Решение № 171 от 31.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. ВТ, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВТ в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Станислав Стефански

Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500059 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1495/06.12.2023г. по гр.дело № 2298/2023г. по описа на РС –ВТ, съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Е-ПП” АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „ВВ” № 258, В. Т – Г, срещу „С.” ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „ГМ” №.., искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на вземанията от 3347,23 лв. /три хиляди триста четиридесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани услуги за доставка на електроенергия за месеците декември 2022г., януари 2023г. и февруари 2023г., за които са издадени фактури за периода от 13.01.2023г. до 14.03.2023г. по партида с клиентски №********** за обект с абонатен №.., намиращ се в гр. В., ж. к. Т., ул. „М.” №23-25, времянка, 63,42 лв. /шестдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ - мораторна лихва за всяка фактура от датата след падежа й до 28.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №597 от 26.05.2023г. по частно гражданско дело №1547/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Против решението е подадена въззивна жалба от „Е-ПП“ АД гр.С., чрез пълномощника му адвокат А. М.. Счита обжалваното решение за неправилно. Твърди, че процесния обикт в гр.В. бил присъединен към електроразпределителната мрежа, именно на името на ответното дружество била открита партида при ищеца. Счита, че именно факта на присъединяване, а не на нарочен писмен договор обуславяло съществуването на договорно правоотношение за доставка на 1 електроенергия и предоставяне на мрежови услуги. Не били представени доказателства за предприето от ответника в качеството му на строител на сградата действия за закриване на партидата, открита за обслужване на дейността му. Посочва, че закупилите самостоятелни обекти в новопостроената сграда лица не били правоприемници на титуляра на партидата, открита единствено и само за целите на строителството. Излагайки подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, жалбоподателят моли съда да отмени решението, като неправилно и да постанови друго, с което да установи съществуването на процесните вземания от ответника.

Постъпил е писмен отговор на жалбата от „С.“ ЕООД, чрез пълномощника му адвокат Д. С., с който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно.

Излагайки подробни съображения за това, моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

По реда на чл.422 ГПК са предявени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

По делото е установено, че по искане на ответника „С.” ЕООД при ищеца е открита партида по клиентски по клиентски №********** за обект с абонатен №... На 19.02.2020г. е осъществено временно свързване на строителния обект към електропреносната мрежа от служители на „ЕС” АД, които монтирали електромер за отчитане на потреблението по партидата на ответника. Електроснабдяването е осъществено във връзка с учредено право на строеж за изграждане на жилищна сграда в гр. В., ул. „М.” №23-25 и необходимост от снабдяване с електрическа енергия за извършване на строителството, На 14.02.2022г. по отношение на сградата на горепосочения адрес е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, а на 18.11.2022г. е издадено разрешение за ползване на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, с което във връзка със снабдяването й с електронергия е въведено в експлоатация външно кабелно електрозахранване от трафопост до ново електромерно табло. От представените нотариални актова се установява, че още преди това ответникът е сключил с трети лица договори за продажба на обособени в нея самостоятелни обекти, а след осъществяване на новото кабелно електрозахранване не е извършена смяна на титуляра на партидата за имота.

След това и за периода от 13.01.2023г. до 14.03.2023г., ищецът издал фактури, в които начислил на „С.” ЕООД цена за доставена електрическа енергия и за предоставени услуги за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяна мощност за месеците декември 2022г., януари 2023г. и февруари 2023г. на обща стойност от 5965,46 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за недоказани и неоснователни.

Според разпоредбата на чл.4, ал.4 от Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕС” АД, одобрени от 2

Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с Решение № ОУ-12 от 08.09.2022 г., клиент е и възложителят в случаите на временно захранване с електрическа енергия, необходима за извършването на строителство, ремонт или реконструкция.

По делото безспорно се установи, че с въвеждането в експлоатация на външното кабелно електрозахранване за обекта на ответника, е прекратено и временното му захранване с електроенергия. Поради това и ответникът, който е юридическо лице, няма качеството и на потребител на електрическа енергия по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Общите условия на „Е-ПП” АД, тъй като не е установено да е собственик или ползвател на самостоятелен обект в сградата, който да се захранва с електроенергия чрез временното свързване, за което е открита и неговата партида. Ответникът не е посочен и като възложител в удостоверението за въвеждане в експлоатация от 14.02.2022г., което потвърждава извода, че „С.” ЕООД не е и собственик на обекти в сградата, за които му е учредено право на строеж.

Тъй като по делото не беше установено ответникът изобщо да има качеството потребител на електрическа енергия по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Общите условия на „Е-ПП” АД, доводите на жалбоподателя за задължението на потребителя да заплаща електоренергия по силата на §15, ал.2 от ПЗРЗИДЗЕ вр. чл.39, ал.1, т.5 от ЗЕ, доставяна от досегашния му доставчик, също са неоснователни. Поради същите мотиви за липсата на качеството „клиент“ на ответника през процесния период, без правно значение са и извършвани плащания от него през този период.

Изложеното води до извода, че за процесните месеци, за което са издадени и фактурите от жалбоподателя - декември 2022г., януари 2023г. и февруари 2023г., ответникът не е бил страна по облигационно отношение с „Е-ПП” АД относно процесния имот и не дължи плащане на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1547/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.

Предвид на изложените мотиви предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателя „Е-ПП“ АД против него е неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят дължи на ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представяния договор за правна защита и съдействие – на л.15 от въззивното дело, договореното възнаграждение е 900 лв., заплатено в брой. Жалбоподателят, чрез пълномощника си прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на съда намира, че е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, като настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният размер на адвокатското възнаграждение от ответника от 900 лв., се явява прекомерен. Съдът следва да съобрази и най-новото решение на СЕС по дело № C‑438/22 от 25.01.2024 г., което преодолява ограниченията на Наредба № 1/2004г. по отношение на минималния размер на адвокатското възнаграждение по съответните дела. В този смисъл съдът следва да съобрази както фактическата и правна сложност на делото, така и отделеното време, усилията на адвоката. Съдът намира, че с оглед предприетите от 3 процесуалният представител на ответника действия по делото – подаден отговор на въззивна жалба и писмено становище, хонорара за процесуално представителство и защита следва да бъде определен на 400 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1495/06.12.2023г. по гр.дело № 2298/2023г. по описа на РС –ВТ

ОСЪЖДА „Е-ПП” АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „ВВ” № 258, В. Т – Г, да заплати на „С.” ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр.

В. Т., ул. „ГМ” №.., сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4