Решение № 304 от 15.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Стара Загора, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20265500500145 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. И. К. чрез адв. Н. Т., против решение № 851 от 12.11.2025 г., постановено по гр.д.

№ 904/2023 г. на Районен съд – Казанлък.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане на исканата от страна допълнителна съдебно-техническа експертиза за изготвянето на още един вариант за промяна на регулационния план във връзка с промяна на границите между двата делбени имота, така че и двата имота да бъдат равностойни и с оглед на направеното навременно оспорване от страна на жалбоподателката на приетото от съда заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Т.Н. като непълно, неточно и некомпетентно. Счита, че поради това решението е неправилно и в частта, с която се променя границата между двата делбени имоти съгласно приетата и оспорена от жалбоподателката скица-проект за изменение на действащия план за регулация.

Въззивникът твърди, че с влязло в сила решение №34/24.01.2024 г. постановено по делото, между съделителите В. И. К. и Т. К. Д., при равни квоти били допуснати до съдебна делба два недвижими имота: УПИ I - 1009, в кв.69, с площ от 300 кв.м по плана на с. Г.Ч., одобрен със заповед №370/1990г. на кмета на община К., при граници и съседи : УПИ III - 1010, УПИ II - 1009, улица, и УПИ III-1010 кв.69, с площ от 420 кв.м по същия план на с. Г.Ч., при граници и съседи : УПИ I - 1009, УПИ II - 1009, УПИ IV - 1013, улица. Общата 1 площ на двата имота била 720 кв.м, от които всеки от двамата съделители трябвало да получи в реален дял ½ ид.ч. от площта, равняваща се на по 360 кв.м за всеки от съделителите. В протокол №291/25.03.2024 г. от проведеното о.с.з. е отразено, че жалбоподателката отправила молба до съда да бъде назначена съдебно техническа експертиза, която да се изготви от вещо лице, оценител на имоти, правоспособно по кадастър, което на основание чл. 52, ал.4 ЗКИР, да изработи комбинирана скица, с координати на граничните точки на двата съседни имота и изготви проект на делба на двата имота и промяната на границата между тях, така че двата имота да бъдат с еднаква площ от 360 кв.м, след което, изготвеният проект на скицата, съдът да постанови изменение на кадастралната карта по чл. 53а, т.1 ЗКИР и да се изготви пазарна оценка на всеки един от новите имотите и евентуалните суми за уравнение на дяловете на двамата съделители. Ответната страна поискала отговор от ВЛ на същите въпроси, като допълнила с въпроса каква е пазарната стойностна всеки един от двата имота без построените в тях сгради? Съдът назначил експертиза със следните въпроси: 1. Възможно ли е при спазване на нормативните изисквания да бъде преместена границата между двата процесни имота, така че да бъдат еднакви по площ - 360 кв. м? 2. Да изработи комбинирана скица на координатите на граничните точки на двата съседни имота и изготви проект на делба на двата имота и промяната на границата между тях, така, че двата имота да бъдат с еднаква площ от 360 кв. м? 3. Каква е пазарната стойностна всеки един от двама имота без построените в тях сгради.

