Решение № 264860 от 20.07.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА

МАРТИНОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 7258 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 23471/25.01.2020 г. по гр. д. № 65253/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 58 състав, е признато за установено по отношение на С.Х.Б., ЕГН **********, че има парични задължения по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ към „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, в размер на 1317,65 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: ж. к. „******, аб. № 116612, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 171,30 лв. за периода от 01.12.2015 г. до 08.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 82287/2017 г. по описа на СРС, 58 състав, като са отхвърлени исковете за главница за разликата над 1317,65 лв. до пълния предявен размер от 1467,65 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2014 г., както и за лихви за разликата над 171,30 лв. до пълния претендиран размер от 190,80 лв. и за периода 16.09.2015 г. - 30.11.2015 г. Осъден е С.Х.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 157,59 лв. - разноски в исковото производство и сумата 74,67 лв. - разноски в заповедното производство. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗАдв., вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на адвокат М.И. сумата 40,88 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Б.“ ООД.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5025432/13.02.2020 г. от ответника С.Х.Б., чрез адвокат М.И., срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове. Излагат се доводи, че решението е неправилно, тъй като ответникът не притежава качеството потребител на топлинна енергия. Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК отново е предявен за този имот, като в хода на производството не са ангажирани доказателства, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия за сочения имот и период, поради което исковете подлежат на отхвърляне. Твърдят се и нарушения на районния съдия, който в заповедта по чл. 410 ГПК самоволно е променил административния адрес, по отношение на който се претендират процесните вземания от ап. 146 на ап. 77. В тази връзка се излагат твърдения, че съдът не е имал правомощие да дава каквито и да било указания, т. к. заповедното производство не е състезателно, а е следвало да провери единствено дали подаденото заявление отговаря на изискванията на закона (в т. ч. дали е заплатена дължимата държавна такса) и да издаде или да откаже да издаде заповед за изпълнение, с позоваване на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По свой почин съдът е уточнил и исковата претенция по отношение на процесния имот, като само ищецът може да посочва границите на иска си, а съдът не може да определя рамките на предмета на спора.

Съдът е допуснал процесуална грешка, като е издал заповед за изпълнение за друг имот, а не за имота, по отношение на който заявителят е поискал издаването на такава, поради което издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, като производството следва да се води спрямо посочения от заявителя имот - ап. 146. Освен това се излагат доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в исковата молба ищецът е претендирал мораторна лихва в размер на 19,80 лв., а съдът се е произнесъл по различна от претендираната сума. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за оказана безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с доводи за неоснователност на въззивната жалба, като се сочи, че ищецът е провел пълно и главно доказване на претенциите си. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от ищеца трето лице - помагач „Б.“ ООД.

Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД против С.Х.Б. за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за разликата над 1317,65 лв. до пълния предявен размер от 1467,65 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2014 г., както и за лихви за разликата над 171,30 лв. до пълния претендиран размер от 190,80 лв. и за периода 16.09.2015 г. - 30.11.2015 г. не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2027811/09.10.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.Х.Б., ЕГН **********, с която ищцовото дружество е поискало от съда да признае за установено, че ответникът като потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, община „Красно село“, ж. к. „******, с абонатен № 116612, дължи да заплати на ищеца сума в общ размер на 1856,19 лв., от които 1658,45 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г., призната чрез сключено от длъжника споразумение, което последният не спазва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 22.11.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 19,80 лв. - законна лихва за забава за периода 16.09.2015 г. - 08.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 82287/2017 г. по описа на СРС, 58 състав. Ищецът поддържа, че ответникът е клиент на доставената в процесния имот през процесния период топлинна енергия, ползвал е доставената до имота топлинна енергия в количества, качество и на стойност, за които са предявени исковете, и не е заплатил стойността ѝ. Ищецът претендира установяване на вземанията му, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба е връчена на ответника на 08.02.2019 г. и в срока по чл. 131 ГПК от адвокат И. е подаден отговор вх. № 5040232/08.03.2019 г., в който се оспорват исковете с доводи, че С.Х.Б. не притежава качеството потребител (клиент) на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, както и се оспорва наличието на възникнало облигационно правоотношение между страните. Заявява се, че представеното споразумение от 05.02.2016 г. не е произвело правно действие, тъй като е подписано от лице без представителна власт, възразява се и за погасяване на вземанията по давност. Не се оспорва количеството и стойността на доставената до имота топлинна енергия. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

С определение от 22.12.2018 г. СРС е конституирал като трето лице - помагач на страната на ищеца - „Б.“ ООД.

