Решение № 613 от 18.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Велико Търново, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Красимира Г. Илиева в присъствието на прокурора Н. Ив. И. като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20254100100251 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявена е пред Административен съд – Велико Търново, препратена към Районен съд – Велико Търново, искова молба от П. И. Е., ЕГН: **********, постоянен адрес: ..., с адрес за връчване на съобщения и призовки на адреса на пълномощника адвокат И. М. – ВТАК, адрес: гр. В.

Търново, бул. „България“, № 2, ет.1, офис 3, която искова молба с определение постановено в съдебно заседание на 05.03.2025г. на Районен съд – Велико Търново е изпратена по подсъдност за разглеждане от Окръжен съд – Велико Търново, тъй като е направено искане за увеличение размера на предявения иск за неимуществени вреди от 10 000 лв. на 30 000 лв., която искова молба е с правно основание чл.2, ал.1, т.6, вр. чл.4 от ЗОДОВ.

Исковата молба е насочена против прокуратурата на Република България. В нея е посочено, че ищецът е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие в гр. Ловеч. Твърди, че са му причинени неимуществени вреди по повод изпълнение на наложено наказание над определения срок и размер в затворническо общежитие - В. Търново при затвора в гр. Ловеч, изразяващо се в изпълнение на наказанието в размер на 1

49 дни, над определения от присъдата срок и размер. Твърди се, че ищецът е осъден в Германия с влязла в сила присъда на 19.08.2020г. за период от 3 години и 7 месеца, като по определен правен ред Окръжен съд – Велико Търново е признал и приел изпълнение на Присъда № 22 Kls 180 Js 9251/19 на Окръжен съд Карлсруе за престъпление съответстващо на чл.195, ал.1,т.7, вр. чл.26 НК на Република България и за престъпление съответстващо на чл. чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК на Р България. Съдът на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнение на това наказание приспада времето, в което осъденият е бил задържан и изтърпял наказание „лишаване от свобода“ по постановената присъда, всичко с обща продължителност от 778 дни. Според исковата молба съдът в същото решение посочва, че приспада и времето до фактическото предаване на ищеца на българските власти, така ищецът изтърпял наказание „лишаване от свобода“ 49 дни над определения за това размер. Цитира се, че е трябвало да бъдат приспаднати в посочения размер в присъдата общо 49 дни. Акцентира се, че така ищецът изтърпял по-дълго наказание и от това са произтекли за него неимуществени вреди. Първоначално е оценил тези вреди на 10 000 лева, след това е депозирана молба пред Районен съд – Велико Търново за увеличаване на размера на претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.

Исковата молба е предявена срещу Прокуратурата на Република България.

Посочва се ищецът, какво е изпитвал в затвора. Изложени са подробни съображения в тази връзка. Акцентира се, и че му е нанесена морална вреда.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответната прокуратура да му заплати обезщетение в размер на 30 000,00 лева за причинени неимуществени вреди при престоя му от 49 дни, извън срока и размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие гр. Ловеч. Претендира и разноските за производството.

С протоколно определение от съдебно заседание на 17.06.2025. е допуснато увеличение на предявения иск срещу Прокуратурата на Република България, относно неговия размер, а именно същият да се счита за предявен вместо за сумата от 10 000 лева за сумата 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди при престоя на ищеца от 49 дни, извън срока и размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в затворническо общежитие гр. Ловеч.

2

В законоустановения срок Прокуратурата на Република България е депозирала писмен отговор, чрез който оспорва изцяло исковата молба. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България отново оспорва изцяло исковата молба.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

