Решение № 290 от 08.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000865 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 98906/21.08.2025 г. от „ВИЗЕКС ПРО“ АД, ЕИК 203104928, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Силистра“, № 6 срещу Решение № 979/01.07.2025 г., по т.д. № 2026/2024 г., на СГС, ТО, VI-21 с., с което e осъден да заплати на „ЛД“ ООД, ЕИК 831446813, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Банишора“, ул. „Цар Самуил“, № 116, сумата 71515.99 лв., общ размер на цена на доставени стоки в периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й заплащане, сумата 14994.41 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.07.2022 г. - 09.10.2024 г., сумата 2480.00 лв., възнаграждение за извършени услуги в периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2024 г. до окончателното му заплащане, сумата 927.47 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 19.05.2021 г. – 09.10.2024 г., както разноски по делото в размер на 11998.62 лв., държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 327 ТЗ, чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 309 ТЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивникът атакува решението с твърдения за неговата недопустимост, евентуално неправилност и необоснованост. Оплакването за недопустимост на исковата молба се извежда от твърдения за съществуваща нередовност на исковата молба и неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняването й, което било сторено с цел ограничаване правото на защита на ответника.

1

Според въззивника решението било неправилно, защото с него съдът съществено нарушил съдопроизводствените правила. Последното извежда от обстоятелствата, че депозирани от ищеца уточняващи молби не били връчени на ответника за отговор. Сочи, че не били спазени правилата за връчване на съобщения при връчване на съдебните книжа на ответника. Съдът бил насрочил делото за разглеждане в открито заседание и същевременно бил дал указания на ищеца да уточни исковата си молба. Отправя искане въззивния съд да даде възможност на ответника да подаде отговор на исковата молба, както и да ангажира доказателства, доказателствени искания и да оспори доказателства. С исковата молба не била представена справка по чл. 366 ГПК.

Още твърди, че по делото липсвал доклад, както подготвителен такъв, така и окончателен, евентуално представения устен доклад не отговарял на изискванията на ГПК. Липсвала правна квалификация на исковите претенции, както и липсвала квалификация на направените от ответника възражения.

Липсвали указания към ответника за кои обстоятелства не сочи доказателства.

Твърденията и възраженията на ответника не били включени в доклада, а преклузия за тях не била настъпила. Твърди, че не са били спазени разпоредбите на чл. 153 и 154 ГПК, както и, че са били допуснати свидетели за обстоятелства, за които ГПК изрично забранява това.

Още излага, че неправилно били приложени от съда разпоредбите на чл.

324 ТЗ като не било съобразено възражението на ответника, че доставеното оборудване не отговаряло на поръчката му. Нарушен бил и чл. 194 ЗЗД, тъй като ответникът посочил, че продавачът бил незабавно уведомен за недостатъците на доставеното оборудване. Не бил приложен правилно чл. 331 ТЗ, а предметът на доставката бил специфично производствено оборудване, което се нуждаело от точни спецификации. Не била приложена разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, тъй като не било съобразено, че рискът от некачествен монтаж и несъответствие на доставеното оборудване се носи от ищеца. Не били приложени правилно разпоредбите на чл. 260, 261, 264 и чл. 265 ЗЗД. Излага твърдения и относно необосноваността на решението. По същество моли за обезсилване, евентуално отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски. Релевира доказателствени искания, в хипотезата на чл. 266 ЗЗД.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „ЛД“ ООД, депозира отговор вх. № 134819/12.11.2025 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна. Репликира всяко едно от оплакванията в жалбата и от своя страна излага доводи и съдебна практика, която счита за относима. Счита, че оплакванията за недопустимост на постановеното решение, поради нередовност на исковата молба са неоснователни. За неоснователни намира и оплакванията за допуснати процесуални нарушения от съда, като от своя страна твърди, че такива не са допуснати. Акцентира, че исковата молба е връчена на ответника редовно и след като в границите на предоставения му срок същият не е подал отговор и навел възражения, то последните са били преклудирани. Сочи и, че от страна на ответника в първото съдебно заседание не е обосновано наличието на особени непредвидени обстоятелства довели до неподаване на отговор. Излага доводи и по приложението на материалния закон. В условията на евентуалност от уважаване на доказателствените искания на въззивника, от своя страна представя доказателства. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемият, чрез процесуален представител, поддържа отговора по изложените в него съображения и доводи.

2

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 108505/10.10.2024 г., уточнена с молби вх. №№ 30102/12.03.2025 г. и 35765/24.03.2025 г. на „ЛД“ ООД, ЕИК 831446813, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на „ВИЗЕКС ПРО“ АД, ЕИК 203104928, да заплати сумата 73034.83 лв., представляваща общ размер на цена за доставени стоки, сумата 3480.00 лв., представляваща общ размер на възнаграждение за извършени услуги, всички обективирани в издадени 16 бр. фактури през периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г., сумата 23947.09 лв., общ размер на обезщетение за забава върху всяка главница за доставени стоки, при общ период периода 21.07.2022 г. - 09.10.2024 г. – датата на исковата молба, сумата 1208.07 лв., общ размер на обезщетение за забава върху всяка главница за извършени услуги, при общ период 19.05.2021 г. – 09.10.2024 г. – датата на исковата молба, както и обезщетение за забава върху главниците от датата на исковата молба до изплащането, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ.