Въззивницата твърди, че в становище депозирано в о.с.з., проведено на 17.02.2025 г., изложила подробни съображения относно искането за постановяване на съдебното решение, което да е придружено от проект за изменение на КК, който да бъде неразделна част от решението. Диспозитив в този смисъл липсвал в обжалваното решение. Въззивницата твърди, че след това била назначена друга втора съдебно техническа експертиза с вещо лицегеодезист Т.Н. с поставени от съда следните въпроси: 1. Да изготви скицапроект за промяната на границите между двата процесни имота, така че да бъдат с равни площи и оградата между двата имота да не попада в непосредствена близост до сондата за вода на ответника Т. Д.. 2. Да уточни какъв е размера на площта, която е предложена в първата скица-проект в първата експертиза; размера на двата имота и площта, която се придава на ищцата. Тази експертиза била изпълнена от ВЛ Т.Н., която била оспорена в о.с.з., проведено на 13.10.2025 г., и обективирано в протокол №1020/14.10.2025 г., поради това, че: експертът не предлагал поне два варианта на промяна на границите между двата имота; не било отговорено на последния поставен въпрос; не било посочено в обяснителната част от заключението какво е отстоянието в метри между отделните точки върху скицата проект, така че страните по делото и съдът, които нямали нужните технически познания, да могат да преценят къде точно ще преминава новообразуваната граница. ВЛ се назначавало от съда именно затова, щото то 2 да може на достъпен език за неспециалисти да представи заключението си така, че всички да го разберат. Експертизата не била защитена в о.с.з. при зададени въпроси от страна на жалбоподателката, а именно на какво разстояние от сградата е предвидено да започне новата граница, колко метра е в едната и в другата посока новата граница, каква е точната придадена площ към имота на жалбоподателката. ВЛ не могло да отговори на тези въпроси в о.с.з. Поради горното експертизата била оспорена от ищцата като непълна и неточно изпълнена, като било поискано от съда да възложи допълнителна задача на ВЛ за изготвяне на още един вариант за промяна на границата между двата имота, така, че и двата имота да бъдат равностойни както по площ, така и по функционалност. Съдът не уважил искането. В писмена защита ищцата изложила допълнително мотиви и искания за възобновяване на делото и допускане на допълнителна експертиза с цел същата да получи реален използваем в цялата си площ имот, равностоен на имота на другия съделител.

Въпреки това, съдът не уважил исканията на страната и постанови обжалваното съдебно решение. Затова въззивницата счита, че решението е неправилно, като постановено при съществено процесуално нарушение, не допуснато доказателствено искане на страната, поради което същата е ощетена. Във втората фаза на съдебната делба, когато се преминава към реалното разделяне на имотите, границата между дяловете трябвало да бъде определена така, че да осигури равностойни дялове на съделителите, доколкото това е възможно практически и съобразно изискванията на закона и устройствените норми. Задачата на вещото лице била да изготви скица-проект за делба, така че всеки съделител да получи равностоен реален дял с равна площ, достъп и характеристики; новообразуваните имоти да отговарят на изискванията за минимални размери и достъп до улица, границата между тях да е реалистична и технически изпълнима. Чрез предложеното изменение от вещото лице трябвало да се постигне равенство между съделителите по площ и стойност на имотите. Равенството не винаги се измервало само в квадратни метри. В настоящия казус имотите били съседни и хомогенни, затова найподходящото решение било промяна на границата така, че площите да станат равни. Границата между имотите следвало да бъде променена от вещото лице, така че новообразуваните имоти да бъдат равни по площ и стойност, и това да удовлетворява и двамата съделители, като се спазят техническите и устройствените изисквания. Освен това в заключението си вещото лице разпределило площите на двата имота не съобразно действащия регулационен план. А това противоречало на постановеното от ВКС в негово решение № 50008 от 01.02.2023 г. по гр. д. № 1745 / 2022 г. на І г.о., съгласно което:

„Поради това предмет на делба може да бъде само имот в границите му по действащия регулационен план (ПУП) на населеното място. Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата нямало правопораждащо или правопрекратяващо действие. В производството по иск за делба правото на собственост се установявало с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното 3 отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост било основание за допълване или поправянето му. Той не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (решение №81/17.02.2012г. по гр.д.№506/2011г. на I г.о.). Приетата по делото в последно о.с.з. на 13.10.2025 г. скица-проект изготвена от ВЛ Т.Н. не осигурявала равностойни реални дялове, което противоречи на чл. 353 ГПК и на принципа на справедливото разпределение. Скица-проект имала недостатъци:

