Решение № 703 от 25.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Варна, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100500819 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 15131/22.02.2024г. от М. З. Н., ЕГН **********, ***, срещу Решение № 514 от 19.02.2024 г., постановено по гр. дело № 9121/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 8 състав, с което съдът НАСТАНЯВА детето М. Р. Д., ЕГН **********, за отглеждане в семейството на неговата баба по майчина линия – М. М. С., ЕГН **********, с ***, за срок от четири месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето, като ОТХВЪРЛЯ молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик за настаняване на детето извън семейството за срок над четири месеца до поискания шестмесечен срок, и НАСОЧВА родителите М. З. Н., ЕГН **********, и Р. Н. Д., ЕГН **********, съпругът на майката А. М. Н., ЕГН **********, и бабата на детето М. М. С., ЕГН **********, към ползване на определена за подходяща от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик социална услуга като мярка за закрила в семейна среда, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от Закона за 1 закрила на детето.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинсганционно решение за поР. необоснованост. Сочи се, че съдът не е съобразил, че детето вече 9 месеца е при баба си, а не при майка си и е възможно да настъпи отчуждение в отношенията им. Сочи, че в действителнопст детето се отглежда от неговия буйчо, а не от баба му, както и че за детето е създадена подходяща среда за отглеждане от неговата майка, която е сключила брак с А. Н., който има желание и възножност да отглежда детето заедно с нея. Счита, че както тя, така и детето са били подложени на домашно насилие от страна на бащата на детето.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на детето М. Р. Д., ЕГН **********, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът подробно е изложил и обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поР. което решението на съда е мотивирано. В жалбата са наредени само твърдения, които не кореспондират с доказателствения материал. Твърди, че в интрес на детето е то да се отглежда от баба си. Сочи, че след като детето е започнало да се отглежда в дома на бабата, същото е повишило успеха си и е започнало тренировки по плуване. То е спокойно и желае да бъде отглеждано от баба си.

Разпитано е по делото и потвърждава желанието си, както и факта, че майката го е биела и не се е интреесувала от него. Сочи, че бракът с новия съпруг на майката е сключен в хода на процеса, като връзката им е само от 3 месеца.

Твърди, че детето не е било запознато с плановете на майка си, а новият й съпруг се е държал авторитарно с детето в съдебно заседание. Посочва, че и бащата на детето заявява мнението си, че детето е по-добре да бъде отглеждано в дома на баба си.

Въззивната жалба е приета за редовна, а производстовото за допустимо за разглеждане.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето от Директора на Дирекция 2

„Социално подпомагане” – гр. Долни чифлик с искане за настаняване на детето М. Р. Д. в семейството на М. М. С. – баба на детето по майчина линия, за срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на решението.

В молбата се излага, че със заповед на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Долни чифлик е предприета мярка за закрила спрямо детето М. Р. Д., като е настанено временно в семейството на М. М. С. – негова баба по майчина линия. Твърди се, че М. е роден на 21.12.2012 г. от съвместното съжителство на М. З. Г.а и Р. Н. Д.. На 16.05.2023 г. в ОЗД/ДСП – Долни чифлик бил регистриран сигнал от бабата на детето, в който се твърдяло, че спрямо малолетния М. съществува риск за физическото, психическото, нравственото и социалното му състояние, тъй като майка му е с нестабилна психика и психични проблеми, довели до опит за самоубийство. Социалното проучване установило, че по данни на М. З. Г.а поводът за приемането на медикаменти и хоспитализирането й във ВМА – Варна били зачестилите конфликти между нея и майка й по отношение на новото й съжителство с А.

Н.. Проведена е среща – разговор с детето, което заявило, че не желае да живее в дома на новия съжител на майка му, защото за него това е ново начало с нова обстановка и е изразил притеснения, че ще му бъде трудно приспособяването към новата среда. Проведен е разговор и с бащата на детето Р. Н. Д., който заявил, че на този етап работи в Г. и е информиран за създалата се ситуация, както и за желанието на М. да живее при своята баба по майчина линия. Бащата споделил пред социалните работници, че поддържа добри взаимоотношения с майката на детето и е изразил желание на по-късен етап след завръщането му в България да подготви необходимите документи за детето и да продължи да се грижи за него в Г.. Навежда се, че от раждането на М. и до преместване на майка му в дома на съжителя й, основни грижи за малолетния са полагали неговите родители, като помощ и подкрепа са получавали от баба му по майчина линия. На 22.05.2023 г. майката на детето депозирала заявление, с което изразила съгласие детето временно да се отглежда от М. М. С. – баба на детето по майчина линия. Поддържа се, че прародителят има желание и възможност да полага грижи за детето, за което е попълнила декларация по чл. 24, ал. 3 ППЗЗД, като същата е наясно с отговорностите, които поема и се стреми да задоволи основните потребности на своя внук, както и че е в състояние да осигурява необходимата му сигурност и подкрепа. От извършеното социално проучване се установило, че 3

М. ще поддържа контакти и срещи с майка си и желае да живее в дома на баба си, като между тях има изградена емоционална връзка, основана на взаимно доверие и разбирателство. С оглед изложеното молителят сезира съда с искане за настаняване на детето М. в семейството на неговия прародител за поискания в молбата срок.