По делото е приложено заповедно дело № 82287/2017 г. по описа на СРС, 58 състав, от което се установява, че по заявление вх. № 3089548/22.11.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.01.2018 г., с която е разпоредено С.Х.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 1467,65 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж. к. „******, аб. № 116612 за периода м. 05.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва в размер на 190,80 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 08.11.2017 г. и сумата от 83,17 лв. - разноски по делото. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 08.02.2018 г. лично, като в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от 12.02.2018 г., с което се оспорва дължимостта на вземанията по заповедта. На 14.09.2018 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 09.10.2018 г. заявителят е представил искова молба вх. № 2027811/09.10.2018 г. В заявлението по чл. 410 ГПК е посочен адрес на топлоснабдения имот: гр. София, община „Красно село“, ж. к. „******, аб. № 116612, в т. 12 - Обстоятелства, от които произтича вземането е посочено, че длъжникът е признал задължението си чрез сключване на споразумение, което не е спазил за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, община „Красно село“, ж. к. „******, аб. № 116612, а мораторната лихва е посочена в размер на 190,80 лв.

В първото по делото открито съдебно заседание на 15.05.2019 г. СРС е допуснал уточнение на исковата претенция, като същата да се счита за предявена за сумите: 1467,65 лв. - главница за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. със законната лихва от 22.11.2017 г., 190,80 лв. - мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. - 08.11.2017 г. за апартамент в ж. к. „******.

С разпореждане № 21074/28.07.2020 г. по настоящото дело съдията - докладчик е оставил без движение исковата молба вх. № 2027811/09.10.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, като на последното е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни с писмена молба с препис за насрещната страна какъв е размерът на главницата и на мораторната лихва, които претендира с оглед несъответствието между претендираното в заявлението за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 3089548/22.11.2017 г. и подадената искова молба, като на ищеца са указани последиците от неизпълнение на указанията, а именно, че исковата молба ще бъде върната, първоинстанционното решение обезсилено, а производството по делото - прекратено. В изпълнение на дадените указания от ищеца е постъпила молба вх. № 81221/10.08.2020 г., с която дружеството уточнява, че предявеният иск за главница за незаплатена топлинна енергия е в размер на 1467,65 лв. за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. съгласно заповедта за изпълнение, а искът за мораторна лихва върху посочената главница е в размер на 190,80 лв. за периода 16.09.2015 г. - 08.11.2017 г. съгласно заповедта за изпълнение.

По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38, том LXXV, дело № 14868/1994 г., видно от който на 28.06.1994 г. М.П.К., лично за себе си и като пълномощник на Н.А.К.и на А.П.К.е продал на Х. С.Б. следния недвижим имот: апартамент № 77, находящ се в ж. к. „Хиподрума“, бул. „9-ти септември“ № ******в гр.

София, заедно с припадащите се 1,297 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

По делото е прието споразумение от 05.02.2016 г., сключено между „Т.С.“ ЕАД и А.Х.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като длъжник - чрез С.Х.Б., ЕГН ********** на основание чл. 365 ЗЗД, с което е признато, че длъжникът дължи на „Т.С.“ ЕАД за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, кв. „******, с абонатен № 116612 сума в общ размер на 9709,35 лв., от които 6797,12 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.12.2007 г. - 31.12.2015 г. и 2912,23 лв. - лихва за забава, начислена към датата на подписване на споразумението. Прието е, че за част от сумите в общ размер на 7584,23 лв., включваща 4893,16 лв. - главница, представляваща стойността на потребената в топлоснабдения имот ТЕ за периода 01.12.2007 г. - 31.12.2012 г. и 2691,07 лв. - лихва за забава върху тази главница за периода 31.01.2008 г. - 05.02.2016 г. е преклудирана възможността за принудителното им събиране поради изтичане на тригодишна погасителна давност, като длъжникът се е задължил да заплати на кредитора разликата между сумите в общ размер на 2125,12 лв. при посочен в споразумението погасителен план.