Предвидената в проекта за придаване към имота на ищцата ивица от около 3 м на 20 м не осигурявала реална възможност за застрояване; границата била предвидена в ущърб на ползваемостта на ищцовия имот, като на практика придадената площ от дела се свеждал до „коридор“ с дължина около 20 м между други два съседни имота по дължината, без възможност за използване или нормална форма. Вещото лице не било изследвало вариантна възможност за корекция на границата с оглед на равностойността и не се мотивирало защо избраният от него единствен предложен вариант е най-подходящ. В с.з. само обяснило и предвидило хипотетична възможност на ответника да строи и затова за него нямало да е подходящ друг освен предложения вариант. А на въпросите на ищцовата страна този коридор, който и се придава, за какво може да послужи, същият не бил дал отговор. Вещото лице не могло да даде отговор и точно какъв е размерът на придадената площ, на какво разстояние от сградата на ответника е предвидил да започне новообразуваната граница.

Вещото лице отговаряло неподготвено, с приблизителни стойности „между 5 и осем метра“, което било недопустимо при защита на експертно заключение в о.с.з. Изготвеният проект не постигнал целта на делбата, а само формално разпределял квадратурата/площта. Придадените с предложената скица-проект квадратни метри към имота на ищцата с цел уравняване на дяловете на двамата съделители били абсолютно бутафорни и неизползваеми.

Представения от вещото лице скица-проект за разделяне на имотите бил приет от съда, въпреки изричното възразяване от страна на ищцата/ жалбоподателката. В това заключение реалният дял, отреден за нея, бил съществено по-неблагоприятен, състоял се от ивица с ширина около 3 м и дължина 20 м, която не можела да се ползва ефективно, нямала самостоятелна функционалност и не отговаряла на минималните изисквания за застрояване и достъп. Така определеният дял бил формално равен по площ на дела на другия съделител, но реално неравностоен и не равнопоставял съделителите, в нарушение на чл. 353 ГПК и установената съдебна практика. Съобразно и константната практика на ВКС равенството между дяловете в делбата се определя не само по площ, но и по стойност и възможност за самостоятелно ползване. Съдът следвало да приеме за реален дял само онази част от имота, която представлява самостоятелен и функционално обособен обект, отговарящ на устройствените изисквания и осигуряващ реална полза на съделителя. А в приетата от съда скица-проект вещото лице съблюдавало само и единствено функционалността на имота на ответника, но не се е съобразил по същия начин и относно функционалността и „градоустройството на 4 парцела“ на ищцовия имот. Съдът, приемайки оспореното от жалбоподателката заключение и обосновавайки само на него своето решение, без да се съобрази и без да уважи искането на жалбоподателката за допускане и назначаване на допълнителна експертиза, допуснал съществено процесуално нарушение. И като не е уважил доказателствените искания на жалбоподателката е постановил неправилно решение. Съдът бил длъжен да прецизира въпросите към ВЛ, така че то да изготви така комбинираната скица и скица-проект за изменение на РП на двата имота, че те да бъдат равностойни не само по площ, а и по функционалност. Заключението на вещото лице било непълно и немотивирано, тъй като не съдържало обосновка защо е избран именно този вариант, при който единият съделител получава неизползваема ивица. Не били обсъдени алтернативни варианти за корекция на границата между имотите, които биха довели до равностойни дялове. Не бил извършен анализ дали и двата новообразувани имота отговарят на нормативните изисквания за застрояване и достъп. При тези данни било налице основание по чл. 201 ГПК съдът служебно да възложи допълнителна експертиза, която да изясни спорните въпроси и да изготви нова скица-проект, осигуряваща реална равностойност на дяловете. Но съдът дори не уважил оспорването и искането на ищцата да се възложи допълнителна експертиза. Приетата от съда експертиза не постигнала реална равностойност, тъй като придаденият дял на ищцата, съставен от тясна ивица по границата между други два имота, не може да се ползва по никакъв начин, което е несъвместимо със закона, практиката и доктрината. Предложеният от вещото лице вариант за разделяне, при който на ищцата се предоставя ивица от 3 м на 20 м по протежение и между два чужди имота, формално изравнява площите, но реално създава неравностойни дялове, противоречащи на закона и на съдебната практика.