 20 ал.2 ЗДвП е правилна.

От събраните по делото доказателства и изложеното в жалбата, което по естеството си представлява признание на релевантните към предмета на доказване 3 факти, се установява, че на 07.04.2023 г. около 00.25ч., след като е загубил контрола над управлявания от него автомобил, П. като водач на МПС е причинил ПТП с материални щети, блъскайки се в паркирания от дясната му страна по посока на движението л.а „Фолксваген Голф” с рег. № ****.

Разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая жалбоподателят като правоспособен водач на управляваното от него МПС е следвало да отчете характеристиките на конкретната пътна обстановка, а именно тъмна част на денонощието с изкуствено осветление и е бил длъжен да избере съобразена с пътната обстановка скорост, която да му позволи да намали скоростта и да спре пред всяко предвидимо препятствие или когато възникне опасност за движението. Доказателства за неизпълнение на предвиденото с чл.20, ал.2 ЗДвП задължение се съдържат, както в показанията на свидетеля Т. и полицейските служители, извършили проверка на място , така и в съставените констативен протокол за ПТП и АУАН, който на основание чл. 189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в протокола за ПТП щети по двата автомобила също потвърждават приетото от актосъставителя и наказващия орган, че причина за реализираното ПТП с материални щети е именно несъобразената с пътната обстановка и намалена видимост скорост, която не му е позволила да овладее автомобила си и да предотврати настъпването на ПТП. Тук е мястото да се посочи, че всяка скорост, дори и тази под допустимата, която не позволява на водача да намали и да спре управляваното от него пътното превозно средство и е станала причина за пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост и води до нарушение на чл.

20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин и авторството на санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателя, което се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.

Признание за това, че на отразените в НП време и място именно П. е управлявал автомобила се съдържа и в иницииралата настоящото съдебно производство жалба.

От субективна страна, нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е извършено виновно, като жалбоподателят е възприел особеностите на пътната обстановка и въпреки това не е управлявал със съобразената с тези особености скорост, която да му позволи да спре при възникнала необходимост, поради което е налице умишлено неизпълнение на предвиденото с чл.20, ал.2 ЗДвП задължение.

Санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер 200 лв., за водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие. Абсолютно определеният от законодателя размер на наложената глоба, не позволява на съда да обсъжда възможността за нейното ревизиране.