Определение № 3926 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3926 гр. Варна, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501603 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 33143/27.04.2026 г. от Б. Г. Х., гр.

София, в качеството си на едноличен търговец ЕТ "Бори - Б. Х.", ЕИК 205538581, чрез адв. Т. Н., против Определение № 13569/07.10.2025 г., постановено по гр. д. № 10370/2025 г. по описа на РС - Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от "ПАУЪР СИСТЕМС" ЕООД, ЕИК 201310872, за осъждане на жалбоподателя да заплати на дружеството следните суми: 9009.44 лева /4606.45 евро/ (възнаграждение по чл. 6 от договора за поръчка – чл. 286 от ЗЗД) и 1015.20 лева /519.06 евро/ (разноски по делата, претендирани по чл. 79 от ЗЗД), общо 10024.64 лева /5125.52 евро/, дължими по Договор за посредничество при съдебно представителство и правно обслужване от 28.04.2020 г., чрез налагане на запор върху наличните банкови сметки на бъдещия ответник в подробно изброените банки, до достигане на сумата от 10024.64 лева /5125.52 евро/.

Изложено е в жалбата, че договорът, въз основа на който обезпеченият кредитор претендира вземания, е нищожен поради липса на съгласие, тъй като не бил полаган подпис от страна на жалбоподателката върху него. Сочи, че е имала ипотечен кредит към "ЛЕНО" АД, който бил рефинансиран с ипотечен кредит от "НОВО ФИНАНС" ООД с твърдения за въвеждащи в заблуждение твърдения от новия кредитор за възможността да бъдат възстановени средства от предходния кредитор по изплатения кредит. В деня на сключване на втория поред договор за ипотечен кредит представител на "НОВО ФИНАНС" ООД настоял за подписване и на пълномощно към дружеството с цел да бъдат образувани съдебни производства срещу предходния кредитор. След подписване на пълномощното в полза на адв. Д. Т., жалбоподателката сочи, че била известена за положителен изход от образувано производство, при което й 1 била поискана сумата от 5000.00 лева /2556.46 евро/. В същото време с последната се свързал и представител на "ЛЕНО" АД, който я уведомил, че дължи общо 18018.87 лева /9212.90 евро/ във връзка със съдебното производство. След като се запознала с постановено решение, жалбоподателката възразила, че не е подписвала договор за безплатна правна помощ в полза на адв. Д. Т., като депозирала и жалба в прокуратурата.

Впоследствие адв. Т. се свързала с жалбоподателката, като отправяла заплахи към нея. В допълнение, сочи се в жалбата, че видно от съдържанието на договора, служещ като основание за предявяване на бъдещия иск, самостоятелното уреждане на отношенията с "ЛЕНО" АД не представлявало неизпълнение на задължения по договора за посредничество. С горното обуславя липсата на вероятна основателност на исковете.

В допълнение, жалбоподателката твърди, че наложената обезпечителна мярка се явява несъразмерна с материалния интерес на ищеца и засяга прекомерно правната сфера на ответника по иска. Сочи и че определената от съда гаранция в размер на 501.23 лева /256.27 евро/ не би била достатъчна за възстановяване на евентуално възникнали от допуснатото обезпечение вреди.

Отправено е искане за отмяна на обезпечението, при евентуалност - да бъде заменено с обезпечителна мярка "запор" само на една банкова сметка.

За да се произнесе по жалбата, съдът установи следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за обезпечение на бъдещ иск от „ПАУЪР СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК 201310872 срещу частния жалбоподател, депозирана в съда на 07.08.2025 г. С обжалваното определение молбата е била уважена, като е допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагането на обезпечителна мярка "запор" на банкови сметки на настоящата жалбоподателка до достигане на сумата от 10024.64 лева /5125.52 евро/. В съответствие с указанията на т. 1 на ТР № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС, първоинстанционният съд е предоставил на молителя едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис от определението, за предявяване на бъдещия иск. Определението е връчено на молителя на 14.10.2025 г., като обезпеченият иск е предявен в указания едномесечен срок.

В настоящия случай, предявеният обезпечен иск е осъдителен, а обезпечителната нужда за кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презюмира. При едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи.

По отношение на твърденията в жалбата за липса на вероятна основателност на обезпечените искове, съдът намира, че в молбата, въз основа на която е образувано обезпечителното производство, са изложени ясно и конкретно фактите, на които се основава претенцията, като към нея са приложени и надлежни доказателства - договор за посредничество при 2 съдебно представителство и правно обслужване от 28.04.2020 г., решения по образувано съдебно производство и платежни нареждания. Тези доказателства са основали извода на първоинстанционния съд, че искът е подкрепен с доказателства, но в степен, налагаща допускане на обезпечението срещу внесена гаранция. Твърденията в настоящата жалба по основателността на предявените искове не следва да бъдат изследвани в рамките на обезпечителното производство. При извършване на преценка за вероятна основателност на исковете, съдът изхожда от представените с молбата писмени доказателства и отправеното искане, като възраженията по основателността на иска се преценява при образувано исково производство.

Налице са предпоставките за допускане на обезпечението, като възраженията на жалбоподателя са по съществото на спора и подлежат на установяване в рамките на бъдещото исково производство. Обезпечението е допуснато при условията на гаранция, с което се гарантират и правата на ответника в случай, че бъдещият иск се окаже неоснователен. Въззивният съд намира, че определената от ВРС гаранция в размер на 501.23 лева /256.27 евро/ би осигурила възможност за обезпечаване на евентуален иск за вреди в резултат на неоснователно засягане правната сфера на ответника с допуснатото обезпечение.

Досежно доводите, касаещи несъответствие на наложената обезпечителна мярка с преследваната от кредитора цел, съдът намира, че същите са неоснователни. Допусната обезпечителна мярка е подходяща с оглед вида на бъдещия иск и претендираното с него вземане. Действително, чрез обезпечителното производство не следва да се нанасят необосновани вреди в имуществената сфера на ответника. Когато обезпечението е особено тежко за него или се твърди несъразмерност на обезпечението, ответникът винаги може да предложи друго адекватно обезпечение или да го замени с парично, включително против волята на молителя по арг. от чл. 398, ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13569/07.10.2025 г., постановено по гр. д. № 10370/2025 г. по описа на РС - Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от „ПАУЪР СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК 201310872, за осъждане на Б. Г. Х., гр. София, в качеството й на ЕТ "Бори - Б.

Х.", ЕИК 205538581, да заплати на „ПАУЪР СИСТЕМС“ ЕООД следните суми: 9009.44 лева /4606.45 евро/ (възнаграждение по чл. 6 от договора за поръчка – чл. 286 от ЗЗД) и 1015.20 лева /519.06 евро/ (разноски по делата, претендирани по чл. 79 от ЗЗД), общо 10024.64 лева /5125.52 евро/, дължими по Договор за посредничество при съдебно представителство и правно обслужване от 28.04.2020 г., ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху всички наличности и постъпления по банковите сметки на длъжника във „Общинска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Токуда Банк“ АД, 3

„Юробанк България“ АД, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, до общия размер 10024.64 лева /5125.52 евро/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4