Ищецът излага, че с ответника се намират в договорни отношения. По силата на тях доставил стоки и извършил услуги, които били описани детайлно в издадените през периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г. 16 бр. фактури. Всички стоки и извършените услуги били приети от ответника без възражения. От страна на ответника плащания били извършени само по първата от издадените фактури № 185921/11.05.2021 г., за продажбата на компресор „Оптима 37Р“, в резултат на което задължението по тази фактура е в размер на сумата 20940.16 лв. Компресорът бил доставен и пуснат в експлоатация с протокол от 07.02.2022 г. По останалите издадени фактури плащания не са извършвани. Твърди, че издадените фактури били изпратени на ответника, който не е правил възражения по тях, а ги е осчетоводил, вкл. и в месечните декларации по ЗДДС, ползван бил данъчен кредит. Твърди, че освен главниците по фактурите дължимо се явява и обезщетение за забава върху всяка от сумите по тях, считано от датата на падежа, посочен във фактурата, а в случай, че такъв не е налице, приложение следва да намери чл.

303а, ал. 3 ТЗ – плащане следва да бъде извършено в 14 дн. срок от получаването й. Нарочна покана за плащане била изпратена и по електронна поща на 18.03.2024 г. На изложените обстоятелства основава предявените искове.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ВИЗЕКС ПРО“ АД, ЕИК 203104928 не депозира отговор.

В съдебно заседание, чрез представляващия по закон, изразява становище, че възразява по принцип. Признава, че посочените от вещото лице фактури са получени от дружеството и са осчетоводени, а други не са получавани. Твърди, че от закупеното оборудване – компресор, два бустера за високо налягане и един чилър, последния не бил нов, за какъвто бил предложен, а компресора 37 киловата не му е бил необходим и е бил заблуден.

Възраженията не били направени в официална форма, а в директни разговори, тъй като не искали да се стига до съдилища.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Представени по делото са фактура № 0000185921/11.05.2021 г., фактура № **********/11.05.2021 г., фактура № 0000188207/29.06.2021 г., фактура № 3

**********/07.07.2021 г., фактура № **********/21.08.2021 г., фактура № **********/02.03.2022 г., фактура № 0100004022/24.03.2022 г., фактура № 0000204213/15.06.2022 г., фактура № **********/17.06.2022 г., фактура № 0100004276/20.06.2022 г., фактура № 0000204767/27.06.2022 г., фактура № 0000205094/04.07.2022 г., фактура № 0000205181/06.07.2022 г., фактура № 0000205255/07.07.2022 г., фактура № 0000205718/15.07.2022 г., фактура № **********/01.12.2022 г. (стр. 16-51). От фактурите се установява, че същите са издадени от ищеца, като доставчик и ответника, като получател на описаните в тях машини, части и услуги. От посочените фактури двустранно подписани са фактура № 0000185921/11.05.2021 г., фактура № **********/11.05.2021 г., фактура № 0000204213/15.06.2022 г.

Представен по делото е протокол за пускане в експлоатация от 07.02.2022 г. От него се установява, че е пуснат в експлоатация компресор модел „Оптима 37“, сериен № 10013487. Протоколът е двустранно подписан.

Представена е гаранционна карта на компресор модел „Оптима 37“, сериен № 10013487, придружена от гаранционни условия, подписани за клиент от ответното дружество.

Представен е и протокол за пускане в експлоатация от 16.06.2022 г., от който се установява, че е пуснат в експлоатация компресор „Mattei“, модел „Blade 22 I plus“, сериен № 10020893-2021. Протоколът е двустранно подписан и е придружен от опис на вложените материали при монтажа от 16.06.2022 г., също двустранно подписан.

Представена по делото е електронна кореспонденция разменена между страните през периода 14-15.06.2022 г., във връзка със закупуването и авансовото плащане на компресор „Mattei“, модел „Blade 22 I plus“.

Представено по делото е електронно писмо от 20.06.2022 г., изпратено от ищеца и адресирано до ответника, с което е изпратен прикачен файл 0100004276.pdf.

Представено по делото е извлечение (стр. 62), от което се установява, че на 19.05.2021 г. от банковата сметка на ответника, по банкова сметка на ищеца е наредена сумата 15000.00 лв., с основание за плащането – частично плащане по ф-ра 185921, а на 17.09.2021 г. от банковата сметка на ответника, по банкова сметка на ищеца е наредена сумата 10000.00 лв., с основание за плащането – частично плащане по договор.

Представено по делото е електронно писмо от 24.01.2021 г., изпратено от ищеца и адресирано до ответника, с което е изпратен прикачен файл – фактура 190636.pdf. В писмото е посочено, че фактурата е за извършен монтаж на тръбна система и свързване на компресори.

Представено по делото е и електронно писмо от 18.03.2024 г., отправено о т *******@kamm-law.com до ответника, в чието съдържание е възпроизведена неподписана покана за плащане от ищеца до ответника. Към електронното писмо като прикачен файл е изпратена същата по съдържание покана за плащане, подписана от името на ищеца от адв. Н. К. с КЕП.

Още са представени електронни писма от ищеца до ответника от 27.06.2022 г. и 01.12.2022 г., от които се установява, че от ищеца до ответника като прикачени файлове са изпратени фактура № 212000 и 204767.

Представени по делото са справки изх. №№ 236979, 237225, 237226 и 4