Решение № 2474 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2474 гр. С., 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря Е. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110103793 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „Т. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците А. О. С. и Н. Г. С. дължи на ищеца следните вземания: за сумата от 817,52 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ателие, абонатен № ., сумата от 11,77 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 169,33 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2019г. до 28.09.2022г. и сумата от 2,48 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 28.09.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 55085/2022г. по описа на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира да се установи спрямо ответниците, че му дължат претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответниците са възразили, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорват 1 исковете по основание и размер. Ответниците оспорват да са обвързани от Общите условия на „Т., както и същите да са влезли в сила. Оспорва се процесният имот да е бил топлоснабден. Твърди се, че радиаторите в имота са изключени и пломбирани още през 2002 г. Оспорват се извършените начисления от ищеца като неправилни и извършени без основание. Ответниците считат, че ищецът е начислявал и топлинна енергия за отопление на имот, въпреки липсата на действащи радиатори. Оспорват сертификацията на измервателните уреди, топломери и уредите за дялово разпределение. Правят възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за периода май 2018 г. – октомври 2019 г. Оспорват се като негодни представените с исковата молба извлечения от сметки, които ответниците поддържат, че нямат характер на официален или частен документ и не са подписани. Оспорват се като неверни по съдържание и издадени в нарушение на чл. 25 от Закона за данъка върху ДДС приложените към исковата молба общи фактури. Ответниците молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Третото лице-помагач „Б. не взема становище по същество на делото.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи на настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № . г. се установява, че на 10.02.1998 г., че А. О. С.- С.а и Н. Г. С. са закупили Ателие № 2, находящо се в гр. С., в жилищна сграда бл. . кв.м. От представеното удостоверение от ГИСС. се установява, че жилищната сграда – блок 176А, с четири входа, попадаща в УПИ-I – за ЖС и трафопост, кв. 101, м. Л., има следния настоящ адрес: гр. С., ул. „К., идентичен с посочения в исковата молба настоящ адрес на топлоснабдения имот с аб. № ., което не е 2 спорно по делото. Не се твърди, нито установява, след закупуването на процесното ателие ответниците да са се разпоредили с имота, поради което съдът приеме, че за исковия период същите са били негови собственици при равни права (при липса на уговорка за нещо различно) и като такива се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като отговарят за задълженията за топлинна енергия за имота съобразно установени по-горе части.

Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени действащите в процесния период общи условия, ведно с доказателство за публикуването им по реда на чл. 150 ЗЕ. Същите са одобрени с решение № .г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Б. (понастоящем „Б.), избрана от етажните собственици на Общо събрание и съгласно сключен договор от 16.09.2002г.

По делото е приета СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, от която се установява, че ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот.

За периода 2018г./2019г. абонатът не е осигурил достъп за отчет и фигурира като ап. 47 в Протокол от 29.06.2019г. За периода 2019г./2020г. абонатът отново не е осигурил достъп до имота, но фигурира в изготвения протокол от 11.07.2020г. като aт.2. Според изравнителните сметки на ФДР за процесния период в процесния имот радиаторите са демонтирани, като абонатът не ползвал и не заплащал ТЕ за отопление на имот. Абонатът дължи стойността на ТЕ, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Поради липса на достъп, а и поради липса на узаконен водомер за топла вода в имота, топлинна енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ в процесното жилище е била начислявана служебно на брой лица с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител. Пълният отопляем обем по проект, съгласно „Акт за разпределение на кубатурата”, представен от ТР "Изток", е 126,04мЗ, от които 112,94 M3 имот и 13,1м3 общи части. През процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена съгласно Наредба №16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура по формула 6.1.1 и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., обнародвана на 20.03.2020г., върху пълната отопляема кубатура 126 куб.м.

Общият топломер /ОТ/ №4021772 се е отчитал по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като отчитането се осъществява чрез електронно устройство, а след това се документира. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи /загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Чистото количество ТЕ, което отива при Потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот, сградна инсталация и общи частни БГВ/. Вещото лице посочва, че от справката от топлорайон “Изток” е видно, че технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество" ТЕ.

Топломерът е преминал метрологична проверка, като резултатът от проверката бил „съответства“, поради което са неоснователни доводите на ответниците за това, че измервателните уреди не са сертифицирани и не са преминали проверка. Дяловото разпределение е извършвано от „Б. съгласно нормативните изисквания.

3

Установява, се че не е начислява ТЕ за отопление, с оглед демонтиранието на радиаторите. Поради липса на достъп, а и на узаконен водомер за топла вода в имота топлинната енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ за процесния период се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма по 140л/денонощие. Според ФДР през процесния период потребителят е бил 1бр.

По делото са представени констативни протоколи за извършен отчет от 30.06.2020 г., 11.07.2020 г., от 18.06.2019 г. и 29.06.2019 г., от които е видно, че не е бил осигурен достъп до имота.