Определение № 575 от 02.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Варна, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500891 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 1293/14.01.2026 г. от М. М., чрез адв. Б.

Т., с искане за изменение в частта за разноските на решение № 1369/17.12.2025 г., постановено по в.гр.д. № 891/2025 г. по описа на ВОС.

Молителката излага, че с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, следва да й бъдат присъдени в цялост сторените в производството разноски, за извършването на които е представила доказателства.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна С.

М. е депозирал отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че доколкото производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК, то приложение следва да намери Тълкувателно решение № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. ОСГК на ВКС.

В условията на евентуалност, в случай, че разноски бъдат присъдени, въвежда възражение за прекомерност и моли при определяне размера на адвокатското възнаграждение да бъде съобразено решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в 1 законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба вх.

№ 7814/27.01.2025г. от М. М., родена на 22.04.1984г., гражданка на Беларус, със статут на постоянно пребиваване в Р. България с пост. адрес: гр. Варна, ул.“Сергей Румянцев“ № 7а и наст. адрес гр. Хасково, ул.“Драгоман“ №95, ап.6, против Решение № 4591/18.12.2024 г. по гр. д. № 20233110116685 по описа за 2023г. на ВРС, с което съдът:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е. С.ов М., родено на 01.04.2018 г. на баща му С. М., роден на 22.11.1982г., гражданин на Украйна със статут на постоянно пребиваване в Р.

България, с адрес гр. Варна, ул.“Сергей Румянцев“ № 7а, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. С.ов М., родено на 01.04.2018 г. при баща му С. М., роден на 22.11.1982г., в гр. Варна, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между детето Е. С.ов М., родено на 01.04.2018 г. с майка му М. М., родена на 22.04.1984г., гражданка на Беларус, със статут на постоянно пребиваване в Р. България и адрес гр. Хасково, ул.“Драгоман“ №95, ап.6: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 16.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване; на всяка четна година от 16:00 часа на 24.12 до 16:00ч. на 26.12, на всяка нечетна година от 12:00ч. на 31.12 до 17:00 ч. на 02.01; на Великденските празници на всяка нечетна година; един месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК.

ОСЪЖДА М. М., родена на 22.04.1984г., гражданка на Беларус, със статут на постоянно пребиваване в Р. България и адрес гр. Хасково, ул.“Драгоман“ №95, ап.6 да заплаща в полза на сина си Е. С.ов М., роден на 01.04.2018 г., чрез неговия баща и законен представител С. М., роден на 22.11.1982г., гражданин на Украйна със статут на постоянно пребиваване в Р.

България, с адрес гр. Варна, ул.“Сергей Румянцев“ № 7а, месечна издръжка в размер на 233,25 лв., до всяко 5-то число на текущия месец считано от 22.12.2023 г. до навършване на 18 години на детето или до настъпване на 2 обстоятелства, налагащи промяна в размера, на основание чл.127, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК.

ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.59, ал.2 и осъдителен иск по чл.127, ал.2 вр. чл.143 от СК от М. М., родена на 22.04.1984г., гражданка на Беларус, със статут на постоянно пребиваване в Р. България и адрес гр. Хасково, ул.“Драгоман“ №95, ап.6, срещу С. М., роден на 22.11.1982г., гражданин на Украйна със статут на постоянно пребиваване в Р. България, с адрес гр. Варна, ул.“Сергей Румянцев“ № 7а, ет.5, с които се иска предоставяне на родителските права по отношение на детето Е. С.ов М., роден на 1 април 2018 г. на майката, определяне местоживеене на детето при майката на нейния адрес, за осъждане на бащата да заплаща в полза на детето чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 500 лева, с падеж до десето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 22.12.2023 г., и определяне на режим на лични отношения на детето с бащата.

С Решение № 1369/17.12.2025 г. съставът на ВОС е отменил изцяло решението на ВРС, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Е. С.ов М., родено на 01.04.2018 г., на майката М. М., родена на 22.04.1984г., гражданка на Беларус, със статут на постоянно пребиваване в Р. България. Определил е местоживеенето на детето Е. С.ов М., родено на 01.04.2018 г. при майката М. М., родена на 22.04.1984г., гражданка на Беларус, със статут на постоянно пребиваване в Р. България, на адрес: гр.

Хасково, ул.“Драгоман“ №95, ап.6. Определил е режим на лични отношения между детето Е. С.ов М., родено на 01.04.2018 г. с бащата С. М., роден на 22.11.1982г., гражданин на Украйна със статут на постоянно пребиваване в Р.

България, с адрес гр. Варна, ул.“Сергей Румянцев“ № 7а, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък след учебните занятия на детето до 17.00 ч. в неделя с преспиване; всяка четна година за Коледната ваканция от 10:00 часа на втория ден на ваканцията до 17:00ч. на предпоследния ден на ваканцията, всяка нечетна година за пролетната /Великденската/ ваканция от 10:00 часа на втория ден на ваканцията до 17:00ч. на предпоследния ден на ваканцията; два пъти по 15 дни през лятото по общо съгласие за конкретните дати 3 между страните, когато майката не е в платен годишен отпуск, като случай, че не се постигне разбирателство за дните до 01.06. всяка година, режимът ще бъде изпълняван от 10:00 часа на 01.07. до 17:00ч. на 15.07. и от 10:00 часа на 15.08. до 17:00ч. на 30.08., за рождения ден на детето - страните ще присъстват на празника му заедно, а бащата ще може да вземе детето в деня, следващ рождения му ден за времето от 11:00 до 16:00ч., в случай, че е неучебен ден и след учебните занятия до 20.00 часа в случай, че е учебен ден.

Със същото решение е осъдил С. М., роден на 22.11.1982 г., гражданин на Украйна със статут на постоянно пребиваване в Р. България, с адрес гр.

Варна, ул.“Сергей Румянцев“ № 7а, да заплаща в полза на сина си Е. С.ов М., роден на 01.04.2018 г., чрез неговата майка и законен представител М. М., родена на 22.04.1984г., гражданка на Беларус, със статут на постоянно пребиваване в Р. България и адрес гр. Хасково, ул.“Драгоман“ №95, ап.6, месечна издръжка в размер на 500 лв. /петстотин лева/, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от постановяване на решението до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

В мотивите на съдебния акт, съдът е посочил, че разноски в полза на страните не следва да се присъждат, като е съобразил, задължителните постановки дадени с ТР 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на ВКС, ОСГК . Така формирания краен извод, съдът не намира основание да ревизира, като за пълнота на изложението намира за необходимо да посочи и следното.

Съгласно чл. 78 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай, производството по делото е такова по спорна съдебна администрация и в него за разлика от исковото производство не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. д. № 4

3/2023 г. на ОСГК на ВКС в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че определеният режим на лични отношения ползва и двете страни и въззивната жалба не е уважена или отхвърлена изцяло, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.

По посочените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1293/14.01.2026 г. от М. М., чрез адв. Б. Т., с искане за изменение в частта за разноските на решение № 1369/17.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 891/2025 г. по описа на ВОС.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5