Решение № 355 от 18.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Красимир Шекерджиев

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. П.а в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200300 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново и по касационни жалби от защитника на подсъдимия М. Р. Я. и от повереника на частните обвинители М. Б. М., А. Б. М., Р. С. О., Д. М. К., Е. М. М., К. М. А., М. М.

М. и М. М. Б. срещу решение № 4 от 09.01.2024 г. на АС – Велико Търново по внохд № 53/2023 г.

С касационния протест се атакува постановеното от въззивния съд оправдаване на подсъдимия относно извършването на инкриминираното деяние в пияно състояние, както и за това същото да представлява особено тежък случай, с оглед на което е преквалифицирано като престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и е намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от седем на пет години. Изложени са доводи за всички касационни основания, като се твърди, че същественото процесуално нарушение, свързано с неизпълнение на изискванията по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК е обусловило и неспазване на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Конкретно се счита, че по делото обективната истина не е разкрита, като едни доказателства са били неглижирани /протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол от 15.02.2019 г./, а други не са подложени на внимателна проверка 1

/противоречиви обяснения на подсъдимия в различните фази на производството и показания на свидетеля Ю.К./. Освен това ползваното експертно становище по съдебномедицинската експертиза относно концентрацията на алкохол в кръвта на водача по време на произшествието било неубедително и е налагало назначаването на повторна токсикологична експертиза, което искане на прокуратурата не е било уважено от въззивния съд. В резултат на тези пропуски неправилно бил приложен и материалният закон с преквалифициране на деянието по основания състав. Относно наказанието са изложени доводи за омаловажаване на иначе отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства, които е следвало да се оценят като значително надвишаващи необходимото за квалифициране на деянието. От друга страна било надценено съпричиняването на противоправния резултат, без да се държи сметка за общественоопасния отзвук и постигане на генералната превенция по чл.36 от НК.

В жалбата от името на частните обвинители са изложени идентични доводи за допуснато процесуално нарушение, свързано с неизясненото в пълнота обстоятелство за употребения алкохол от подсъдимия преди деянието, като е акцентирано на неконстатираното противоречие между показанията на свид. К. и обясненията на подсъдимия, на отразеното в протокола за медицинско изследване и на неуваженото искане за назначаване на токсикологична експертиза. Неправилната квалификация на деянието е обвързана именно с този процесуален пропуск, както и с неправилния според повереника отказ същото да се оцени като особено тежък случай с оглед въведените критерии в т.4, б. „к“ от Постановление на ПВС № 1/1983 г. и цитирана съдебна практика, според която е възможно да се приеме за налично посоченото квалифициращо обстоятелство и при причиняване смъртта само на едно лице. На следващо място се твърди, че тежестта на случая се обоснова и с реализирането на два квалифициращи признака, както и с поведението след деянието, надхвърлящо многократно квалификацията „избягал от местопроизшествието“. Отделно от това обществената опасност на дееца се счита за завишена и с оглед на обстоятелството, че е бил санкциониран по административен ред за управление на МПС след употреба на алкохол. Относно оспорената справедливост на наказанието са изложени подробни аргументи, касаещи различна от съдебната преценка на значимите за отговорността обстоятелства, като се иска да се отчете, че подсъдимият не е изразил искрено съжаление, а само формално такова, че е проявил особена жестокост спрямо пострадалия, че е реализирал особено тежко нарушение на правилата за движение, както и предвид личността на пострадалия/ 50 годишен в отлично здраве, ползващ се с уважението на близките си/ и преживения шок от загубата му. От друга страна необосновано било прието оказването на помощ от страна на подсъдимия за обезщетяване на наследниците на пострадалия, а също не би могло да се приеме за изяснено в достатъчна степен по делото приетото съпричиняване от страна на пострадалия. Подчертана е генералната функция на наказанието в подкрепа на тезата за 2 неговата несправедливост. Въз основа но това е направено искане за отмяна на атакуваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В жалбата от защитника на подсъдимия също се сочат всички касационни основания, но касаещи потвърдената осъдителна част на присъдата с оглед неизяснена в пълнота фактическа обстановка. Конкретно се твърди, че в основата й неправилно били поставени показанията на свид. М. от досъдебното производство, а са пренебрегнати тези от съдебното следствие, в което е направено доуточнението за възприетото внезапно предприето пресичане на пострадалия. Неправилно не била отчетена и заинтересованост на свидетелите М. и А. Б.и, както и на Я.Р., намиращи се в близки отношения с пострадалия, и въз основа на казаното от тях е възприето поголямо от действителното отстояние на паркиран пред заведението автомобил, позволяващо видимост според вещите лица на водача към пострадалия в по-ранен момент. Оспорени са изводите на експертите за отстоянието на автомобил Опел до мястото на удара към момента на налична видимост на водача към пешеходеца и възможността за предотвратяване на удара с оглед опасната му за спиране зона. Счита се, че е следвало да се отговори на тези въпроси при съобразяване на обстоятелството, че пешеходецът е излязъл от невидима за водача зона с необходимо за последния време за реакция, както и че изчисленията са направени при съобразеното неправилно местоположение на паркирания автомобил на по-далечно отстояние от стълбите на заведението. Не било коментираното и възражението на защитата за липсващо осветление в близост до мястото на произшествието, а въпросите, касаещи напускането на произшествието следвало да се обсъдят едва след установена възможност за неговото предотвратяване. Поради това при условията на алтернативност се иска оправдаването на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В касационното съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура заявява становище, че не поддържа депозирания протест, тъй като с атакувания съдебен акт правилно било постановено оправдаването на подсъдимия за извършване на деянието в пияно състояние и то да представлява особено тежък случай, при което и същото е преквалифицирано и е приложен закон за по-леконаказуемо престъпление.

