Решение № 3373 от 18.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3373 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330110725 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на П. Б. М. , ЕГН **********, с адрес: ********* , срещу „МИКРО КРЕДИТ" АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, район „Младост", бул. „Цариградско шосе" № 137, ет. 3, и искове с правно основание в чл. 146 от Закона за защита на потребителите , чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 19 от същия закон и чл. 26 ал. 1 предл. ІІІ от Закона за задълженията и договорите вр. чл. 55 ал. 1 предл. първо , вр. чл. 55 ал. 1 предл. второ от същия закон.

Ищецът твърди договор за допълнителни услуги към договор между страните под № ********* от дата 22.09.2017г, но черпи права от претендирано нищожната клауза на чл. 3 от договора, която предвижда заплащане на пакет за „допълнителни услуги“. Изложени са доводи, че клаузата е неравноправна , отделно – противоречи на добрите нрави, или заобикаля нормата за максимален размер на годишния процент на разходите по кредита.

Моли се тази клауза да се прогласи за нищожна , след което , с оглед нищожността , да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 254.10 лева платени „такса „ по пакета за допълнителни услуги , като дадени без основание , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 25.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на разноските по спора.

Ответното дружество оспорва исковете , отрича пороци на договора или клаузата на чл. 3 от същия . Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

1

Вещото лице по проведената експертиза дава заключение, че по клаузата за допълнителни услуги са платени от ищеца 254.10 лева, от които – 225.06 лева по застраховка „Премиум живот „ и 29.04 лева стойност на пакет „комфорт“. Ако тези суми бъдат включени в годишния процент на разходите , то същият ще надхвърли законоустановената горна граница по чл. 19 от ЗПК.

Исковете са допустими, при интерес от исканото установяване.

По същество , съдът съобрази следното:

В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва ищеца да докаже имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване.

Имущественото разместване между страните личи от заключението на вещото лице, което съдът кредитира. Сключването на договора за допълнителни услуги между страните не е спорно, представено и е копие от същия между кориците на дело - на л.

8 от делото. Договорено е посещение вкъщи от представител на кредитора за събиране на вноска , безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноските директно в офис на „Микро кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни (пакет „Комфорт“ ), и – отделно- застраховка "Премиум Живот“ на длъжника. На свой ред , ищецът поел задължение за заплащане на 9.68 лева месечно по пакета „Комфорт“ и заплащането на 72.60 лева месечна вноска – застрахователна премия по застраховка "Премиум Живот“. Сключването на двата договора (за кредит и за допълнителни услуги ) не е спорно.

Тъй като договорът за кредит, включително допълнителните услуги по него , попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му , приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ , изм., бр. изм. и доп., бр.

104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.( договора е сключен на дата 16.03.2022г.).

При множество релевирани на различно основание искове за нищожност на една и съща клауза от договор, съединяването на исковете е винаги евентуално. Това означава , че съдът следва да процедира в поредност от специален към общ закон, като най- напред се произнесе по исковете по Закона за потребителския кредит.

Клаузите, с които е договорено заплащането на 9.68 лева месечно по пакета „Комфорт“ като еквивалент на посещение вкъщи от представител на кредитора за събиране на вноска , безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноските директно в офис на „Микро кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, заобикалят нормата на чл. 19 от ЗПК. Всички предвидими разходи по договора следва да бъдат включени в годишния процент на разходите , и това се отнася и за стойността на допълнителните услуги ; разходът е предвидим и вероятен. Тези суми обаче не са включени в годишния процент на разходите по кредита, а с оглед размера , ако бъдат включени, то ГПР ще надвиши законоустановената си горна граница; съдът кредитира 2 заключението на вещото лице. Важно е да се каже , че Закона за потребителския кредит се прилага и при множество свързани договори между същите страни, какъвто е случая.

Затова и договора за допълнителни услуги, който на практика е анекс към договор за потребителски крадит , заобикаля чл. 19 ал. 4 от ЗПК, и на основанието по чл. 19 ал. 5 от същия закон следва да бъдат прогласени за нищожни.

Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – те водят до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелстват недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тези клаузи да са индивидуално договорени, ищецът не доказва такива преговори, следователно те са нищожни и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

ІІ. По клаузата за т. нар. „Застраховка Защита Пакет Премиум Живот“.

По отношение на договорките между страните , които изпълват съдържанието на застрахователен договор, Закона за потребителския кредит не е приложим, те са вън от дефинирания му от чл. 1 предмет. Тези договорки не са и неравноправни , доколкото престациите по тях се приемат да са еквивалентни, като се отчете поетия от застрахователя риск. Затова исковете тези договорки да се прогласят за нищожни на основанията по ЗПК или ЗЗП са неоснователни.

Плащането на сумите по договора за застраховка в полза н а ответното дружество е ез основание .

