Решение № 2914 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2914 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330106717 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно съединени искове с правно осн. чл.124 ал.1 ГПК и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Й. С. П. твърди че е сключила с ответника договор за потребителски кредит №***, по силата на който й била предоставена сумата 1000 лева при ГПР 48,90 %, годишен лихвен процент 41 пункта и срок на кредита от 11 месеца. Освен това по договора било постигнато съгласие за заплащане на пакет от допълнителни услуги, възнаграждението за който било определено на 536,40 лв. Така общо по договора следвало да бъде върната сумата 1756,80 лв. Ищцата счита, че клаузата, уговаряща лихвения процент, нарушава добрите нрави, тъй като размерът й надвишава значително законната лихва. Освен това размерът на лихвата водел до неравноправие между страните. Поради това счита, че клаузата за възнаградителната лихва е нищожна. Поддържа също така, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, тъй като уговорката да се заплаща възнаграждение за допълнителни услуги прикривала допълнително възнаграждение за предоставения заем. С оглед горното се счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като са недействителни и клаузите, уговарящи заплащане на такси по пакет допълнителни услуги, и договорната лихва. Предвид това се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата относно заплащане на пакет допълнителни услуги, като се претендира да бъде осъдено ответното дружество да върне сумата 50 лв., платена от ищцата по пакета за 1 допълнителни услуги в периода от 10.05.2016г. до 10.05.2020г.

Ответното дружество „Профи Кредит България” не отрича факта на сключване на договора, както и че е получило визираната в исковата молба сума. Излага обаче подробни доводи, свързани с това, че както целият договор, така и клаузата, уреждаща допълнителни услуги, са действителни. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На *** между ищцата и ответното дружество сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който дружеството предоставило сумата 1000 лв. със срок на погасяване 36 месеца, възнаградителна лихва 41,17 пункта и ГПР от 49,91 пункта.

Общо дължимата сума по кредита била 1756,80 лв. Уговорено било ищцата да ползва и пакет допълнителни услуги, за които се дължало възнаграждение от 656,64лв. / лист 28 и 29/. Тази сума следвало да бъде разсрочено платена с ежемесечни вноски прибавящи се към останалите погасителни плащания. Така общата сума, която следвало да се заплати във връзка с кредита възлизала на 2413,44 лв. Характерът на допълнителните услуги се изразявал в следното – приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж; улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства /лист 29 /.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на годишния процент на разходите по кредита възлиза на 49,91%, като в него са включени единствено разходите за договорна лихва. Уговореното в договора възнаграждение за допълнителни услуги оскъпява кредита с 15,36%. Вещото лице установява, че ищецът е заплатил като възнаграждение за допълнителните услуги общо 536,40 лв. / лист 63/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че между ищеца и дружеството ответник е сключен договор за кредит, придружен и със споразумение за заплащане на допълнителни услуги.

Установи се, че във връзка с това ищецът е заплатила на ответника общо 536,40 лв.

Неоснователни са доводите за нищожност на договорната лихва, като противоречаща на добрите нрави, водеща до недействителност на целия договор. тъй като превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се превишава ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19, ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на разходите по кредита е в 2 рамките на приетото от законодателя ограничение – по-малък от петкратния размер на законната лихва.

Основателни са доводите, че клаузата уговаряща възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги е недействителна като сумата по нея е недължимо платена.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочените в споразумението допълнителни услуги са само възможности за кредитополучателя, с които той разполага и без да заплаща за тях. Така както е уговорено съдържанието на допълнителните услуги, създава привидност, че замополучателят не бил могъл да води преговори и да постига допълнителни уговорки във връзка с кредита, освен ако не заплати такса, която е значителна по размер, без да е сигурен, че услугите са му предоставени или, че въобще ще бъдат предоставени. Същността на таксите е те да покрият разходите по допълнителни услуги, тоест събирането им е обусловено от предоставянето на конкретни услуги, като за всяка цената следва да е ясно опредЕ. – съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК. Този извод се налага и от обстоятелството, че съгласно заключението възнаграждението по тази клауза оскъпява кредита с 15,36%, при което ГПР ще надхвърли петкратния размер на законната лихва.

Последното налага извод, че клаузата уреждаща таксата за допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.

С оглед изложеното съдът счита, че предявените искове за прогласяване на недействителността и за връщане на сумата 536,40 лв. е са основателни и следва да се уважат.

По разноските:

На осн чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 150 лв. от които 50 лв. държавна такса и 100 лв. депозит за вещо лице.

3

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. Е. И. с сумата 300 лв. представляваща адв. хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.22 ЗПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.143, ал.1 ЗЗП, по иска предявен от Й. С. П. ЕГН ********** с адрес с. ***, обл. ***, ул. *** №*** против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В клаузата от договор за за кредит №***/***, сключен между ищцата и ответника, предвиждаща заплащане на възнаграждение за пакет допълнители услуги към договора.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на Й. С. П. ЕГН ********** с адрес с. ***, обл. ***, ул. *** №*** сумата 536,40лв. /петстотин тридесет и шест лева и 40ст./ платена без основание от ищеца по нищожна клауза уговаряща възнаграждение за пакет допълнителни услуги към договор за кредит №***/***, ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.04.2021г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД ЕИК 175074752 да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на Й. С. П. ЕГН ********** сумата 150лв. /сто и петдесет лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД ЕИК 175074752 да заплати на адв.

Е. И. с личен № ********** с адрес: гр.***, ул. *** № ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв. /триста лева / представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4