Решение № 1272 от 03.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1272

02.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100501849 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 42799/02.07.2020 г., депозирана от ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес гр. София 1715, бул. „Александър Малинов“ № 1, действаща чрез главен юрисконсулт Р.П., срещу Решение № 2223/09.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17066 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 7 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на В. В. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. Плевен, ж.к.

„Дружба“, бл. 329, вх. 3, ет. 5, ап. 15, сумата от общо 1 547.83 лв. /хиляда петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 219 часа, за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 203.47 лв. /двеста и три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 21.10.2019г.

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – НСОРЗ, относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Твърди се, че по отношение на държавните 1 служители, чиито трудови правоотношения се уреждат от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на нощното работно време по-малко от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава този резултат. Сочи се, че неправилно съдът е приложил субсидиарно разпоредбите на КТ и НСОРЗ, тъй като допълнителните възнаграждения на служителите на МВР са изрично уредени в чл. 178 от ЗМВР, а тяхното изчисляване е уредено в Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., като тези нормативни актове се явяват специални по отношение на общото трудово законодателство. Въззивникът твърди, че по конкретния казус следва да се приложи и чл. 46, ал. 1 от ЗНА, като твърди, че за държавните служители в МВР е налице ясна и точна правна регламентация, която урежда отработеното време от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което и не е необходимо Наредба № 8121з-776 /29.07.2016 г. да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби. Сочи, че правните изводи на съда не са мотивирани съобразно с основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуването на правни норми и нормативни актове.

ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове изцяло, както и да присъди в нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият моли за оставянето и́ без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен такъв. Счита, че е налице непълнота в специалните нормативни актове, които уреждат трудовите правоотношения на служителите в МВР, която съобразно съдебната практика и ТР 8/2013г. на ВКС следва да се запълни именно чрез субсидиарното прилагане на КТ. Сочи, че субсидиарното приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост при наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.

Претендира направените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, също не се явява, но чрез адв. Тодоров поддържа отговора на въззивната жалба, моли за присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 17066 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, от В. В. Й. срещу ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ 2

– МВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 547.83 лв. /хиляда петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 219 часа, за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 203.47 лв. /двеста и три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 21.10.2019г.

В исковата молба ищецът твърди, че за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд като старши полицай в Зонално жандармерийско поделение-Варна на 8, 12 или 24часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че за процесния период е полагал нощен труд, който подлежи на преобразуване към дневен такъв, поради което му се дължи допълнително възнаграждение. Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители. Твърди, че в наредбата липсва регламентация на преобразуването на часовете нощен труд в дневни, за разлика от предходно действалата, като счита, че приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага подробни правни доводи: В чл. 9 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, т. е. 1.143. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8 часа и разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да се приложи съответната часова ставка. Твърди, че в периода 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил общо 1485 часа нощен труд, който след приравняване на дневен с коефициент 1.143 възлиза на 1697.35 часа. В следствие на това приравняване, ищецът претендира заплащането на извънреден труд в размер на 212.35 часа, който на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на 1 316.60 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че за посочения период ищецът е полагал труд при него по служебно правоотношение, заемайки длъжност по щата на Зонално жандармерийско поделение-Варна. Съгласно чл. 5, ал. 3 и ал. 5 от Правилника за устройство и дейността на МВР в ГД Национална полиция се създава дирекция "Жандармерия", чийто териториални звена са зоналните жандармерийски управления. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Оспорва да е налице празнота в закона, доколкото действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., уреждаща процесните отношения. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ, излагайки правни доводи за това. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

3

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

В конкретния случай, фактическата обстановка по делото е установена по несъмнен начин от първата инстанция и оплаквания по фактите във въззивната жалба няма, поради което същите не подлежат на самостоятелно изследване от въззивния съд.

Спорът, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав е изцяло правен и се свежда до това дали следва субсидиарно да се прилагат правните норми на общото трудово законодателство по отношение на служителите на ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР, имайки предвид обстоятелството, че учреденото между тях и МВР трудово правоотношение е нормативно регламентирано със специалните норми , обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът е държавен служител в ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ в редакцията от 18.07.2017 г., доколкото в този закон не е предвидено друго.