Вярно според прокурора е била приета за недоказана употребата на алкохол преди произшествието, а по отношение тежестта на случая е била съобразена задължителната тълкувателна практика. Счита също, че липсват процесуални нарушения, тъй като въззивният съд е изложил изключително детайлни мотиви и е изразил становище по доводите на страните. Наложените наказания били справедливо отмерени в хипотезата на чл.54 от НК. По същите аргументи се изразява мнение за неоснователност на жалбата от частните обвинители, а по тази на подсъдимия се акцентира на несъмнено установената по експертен път възможност за предотвратяване на удара при 3 своевременно предприето намаляване на скоростта и спиране, което изключва претендираното случайно деяние.

Подсъдимият М. Я. и защитникът му поддържат касационната жалба с доводите в нея, като твърдят, че основният порок при изясняване на значимите факти се състои в неправилното провеждане на следствен експеримент, резултатите от който са поставени в основата на експертните изводи за възможността на подсъдимия да възприеме пострадалия. За последното от страна на вещите лица е изразено по-скоро предположение /че е „трябвало да го види“/, а не е установено безспорно, че пострадалият е бил възприет, поради което не можело да се счете, че има и напускане на произшествието. Следвало е да се назначи повторно експертно изследване за обективно и всестранно изясняване на посочения въпрос, в която връзка на първо място се иска връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно на това да се постанови оправдаване на подсъдимия относно напускането на произшествието и да му се наложи по –леко наказание.

Частните обвинители, редовно уведомени, не вземат участие в съдебното заседание, а от общия им повереник е постъпило писмено становище, с което се заявява, че се поддържа депозираната жалба и се иска връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, като се остави без уважение жалбата от защитника на подсъдимия.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда от 01.12.2022 г. на ОС – Плевен по нохд № 821/2021 г. подсъдимият М. Р. Я. е признат за виновен в това, че на 14.02.2019 г. около 19.30 ч. в гр. Левски, Плевенска област, по ул. „Ал. Стамболийски“ пред № 81 – пред таверна „Аха“, при управление на МПС – т.а. „О.М.“ с немски рег. № HDGI 258, нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Б. М. Б., ЕГН **********, като деянието представлява особено тежък случай, извършено е в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта между 1,49 промила и 1,42 промила/ и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.

„б“ вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода, за изтърпяването на което е определен първоначален общ режим. На основание чл.59 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия от 15.02.2019 г. до 15.04.2019 г.Наложено е и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от седем години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. С присъдата подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил деянието в нарушение на чл.5, ал.1, 2 и 3, на чл.20, ал.2, 4 изр.1 и чл.123, ал.1 от ЗДвП. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски, както и по тези на частните обвинители.

Въззивен съдебен контрол е упражнен върху постановената присъда по повод жалба от защитника на подсъдимия, както и от повереника на частните обвинители. С атакуваното понастоящем решение № 4 от 09.01.2024 г. по внохд № 53/23 г. на АС – Велико Търново присъдата е изменена, като:

1. подсъдимият е оправдан да е извършил деянието в пияно състояние и деянието да представлява особено тежък случай, като същото е преквалифицирано в престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1 вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и 2. намален е размерът на наказанието лишаване от свобода от седем на пет години.

В останалата й част присъдата е потвърдена, като са присъдени и допълнителни разноски на частните обвинители, направени във въззивното производство.

Подлежащите на разглеждане на първо място доводи за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК както в протеста и депозираната жалба от името на частните обвинители /идентични по същността си/, така и в жалбата от защитата, позволяват общото им обсъждане. Те не могат да се счетат за основателни при проследяване процесуалния развой на делото, сочещ за проявената усърдност от страна на АС в изпълнение на изискването по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. Действително не са уважени направените доказателствени искания за назначаване на повторни експертни изследвания, но в съответствие с правомощията си за цялостната проверка на първоинстанционната присъда и с оглед необходимостта от преценка основателността на отправените възражения срещу вече приетите заключения, въззивният съдебен състав е провел допълнително съдебно следствие, в рамките на което е изслушал обяснения на подсъдимия, приобщавайки на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК дадените такива в досъдебното производство; постановил е допълнителен разпит на експертите, изготвили съдебномедицинска и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи /основна и допълнителна такава/ и е приобщил счетено за значимо с оглед предмета на делото писмено доказателство – справка за метеорологичната обстановка на 14.02.2019 г. между 19.30 – 20 ч. за района на гр. Левски. Използваният процесуален подход за проверка и попълване на доказателствената съвкупност не търпи упрек, а е допустим за преценката на съда дали е постигната изясненост на делото в достатъчна за предмета му степен. Именно поради това е прието, че липсва необходимост от повторен разпит на свидетеля С.М. и провеждане на нов следствен експеримент с негово участие, от назначаване на биохимическа експертиза и повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /по искане на защитата/, както и за изслушване на токсикологична експертиза /желана от държавното и частно обвинение/.