Решение № 1148 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Г. Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20221100900334 по описа за 2022 година

Производството е по предявени от „С. Г. Г.“ ЕАД искове за признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК, че „М. – И. и с-ие“ СД и И. Н. И. дължат солидарно на ищеца сумата 54 019,44 евро – главница по договор за банков кредит № BL25984 от 20.10.2009г., сключен с „Юробанк България“ АД, сумата 4 067,14 евро – договорна лихва за периода от 21.05.2014г. до 16.12.2014г., и сумата 332,22 евро – такси по кредита за периода от 31.05.2014г. до 16.12.2014г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.06.2015г. по ч.гр.д. №70453/2014г. на СРС, 39 с-в и е сключен договор за цесия от 30.06.2021г. между ищеца и „Юробанк България“ АД.

При процесуалното условие, че предявените установителни искове бъдат отхвърлени, са предявени евентуални осъдителни искове на „С. Г. Г.“ ЕАД срещу „М. – И. и с-ие“ СД и И. Н. И. за същите вземания.

Ответниците оспорват допустимостта на установителните искове с твърдения, че не са подавали възражения срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №70453/2014г. на СРС, 39 с-в, а приложените по цитираното дело възражения са подадени срещу заповед за изпълнение, издадена по друго дело и за различни вземания.

Тези твърдения са опровергани от документите по изисканото и приложеното по настоящото дело ч.гр.д. №70453/2014г. на СРС, 39 с-в, от които се установява, че издадената по цитираното дело заповед за изпълнение е връчена на ответниците на 15.09.2015г., а на 29.09.2015г.

(тоест в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК) са постъпили възражения срещу заповедта и от двамата ответници, като във въпросните възражения (приложени на л. 58 и 59 от заповедното дело) ясно и недвусмислено е посочено, че същите се подават именно срещу заповедта за изпълнение, издадена на 01.06.2015г. по ч.гр.д. №70453/2014г. на СРС, 39 с-в.

Ответниците оспорват и основателността на предявените искове с възражения за 1 нищожност на договора за банков кредит и анексите към него (конкретните съображения са, че липсва съгласие относно основните параметри на договора – вид и размер на дължимите лихви, падежи и размери на погасителните вноски) и възражения за липса на легитимация на ищеца като кредитор на процесните вземания (конкретните съображения са, че представеният договор за цесия не включва конкретна клауза за прехвърляне на вземанията срещу ответниците).

Съгласно процесния договор за банков кредит №BL25984 от 20.10.2009г. (приет като писмено доказателство по делото) „Юробанк България“ АД отпуска на ответника „М. – И. и с-ие“ СД кредит в общ размер 65 000,00 евро срещу задължения на кредитополучателя за връщане на усвоените суми и заплащане на договорни лихви с основание и размер, които в противовес на възраженията на ответниците са ясно и конкретно определени в чл. 4 от договора.

Падежите и размерите на вноските за погасяване на задълженията на кредитополучателя са определени в погасителния план към договора (също приет като писмено доказателство по делото), който е разписан от страните по договора за кредит и който съгласно чл. 3, ал. 1 от договора е неразделна част от него.

Усвояването на пълния уговорен размер на кредита от 65 000,00 евро се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но е и изрично признато от ответника „М. – И. и с-ие“ СД в сключените анекси към договора (също приети като писмени доказателства по делото).

С един от тези анекси (а именно анекс №2 от 21.12.2012г., подписан между „Юробанк България“ АД и ответниците „М. – И. и с-ие“ СД и И. Н. И.) е постигнато съгласие, че И. Н. И. встъпва като съдлъжник във всички задължения на кредитополучателя „М. – И. и с-ие“ СД по процесния договор за банков кредит при условията на чл. 101 ЗЗД и се задължава да отговоря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на тези задължения.

От заключението на счетоводната експертиза по делото се установява, че след извършено на 31.05.2014г. плащане за погасителна вноска с падеж 21.04.2014г., плащанията по кредита са преустановени, а от приетата като писмено доказателство нотариална покана се установява, че с изявление на „Юробанк България“ АД, връчено на ответниците на 24.11.2014г., банката е упражнила правото по чл. 26 от процесния договор да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Изчислените от счетоводната експертиза по делото размери на неизплатените задълженията за главница, договорни лихви и такси по договора за кредит към датата на обявяване на предсрочната му изискуемост съвпадат с размерите, за които по заявление на „Юробанк България“ АД от 18.12.2014г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №70453/2014г. на СРС, 39 с-в срещу ответниците като солидарни длъжници, а именно за сумата 54 019,44 евро – неизплатена главница, сумата 4 067,14 евро – договорна лихва, дължима за периода от 21.05.2014г. до 16.12.2014г., и сумата 332,22 евро – такси, включително за застраховки по кредита, дължими за периода от 31.05.2014г. до 16.12.2014г.

