Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 22.01.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2243/2023
Вид
Решение № 59
Подписан
22.01.2024
Състав
Дияна Атанасова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 128, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 ,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.144 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68д, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68д, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ,ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10, т.12, т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10, т.12, т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5 ал.1-3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5,ал.13 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5 ал.1-3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5 ал.1-3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Плевен, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430102243 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, Седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. “България” №81 В, представлявано от юрк. Б.Т.

/Пълномощник на ***/ против П. Х. Х., ЕГН **********, гр.Плевен, ***, в която се твърди следното : между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и П. Х. Х., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 822156 на 09.02.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или 1 повече.

Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:

Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 822156 от 09.02.2017 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

На 09.02.2017год. П. Х. Х., ЕГН: **********, е сключил Договор за кредит № 822156 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 2000 2 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски по 224.83 лева в срок до 10.12.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът П. Х. Х., ЕГН ********** е сключил на 09.02.2017 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с П. Х. Х., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 09.02.2017 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на П. Х. Х., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към П. Х. Х., ЕГН:

********** по Договора за предоставяне поръчителство.

Ответникът П. Х. Х., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на П. Х. Х., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до 3

Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от П. Х. Х., ЕГН:

********** на Кредисимо суми, както следва:

1. 2000 лева /главница/ по Договор за кредит;

2. 248.3 лева /договорна лихва/ за период 09.02.2017г до 10.12.2017 година;

3. 802.76 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1313.8 лева, ведно със сумата от 469.09 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо“ ЕАД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част 4 от договора. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № 822156 /09.02.2017 г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, за сумата от 4833.95 лв. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Направено е искане при условие, че не се приеме уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес за надлежно, то съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК *** сума в общ размер от 4833.95лв., посочена като отделни вземания по-горе.

Претендират се разноски.

•

В хода на делото ищецът е направил отказ от иска за сумата 1313,80лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за сумата 469,09лв. - лихва за забава по същия договор.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения особен представител адв.В.М.. Исковете се оспорват изцяло, като се излага 5 следното : В ИМ изобщо не се съдържат твърдения и не е посочен способа, по който е сключен от разстояние процесният договор за потребителски кредит с ответника, съгласно чл.6 от ЗПК ,т.е. дали това е станало по електронен път от интернет сайт на кредитодателя, по телефон или друг способ за комуникация от разстояние. Не са изложени факти и обстоятелства, от които да стане ясно, как е получено заявлението за заем от ответника; способа, по който му е предоставена преддоговорната информация съгласно чл.8 от ЗПФУР и чл. 5,ал.13 от Закона за потребителските кредити, нито с какъв способ е получено съгласието на потребителя с условията на заема. Също така не се твърди от ответника, предоставени ли са на хартиен носител екземпляри от договора за кредит, Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация и Общите условия на „Кредисимо „ЕАД, тъй като представените по делото копия не са подписани от ответника.

В ИМ молба не са изложени твърдения относно това кога и по какъв начин е усвоена от ответника предоставената сума от 2000 лева. В нарушение разпоредбата на чл. 128, т.3 от ГПК, към ИМ не са приложени посочените в приложението към нея писмени доказателства, а именно: липсва приложението към Договора за цесия, в което са посочени цедираните на ищеца суми по конкретните потребителски договори; Липсва „уведомление за цесия до длъжника", съответно доказателство по какъв начин и кога му е връчено.

Поради това, не е възможно да се индивидуализира съдържанието на твърдяното от ищеца субективно право или правоотношение, чиято защита претендира.

Оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва Договор за потребителски кредит № 822156 от 09.02.2017г. да е сключен и подписан при условията на ЗПФУР, съответно да е породил действието си между страните. Оспорва качеството на електронен документ на представения към ИМ договор за потребителски кредит, заверен единствено за вярност от ищеца.