Има по делото друг договор за застраховка, сключен между юридическо лице, застраховател , „ Уника„ АД и ищеца, с полица номер *********, по който ответното дружество е трето ползващо се от застрахователното обезщетение. В застрахователната полица не фигурира подпис на представител на застрахователя; единствения положен такъв е на ищеца , тоест , между ищеца и третото лице не се установи договор за застраховка.

„Микро Кредит” АД няма и качеството на застраховател или презастраховател по смисъла на приложимия Кодекса за застраховането, като не може да сключва договори в такова качество; такъв договор е нищожен поради противоречие със закона, в частност чл. 28 ал. 2 от Кодекса за застраховането , тази му нищожност личи от самия договор и е от значение за изхода на спора , по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2020г, ОСГКТК. Затова сумите по пакет „Защита – премиум Живот „ , представляващи застрахователна премия , са платени на ответното дружество без основание и подлежат на репариране.

За пълнота, дори да се приеме, че има валидно сключен застрахователен договор с „Уника„ АД , по договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия , възникват направо в патримониума на ЗК „Уника”.

Правата на „Микро Кредит” АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка ( но не и като застрахователен агент) са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси или получи реално изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на „Микро Кредит” АД в полза на застрахователя, но това касае 3 реалното изпълнение на договора между цедента и застрахователя за застрахователно агенство, какъвто според съдържанието на полицата за застраховка е имало към датата на сключването й. В застрахователната полица липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице, а предвид това, кои са договарящи, такава и не може да бъде предположена или изведена чрез тълкуване. Нещо повече, липсват по делото данни дали „Микро Кредит” АД е обвързан към ЗК „Уника” АД застрахователен агент или не, а Кодекса за застраховането забранява изрично на обвързания агент да събира премии. Тоест, налага се извод, че „Микро Кредит„ АД не е надлежно легитимирано по реда на чл. 75 от ЗЗД лице да получи каквито и да било плащания по застрахователния договор и платеното по него е дадено без основание.

След като това дружество не е представител на застрахователя и не може само по себе си да е страна по договор за застраховка, то застрахователната премия е платена без основание и също подлежи на репариране.

Процесуалния закон не е предвидил възможност на застрахователния агент да действа като процесуален субституент на застрахователя в отношенията му със застрахованите лица, но дори да приемем обратното, процесуалната субституция ограничава субституента само до възможността да реализира права на друго лице пред съд , без да му дава право да се разпорежда със спорното материално право.

В резюме , искът да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 3.1 от договора за допълнителни услуги в частта относно възнаграждението за допълнителни услуги „Пакет Комфорт“ по реда на чл. 19 ал. 5 от ЗПК е основателен , искът да се прогласи клаузата на чл. 3.1 от договора за допълнителни услуги в частта относно премията „Застраховка Защита Пакет Премиум Живот“ за нищожна по реда на чл. 19 и 21 от ЗПК и 146 от ЗЗП е неоснователен. Осъдителните искове са основателни до размера на платеното, така , както е посочен от вещото лице, тоест, в пълния си размер ( доколкото съдът не може да зачете последиците от нищожен договор , но не е сезиран с иск за прогласяване на нищожността му поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл . първо от ЗЗД) .

Разноски се присъждат в тежест на ответника, за осъдителния иск – исковете са евентуално съединени. Дължи се и хонорар на адвоката на ищеца по реда на чл. 38 от ЗА , доколкото съдът не може да отрече наличието на тази хипотеза.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по иска на П. Б. М. , ЕГН **********, с адрес: ********* , че в отношенията й с ответника „Микро Кредит“ АД , ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в София, е нищожна клаузата на чл. 3.1 от договор за допълнителни услуги към з а е м CrediHome № ********* от дата 22.09.2017г, предвиждаща заплащане на допълнителни услуги в „Пакет Комфорт“, на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

Отхвърля иска на П. Б. М. , ЕГН **********, с адрес: ********* , да се признае за 4 установено по отношение на „Микро Кредит“ АД , ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в София, е нищожна клаузата на чл. 3.1 от договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ********* от дата 22.09.2017г, предвиждаща заплащане на застрахователна премия по „Застраховка Защита Пакет Премиум Живот“, на основанията по чл. 19 ал. 5 и 21 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП, като неоснователен.

Осъжда „Микро Кредит“ АД , ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в София, да заплати на П. Б. М. , ЕГН **********, с адрес: ********* , сумата от 254.10 лева като дадена на неосъществено основание – нищожни клаузи от договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ********* от дата 22.09.2017г, ведно със законната лихва от дата 25.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда „Микро Кредит“ АД , ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в София, да заплати на П. Б. М. , ЕГН **********, с адрес: ********* , сумата от 270 лева разноски по делото.