Решение № 369 от 30.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. С.З., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. М. Христов при участието на секретаря Ваня Ст. Пеева като разгледа докладваното от Д. М. Христов Търговско дело № 20255500900324 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила молба по чл. 625 от ТЗ от „В.И.” ООД, ЕИК: 203180299, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Красно село, ул. “Ястребец” №20, вх.В, ет.1, ап.52 за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “М.***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С.З., ****.

В молбата се сочи, че Между “М.***” ЕООД, като възложител, и “В.И.” ООД, като изпълнител, е сключен Договор от 17.01.2025 г. (Договора), с който “М.***” ЕООД е възложило на “В.И.” ООД, а последното е поело задължение да изпълни срещу договореното възнаграждение, с квалифицирани специалисти, качествено, и съгласно приложимите нормативни правила, строително-ремонтни работи, подробно описани в Приложение №1 към Договора.

Молителят посочва, че съгласно чл.3 от Договора, възложените на “В.И.” ООД дейности е следвало да бъдат извършени в срок до 45 календарни дни от подписване на Договора, т.е. до 03.03.2025г.

Изложено е, че в чл.2 от Договора е предвидено, че за изпълнение на възложените работи, “М.***” ЕООД е следвало да заплати на “В.И.” ООД възнаграждение в размер посочен в Приложение №1 към Договора, т.е. общо сума в размер на 15 000 лева без ДДС, платимо в срок от 15 (петнадесет) дни след приемане от “М.***” ЕООД на извършените работи, подписване на протокол по чл.2, ал.1 от Договора и издаване на проформа фактура от “В.И.” ООД.

Твърди се, че в изпълнение на сключения Договор, “В.И.” ООД е изпълнило и предало на “М.***” ЕООД в срок възложените работи, приети от 1 последното без възражения, и за което е съставен и подписан между страните приложения Приемо - предавателен протокол от 28.02.2025 г.

С оглед приемането на изпълнението на възложените работи от “М.***” ЕООД без забележки и възражения, удостоверено с подписания от страните Приемо - предавателен протокол от 28.02.2025 г., “В.И.” ООД е издало и предало на “М.***” ЕООД, а последното е получило, приложената проформа фактура №0000000002 от 04.03.2025 г., за сумата от 15 000 лева без ДДС, или 18 000 лева с ДДС.

Заявява се, че съгласно предвиденото в чл.2, ал.2 и ал.3 от Договора, “М.***” ЕООД е следвало да заплати на “В.И.” ООД сумата от 15 000 лева без ДДС, или 18 000 лева с ДДС, по получената от него проформа фактура №0000000002 от 04.03.2025 г., в срок до 19.03.2025 г.

Твърди се, че въпреки изпълнението на задълженията на “В.И.” ООД по Договора, от страна на “М.***” ЕООД, нито в договорения срок, нито към настоящия момент е платено дължимото на “В.И.” ООД възнаграждение по Договора, а именно сумата от 15 000 лева без ДДС, или 18 000 лева с ДДС, по получената от него проформа фактура №0000000002 от 04.03.2025 г., т.е. и към настоящия момент “М.***” ЕООД дължи на “В.И.” ООД на основание сключения Договор сумата от 15 000 лева без ДДС, или 18 000 лева с ДДС, по получената от него проформа фактура №0000000002 от 04.03.2025 г.

Посочва се, че от така изложената фактическа обстановка е видно, че за длъжникът - “М.***” ЕООД, е налице хипотезата на чл.608, ал.1, т.1 във връзка с ал.3 от ТЗ - неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено и отнасящо се до търговска сделка, като неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

Заявява се, че въпреки подписване на приемо - предавателен протокол от 28.02.2025 г., получаването на проформа фактура №0000000002 от 04.03.2025г. и проведените след това допълнителни разговори, към датата на подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ “М.***” ЕООД не е извършило никакви плащания към “В.И.” ООД и не е започнало погасяване на задълженията си, произтичащи от Договора, и от което следва, че е спряло плащанията.

В допълнение на изложеното се твърди, че “М.***” ЕООД има и други задължения, включително и публични към общини и Държавата, които също не погасява. Освен това заявява, че доколкото му е известно “М.***” ЕООД не разполага с ликвидни активи, като налични парични средства, с които може да погаси задълженията си частично или изцяло. Единственото имущество, за което знае, че “М.***” ЕООД разполага, са недвижими имоти в град София и село Рибарица, който обаче не се отдават под наем и не носят приход на “М.***” ЕООД.

Изложено е, че спирането на плащанията на “М.***” ЕООД към “В.И.” ООД, води до приложение на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, 2 която от своя страна е основание за подаване на молба по чл. 625 от ТЗ, с искане за откриване на производство по несъстоятелност на “М.***” ЕООД.

Посочва се, че от представените документи, се установява че “В.И.” ООД е кредитор на “М.***” ЕООД по търговска сделка (от една страна Договорът попада в обхвата на търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ, както е посочил, а от друга страна и двете юридически лица по Договора са търговци по смисъла чл.1, ал.1 от ТЗ, поради което на основание чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ, сделката и обективно, и субективно е търговска), с парични и изискуеми вземания в общ размер на 15 000 лева без ДДС, или 18 000 лева с ДДС, поради което “В.И.” ООД е от кръга на лицата по чл.625 от ТЗ, легитимирани да подадат молба за искане за откриване на производство по несъстоятелност.

