Определение № 24422 от 13.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41406/2023
- Вид
- Определение № 24422
- Подписан
- 13.06.2024
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24422 гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110141406 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 41406/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от „Рекламна Агенция Бибето“ ЕООД за изменение на Решение № 20385/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 58585/2023 г. в частта за разноските. Твърди, че присъдената сума на ищеца била неправилно изчислена, като била посочена и в общ размер, поради което не ставало ясно какви елементи съдържа. Поддържа, че е признал част от вземанията, поради което не следвало да се допускат СТЕ и ССчЕ, а разноските за такива следвало да са в тежест на ищеца. Навежда доводи, че държавната такса е била определена в по-голям размер от законовия, а юрисконсултското възнаграждение било прекомерно. Иска изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор на молбата и не е изразено становище по направеното искане.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, като по същество, съдът намира, че молбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че ясно и точно е посочил вземането за разноски дължими на ищеца, като е посочил неговите компоненти и сума. Дали страната може, респ.
1 знае как да изчисли разноските си не води до извод за неяснота на волята на съда, като трябва да се отбележи, че с оглед правилото на чл. 78 ГПК, съдът няма процесуално задължение да прави разбивка по пера на разноските, а същите се изчисляват аритметически при приложението на т. нар. „просто тройно правило“, което изразява съотношения между дроби или другият вариант за изчисление е извеждането на аритметично съотношение в процент. Тоест, оплакването в тази част не следва да се взема предвид.
На следващо място, съдът намира, че ответника не е признал иска, а се е защитавал по същия. Дали за определение периоди се „признава“ вземане или същото не се оспорва е ирелевантно, доколкото е разпределена доказателствена тежест, а и с оглед факта, че за да се направи извод за действително дължими суми, то същото е предпоставено от извод, че изобщо топлинна енергия е доставена, което се установява по експертен път.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са неоснователни и съображенията, че ответника не бил станал причина за правния спор. Напротив, за да ответника да не е станал причина за правния спор по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, последният би следвало да е заплатил дължимите вземания. Фактът на неплащане е достатъчен, за да се направи извод, че страната по паричното притезание е станала причина за производството, поради което отговаря и за разноските по него, като вид гражданска обективна отговорност, която се родее с деликтната такава.
По отношение оспорванията, че съдът не бил определил държавната такса правилно, следва да се отбележи, че същата е определена като 2 % върху интереса за заповедното производство (арг. чл. 12, т. 1 ТДТКССГПК) и като 4 % върху цена на всеки от исковете (арг. чл. 72 ГПК), като от размера на държавната такса за исковото производство е извадена вече внесената държавна такса за заповедното производство. Тоест, съдът е определил законосъобразно дължимият размер на държавната такса.
С оглед изложеното, съдът намира, че молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20807/23.01.2024 г., подадена от „РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ БИБЕТО“ ЕООД, ЕИК: ......... за изменение на Решение № 20385/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 58585/2023 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните пред СГС с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2