Определение № 2446 от 03.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2446 гр. София, 03.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20261000501973 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба от

„ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу определение рег. № 8108/08.04.2026 г. по гр.д. № 20251100105643 на Софийски градски съд, ГО І-13 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя и ответник в първоинстанционното производство, за привличане в процеса на трети лица – И. Ц. К.. Решаващият съд е упрекнат, че не е изложил съображенията си, за да приема липсата на правен интерес от привличане. Навежда се довод, че при търсена унищожаемост на договор за банков кредит възниква въпрос за действителността на сделка, при която ищцата закупува идеалната част на поисканото трето лице помагач, а тази сделка била финансирана с оспорвания в процеса договор. Твърди се за възможно да се предположи, че при установяване на твърдяната неспособност ищцата да разбира свойството и значението на постъпките си, това би било относимо и към финансираната сделка. При такава ситуация се твърди възможност и ищцата да е била използвана за усвояване на кредит, получен реално от нейния брат – лицето, поискано за конституиране като трето лице помагач. Оттук се извежда и възможност да бъде търсено от него връщане на получената сума. Поддържа и че висящият спор се явява преюдициален, с което обосновава и интереса си да иска конституирането на И. К. като трето лице помагач на негова страна, което 1 се иска и от въззивния съд.

В отговор по частната жалба ответницата в първоинстанционното производство – М. Ц. К., представлявана от адв. Д. Д. от САК я оспорва.

Смята искането за привличане на трето лице помагач за преклудирано. По съществото му не намира за доказана материалноправна зависимост между ищеца и поисканото трето лице по повод оспорвания в случая договор за кредит. Намира конституирането на трето лице помагач за обусловено от доказано въздействие на неблагоприятно решение за привличащата страна върху правната сфера на третото лице. Сочи и че спорът за действителността на договора произтича от възражение, противопоставено в процес по чл. 422 ГПК, при което смята, че обоснованият интерес не се включва в предмета на правния спор, а банка цели да го разшири, разширявайки спора и до самостоятелното правоотношение за продажба. Застъпва и теза, че при уважено възражение порокът би бил от значение в отношението между страните по кредита без да рефлектира пряко върху самостоятелната сделка за продажба, било то и финансирана с оспорвания кредит. Намира искането за израз на злоупотреба с право и целенасочено забавяне на производство, засягащо защита на потребител. Претендират се и разноски като е представен списък.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима – изхожда от лице, чийто достъп до съд е отказан.

Искането е упражнено своевременно – депозирано е преди да е започнал да тече срокът за обжалване. Дължимата държавна такса е внесена.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбоподателя срещу М. К. иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК.

В отговор по исковата молба исковете са оспорени включително с противопоставено възражение за унищожаемост на договора при твърдение, че към датата на сключване на договора ответницата не е разбирала свойството и значението на постъпките си.

С определение от 07.01.2026 г. първоинстанционният съд е насрочил 2 делото в съдебно заседание на 19.03.2026 г.

С молба от 09.03.2026 г. ищецът е поискал привличане на трето лице помагач с аргумент, че при доказана недееспособност на ответницата към момента на сключване на договора за банков кредит, това би важало и за едновременно извършената сделка по покупко-продажба, от което се извежда интерес за третото лице да участва в производството.

С оглед нормата на чл. 2 ГПК исковият процес се явява средство за защита на лични и имуществени права. Това се постига с утвърдената сила на пресъдено нещо. Освен прекия спор, очертан от фактическите твърдения на страните в процеса на размяна на позиции, законът отчита и възможността той да въздейства върху друго правоотношение, както между страните, така и с трето на спора лице.

В случая се установява първоинстанционният съд е процедурал според общите правила на исковия процес – по реда на чл. 140 ГПК, поради което и в сила е общото правило на чл. 219, ал. 1 ГПК – ищецът може да поиска привличане на трето лице и в първото заседание. Упражнената процесуална възможност преди този момент определя искането за предявено в срок, поради което и съдебният акт, разглеждащ го по същество, е допустим.

Нормата на чл. 219, ал. 1 ГПК очертава и предпоставките за участие на трето лице в чужд съдебен спор – да има право да встъпи. Нормата на чл. 218 ГПК свързва тази възможност с интерес у третото лице решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна. С оглед правилото на чл. 2 ГПК този интерес предполага нужда от защита, произтичаща от обективна възможност неблагоприятният изход от спора за подпомаганата страна да въздейства неблагоприятно и върху правната сфера на подпомагащата страна.

В тази насока именно нормата на чл. 223 ГПК придава установително действие на мотивите в отношенията на третото лице с подпомаганата страна и на решението в отношенията му с насрещната по спора страна.

Понеже именно силата на пресъдено нещо осигурява предвидената от закона защита, то и интересът за третото лице предполага с обвързващата сила на вече разгледания спор да осигури защита на свое лично или имуществено право.

3

Въпросът за дееспособността на ответницата макар и да се включва в предмета на делото, с оглед противопоставеното възражение, не се обхваща от силата на пресъдено нещо. Освен това, преценката за дееспособността е конкретна. Тя зависи от интелектуалния и волеви ресурс на лицето, но и от естеството на подлежащите на преценка факти и обстоятелства. Макар и възражението за недееспособност да разширява предмета на делото, съдебната преценка е ограничена до конкретната сделка – банковия кредит.

При тези съображения разрешеният спор досежно дееспособността на ответницата в рамките на висящия процес не въздейства върху самостоятелната разпоредителна сделка, с която пред първоинстанционния съд е обоснован интересът на третото лице.

Поради ограничената преценка при висящия спор въведената с частната жалба допълнителна обосновка – възможно неправомерно възползване от недееспособността на ответницата от третото лице помагач, за да получи сумата, също не разкрива правен интерес за третото лице в указания вече смисъл. При установена недееспособност законът предписва реституция на даденото. Това поражда облигационно задължение между страните, а в контекста на договора за кредит – получената сума да бъде върната.

Фактическите твърдения не разкриват представителство в рамките на кредитното правоотношение, поради което тезата за възможна отговорност на третото лице помагач за връщане на предоставената по договора сума е необоснована.

Както се сочи и в искането даденото от ищеца е сумата, която е послужила за заплащане цената на придобита от ответницата идеална част от правото на собственост върху недвижим имот. Реституцията поражда вземане за ищеца към ответницата в размера на полученото и от третото лице помагач.

Не става ясно каква допълнителна вреда би възникнала за ищеца, за да обоснове и възможна отговорност за третото лице помагач на плоскостта на непозволеното увреждане.

Тъй като не се установява регламентираното от закона правоотношение, чието развитие да зависи от изхода по висящия в случая спор, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд – София, първи граждански сэстав

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 8108/08.04.2026 г. по гр.д. № 20251100105643 на Софийски градски съд, ГО І-13 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5