Сочи, че длъжникът е спрял плащанията по Договора, след като е изтекъл срокът за плащане по чл.2, ал.2 и ал.3 от Договора, т.е. след 19.03.2025 г., поради което счита, че и 20.03.2025 г. е и началната дата на неплатежоспособността на “М.***” ЕООД.

Навежда твърдения, че “М.***” ЕООД е неплатежоспособно търговско дружество по смисъла на чл.608 от ТЗ, тъй като от близо година е спряло плащанията на изискуемите си задължения към “В.И.” ООД, произтичащи от Договора, и не е в състояние да погаси тези свои изискуеми и безспорни парични задължения към “В.И.” ООД.

Намира, че на основание изложеното е видно, че “М.***” ЕООД не погасява изискуемите си парични задължения към “В.И.” ООД, произтичащи от Договора от 17.01.2025г., и съгласно нормата на чл.608 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност, която неплатежоспособност в процесния случай се предполага по силата на чл.608, ал.3 от ТЗ, поради което моли на основание чл.630, ал.1 от ТЗ да се постанови решение, с което:

- Да се обяви неплатежоспособността на “М.***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С.З., ****;

- Да се открие производство по несъстоятелност по отношение на “М.***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С.З., ****;

- Да се определи начална дата на неплатежоспособността на “М.***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С.З., ****, а именно 20.03.2025г.;

- Да се допусне обезпечение чрез налагане на запор върху цялото движимо имущество и сметки на “М.***” ЕООД, и възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти, ведно със законните последици от това;

- Да се назначи временен синдик на “М.***” ЕООД.

В съдебно заседание, проведено на 06.10.2025г. пълномощникът на длъжника взема становище, че молбата по чл. 625 от ТЗ е неоснователна и 3 моли да бъде оставена без уважение, без да излага конкретни съображения за това.

По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и същата е приета като доказателство по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намира за установено следното:

Съгласно чл.625 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка.

В процесния случай, “В.И.” ООД е лигитимирано да подаде молбата по чл.625 от ТЗ въз основа на която е образуваното настоящото дело, тъй като е кредитор на “М.***” ЕООД по търговска сделка, като дължи сумата от 18 000лв. с ДДС, представляващи изпълнени и незаплатени СМР.

Съгласно чл.608, ал.1, ал.3 и ал.4 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към Държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

От приетата по делото икономическа експертиза, безспорно се установява, че длъжникът “М.***” ЕООД има ликвидни и изискуеми задължения по търговски сделки, по които “М.***” ЕООД е спряло плащанията, едно от които безспорно е задължението към “В.И.” ООД.

Установено е от вещото лице, че “М.***” ЕООД не е в състояние с краткотрайните си активи да погаси своите ликвидни и изискуеми търговски задължения, като коефициентите му за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, съответно тези за финансова автономност и задлъжнялост, за изследвания период от 2021 г. и до момента, са под референтните за това стойности, което от своя страна води до извод, че проблемите на длъжника са трайни и необратими.

В съдебно заседание, проведено на 06.10.2025г. вещото лице, посочва, че “М.***” ЕООД към 31.08.2025 г. разполага с минимални налични средства на каса - 1037, 40 лв. и по разплащателна сметка - 687, 67 лв., и които също не са достатъчни да погаси задълженията си.

С оглед изложеното се установява че “М.***” ЕООД е

4 неплатежоспособно търговско дружеството по смисъла на чл.608, ал.1 и ал.3 от ТЗ.

Началната дата на неплатежоспособността е дата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка по чл.608, ал.1 от ТЗ, и едновременно с това е налице обективна финансова невъзможност за погасяването му, която невъзможност има траен характер, т.е. началната дата на неплатежоспособността следва да се определи, като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, с оглед изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено плащане към определен кредитор.

От заключението на приетата по делото икономическа експертиза, се установява, че “М.***” ЕООД не е прекратило дейността си, поради което не може да се приеме, че ответникът е прекратил всички плащания към всички кредитори. С аргумент от разпоредбата на чл.608, ал.3 от ТЗ, обаче неплатежоспособността може да настъпи и преди спиране на всички плащания - щом длъжникът е в състояние да погаси задълженията си или само частично, или само към част от кредиторите. Ето защо за определяне на началната дата следва да се вземе предвид датата, на която поради трайно влошено финансово състояние, длъжникът не е могъл да удовлетвори изцяло или частично изискуемо вземане на отделен свой кредитор.

В тази връзка за начална дата на неплатежоспособността на “М.***” ЕООД следва да се определи 20.03.2025 г., която е последно установената по делото от приетата икономическа експертиза обективна дата, когато длъжникът е спрял плащанията на свои изискуеми и ликвидни задължения към част от своите кредитори.

Съдът е приел, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски, поради което е задължил кредиторите с определение от 13.10.2025г. на основание чл. 629б от ТЗ да изплатят начални разноски, необходими за производството по несъстоятелност. В указания от съда срок е постъпила молба от кредитора, към която приложено представя банково бордеро за внесена сума за начални разноски в производството по несъстоятелност.

Предвид изложеното следва да бъде постановено решение съгласно чл.