Депозирано по делото е писмено становище от 24.08.2023 г. от заинтересованата страна М. З. Н. (майка на детето), с което заявява, че е била подведена от майка си да даде съгласие детето М. Р. Д. да живее при нея, като посочва, че тя нито го е гледала, нито може да се грижи за него. Твърди, че през цялото време докато М. е бил при нея единствено внимание е получавал от нейния вуйчо, който живее с майка й. Излага, че никога не е правила опит за самоубийство, няма психически проблеми и всичко е било манипулация от майка й. Сочи, че понастоящем синът й иска да живее с нея в дома на съжителя й, с когото са в подготовка за сключване на брак и където има осигурена и подготвена стая за него, както и че желае да живее с брат си, който е при нея. Поддържа, че работи по трудов договор към Община Долни чифлик и има подкрепата на съжителя си и неговата майка. Моли молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик да бъде оставена без уважение.

Заинтересованата страна Р. Н. Д. (баща на детето) е изразил писмено становище от 07.09.2023 г., чрез адв. В. В., за желание детето му да живее при майка си, в дома на нейния съпруг. Впоследствие на 19.09.2023 г. по делото е постъпила молба от бащата на детето, с която е оттеглил пълномощията си от адв. В. В., тъй като не е изразил действителната му воля, а именно, че желае синът му да живее в дома на неговата баба, към която е привързан и която се грижи за него от момента на връщането му в България в началото на тази година. Моли да бъде уважена молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик.

С Решение № 514 от 19.02.2024 г., постановено по гр. дело № 9121/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 8 състав, съдът НАСТАНЯВА детето М. Р. Д., ЕГН **********, за отглеждане в семейството на неговата баба по майчина линия – М. М. С., ЕГН **********, с ***, за срок от четири месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето, като 4

ОТХВЪРЛЯ молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик за настаняване на детето извън семейството за срок над четири месеца до поискания шестмесечен срок, и НАСОЧВА родителите М. З. Н., ЕГН **********, и Р. Н. Д., ЕГН **********, съпругът на майката А. М. Н., ЕГН **********, и бабата на детето М. М. С., ЕГН **********, към ползване на определена за подходяща от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик социална услуга като мярка за закрила в семейна среда, съгласно чл.

23, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето.

При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл.

269 от ГПК съдът намира, че решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата въззивна инстанция се придържа към установеното от фактическа страна, изложено от първоинстанционния съд, като не намира основание да преповтаря същата. Въззивният съд е приобщил към доказателствата по делото и социален доклад от 23.05.2024г., от който се установява, че и в новото обитавано от бабата и детето жилище в гр. Варна са задоволени потребностите на детето от нормална битова среда, базовите потребности на същото са задоволени, М. е записан в 4-ти клас на ***, където се справя много добре с учебния материал и адаптацията си в училищната среда, отглежда се в сигурна среда, основана на доверие и привързаност.

Отделно от това съдът споделя напълно мотивите, изложени от ВРС във връзка с взетото от съда решение, като препраща към същите, на основание чл. 272 от ГПК.

По възраженията във въззивната жалба:

Мярката за закрила – „настаняване в семейство на роднини или близки“ по чл. 4 от Закона за закрила на детето е мярка, която се предприема в интерес на детето и при доказана опасност за здравето и развитието на същото в рамките на рожденото му семейство. Тези предпоставки безспорно се доказват в настоящото производство. Фактът, че детето е изведено от такова семейство, сам по себе си не създава опасност за детето, а напротив – мярката се предприема в негова защита докато трае опасността.

Опасността от настъпване на отчуждение в отношенията майка-дете 5 идва в случая не от настаняването на детето при неговата баба, а от невъзможността на майката да възстанови доверителната връзка между нея и детето й. От доказателствата по делото безспорно се установява, че именно поведението на майката е причина за разрушаване на доверието на детето в нея и желанието му да се отглежда от неговата баба /фактът, че го е биела, че не го е записала на училище/. М. З. Н. твърди, че тя е жертва на домашно насилие, наред с детето, но това не оправдава нейното поведение, което включва както агресия и от нейна страна, така и липса на воля за защита на детето от насилника.

Именно с цел възстановяване на връзката между детето и неговата майка и изграждане на такава с новия съжител и вече съпруг на майката, ВРС е насочил родителите М. З. Н., ЕГН **********, и Р. Н. Д., ЕГН **********, съпругът на майката А. М. Н., ЕГН **********, и бабата на детето М. М. С., ЕГН **********, към ползване на определена за подходяща от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик социална услуга. Социалната услуга следва да се предостави с цел възстановяване на доверието на детето в неговата майка и изграждане на доверителна връзка с нейния нов съпруг.