Приетият като писмено доказателство по делото договор за прехвърляне на вземания, сключен на 30.06.2021г. между „Юробанк България“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД, действително не съдържа данни за длъжниците, основанията и размерите на вземанията на банката, за които е сключен, но препраща към приложение №1 към въпросния договор, което също е прието като доказателство по делото, а въпросното приложение, подписано от представителите на „Юробанк България“ АД и „С. Г. Г.“ ЕАД, включително с нотариално удостоверяване на подписите им, включва и вземанията на банката по процесния договор за банков кредит №BL25984 от 2

20.10.2009г.

Представените с исковата молба и допълнителната искова молба уведомления от „С. Г. Г.“ ЕАД до ответниците за извършената цесия при съвкупната им преценка с представеното и прието като писмено доказателство пълномощно, издадено от името на цедента „Юробанк България“ АД за упълномощаване на цесионера „С. Г. Г.“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия, установяват изпълнение на хипотезата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а оттам и противопоставимост на цесията на ответниците.

Описаните доказателства, освен материалноправна легитимация на ищеца като кредитор на вземанията срещу ответниците, съгласно т. 10б от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК обусловят и процесуалноправна легитимация за предявяване на иск от негово име за установяване по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на вземанията, за които в полза на праводателя му цедент е издадена процесната заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№70453/2014г. на СРС, 39 с-в.

Както се посочи по-горе от заключението на счетоводната експертиза се установява, че към датата на обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, а и към датата на заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№70453/2014г. на СРС, 39 с-в, вземанията на банката срещу ответниците възлизат на сумите за главници, лихви и такси по кредита, за които е подадено заявлението и е издадена заповед за изпълнение по цитираното дело.

Същевременно от заключението на експертизата се установява, че като последица от последващи плащания, извършени на 16.04.2019г. и 30.04.2019г., част от тези вземания са погасени, а именно извършено е плащане на сумата 4 205,03 евро за погасяване на част от главницата, след което дължимата главница остава в размер на 49 814,41 евро, както и плащане на сумата 3 567,16 евро за погасяване на част от лихвите, след което непогасеното вземане за договорни лихви е в размер на 286,63 евро.

Доказателства, но и твърдения за други плащания в погашение на вземанията, предявени със заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№70453/2014г. на СРС, 39 с-в, а впоследствие с исковата молба на „С. Г. Г.“ ЕАД по настоящото дело, не са ангажирани в производството по делото, поради което и по изложените съображения предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени за сумата 49 814,41 евро – главница, сумата 286,63 евро – договорна лихва, и сумата 332,22 евро – такси, дължими по договора за банков кредит №BL25984 от 20.10.2009г., като за разликата до пълните им предявени размери от 54 019,44 евро, съответно 4 067,14 евро, установителните искове за главница и договорни лихви подлежат на отхвърляне.

Уважаването, макар и в частичен размер, на предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК установителни искове, предпоставя, че процесуалното условие, при което от името на ищеца са предявени евентуални осъдителни искове за същите вземания, не е осъществено, поради което и съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК съдът не дължи произнасяне по предявените осъдителни искове.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните по делото дължи да възстанови част от разноските, които насрещната страна е направила за съдебното производство, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете (ответниците – при условията на солидарност за плащане на вземанията на ищеца за съдебни разноски, 3 произтичаща от солидарността им по отношение на главните вземания, за които са предявени исковете по делото).

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че „М. – И. и с-ие“ СД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Св. **** и И. Н. И. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. **** дължат солидарно на „С. Г. Г.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България“ АД с ЕИК **** по договор за цесия от 30.06.2021г. сумата 49 814,41 евро – главница по договор за банков кредит №BL25984 от 20.10.2009г., ведно със законната лихва от 18.12.2014г. до изплащането, сумата 286,63 евро – договорна лихва за периода от 21.05.2014г. до 16.12.2014г., както и сумата 332,22 евро – такси по кредита за периода от 31.05.2014г. до 16.12.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.06.2015г. по ч.гр.д.

№70453/2014г. на СРС, 39 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. Г. Г.“ ЕАД срещу „М. – И. и с-ие“ СД и И. Н. И. установителен иск за главница по договора за банков кредит №BL25984 от 20.10.2009г. за разликата над 49 814,41 евро до предявения размер от 54 019,44 евро и установителен иск за договорна лихва за периода от 21.05.2014г. до 16.12.2014г. за разликата над 286,63 евро до предявения размер от 4 067,14 евро.

ОСЪЖДА „М. – И. и с-ие“ СД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Св. **** и И. Н. И. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. **** да заплатят солидарно на „С.

Г. Г.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата 2 490,78 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

**** да заплати на „М. – И. и с-ие“ СД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Св. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 847,51 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

**** да заплати на И. Н. И. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. **** на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата 806,50 лв. – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4