Изискани и са приложени по делото: Решение № 156/27.10.2023г. пo ЧНД № 399/2023г. пo oпиca нa BTOC, жалба с peг. № 9/08.05.2024г. пo oпиca на ГД „Изпълнение на наказанията", справка за съдимостта на ищеца, издадено от Място за изтьрпяване на наказанието лишаване от свобода Рорбах, Петер — Цезар — Алее 1, 55597 Вьолщайн, писмо дo Началника на Затвора — гр. Ловеч от ГД „Изпълнение на наказанията", ЧНД № 20244100200571/2024г. на Окръжен съд - Велико Търново със страни ОКРЪЖЕН СЪД КАРЛСРУЕ, ГЕРМАНИЯ срещу П. И. Е., ведно с ЧНД № 293/2024г. и ЧНД № 399/2023г., и двете на ВТОС, Решение № 36/18.03.2025г. по ВЧНД № 1/2025г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, уведомление от инспектор Семерджиев за предприети действия по недопускане на надлежаване за ищеца над определената му присъда, писмо от ГД „Изпълнение на наказанията“ до Началника на Затвора - гр. Ловеч /по вх. № M185/29.02.2024г., Резолюция от 26.03.2025г. от Илиан Благоев прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново, Решение № 463/30.09.2024г. по н.д. 663/2024г. по описа на ВКС, писмо от МИНИСТЕРСТВО

НА

ПРАВОСЪДИЕТО,

ГЛАВНА

ДИРЕКЦИЯ

„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, ЗАТВОР – ЛОВЕЧ, Рег. № ЗД № 18/2024г., гр. Ловеч, 31.03.2025г. Видно е от тези доказателствени материали, че ищецът е осъден в Германия с влязла в сила присъда на 19.08.2020г. за период от 3 години и 7 месеца, като по определен правен ред Окръжен съд – Велико Търново е признал и приел изпълнение на Присъда № 22 Kls 180 Js 9251/19 на Окръжен съд Карлсруе за престъпление съответстващо на чл.195, ал.1,т.7, вр. чл.26 НК на Република България и за престъпление съответстващо на чл. чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК на Република България.

Съдът на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнение на това наказание приспада времето, в което осъденият е бил задържан и 3 изтърпял наказание „лишаване от свобода“ по постановената присъда, всичко с обща продължителност от 778 дни. Съдът в същото решение посочва, че приспада и времето до фактическото предаване на ищеца на българските власти, така ищецът изтърпял наказание „лишаване от свобода“ 49 дни над определения за това размер.

Т.е. ищецът е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие в гр. Ловеч 49 дни над определения за това размер. Така са му причинени неимуществени вреди по повод изпълнение на наложено наказание над определения срок и размер в затворническо общежитие - В. Търново при затвора в гр. Ловеч, изразяващо се в изпълнение на наказанието в размер на 49 дни, над определения от присъдата срок и размер.

В съдебно заседание е разпитан свидетел: Ц.П.Ц. – познат на ищеца от затвора. Установяват се негативните преживявания и притеснения на ищеца, свързани с надлежаването.

С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази Закона, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение и отговаря за вредите, причинени на граждани за изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С оглед изложеното и предвид ангажираните доказателства за надлежаване при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, по делото е формално установено наличието на нанесени неимуществени вреди. Осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ. Лицето търпи вреди от надлежаване при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца вреди, в следствие от надлежаването.

По отношение на претърпените неимуществени вреди и причинно следствената връзка между тях и надлежаването, съдът съобрази събраните по делото доказателства, включително показанията на 4 разпитаните в хода на процеса свидетели. От същите е установен изпитаният стрес, дискомфорт, неудобство и притеснение от ищеца, във връзка с надлежаването.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размера е необходимо да бъдат съобразени: характера, интензитета и продължителността на увреждането, отнесени към тежестта на надлежаването, продължителността на надлежаване, другите наложени на ищеца ограничения във връзка с надлежаването, както и цялостното отражение на ситуацията. От значение са също: условията в мястото, където е изпълнявано наложеното наказание „лишаване от свобода", също и режимът на изтърпяване на наказанието.

В случая съдът съобразява вида и характера на надлежаването, както и най вече периода през който е продължило.

Категорично е, че не е допустимо осъденото лице да надлежава при изпълнение на наложеното наказание над определения срок или размер.

Затова според настоящият съдебен състав отговорността на прокуратурата следва да бъде ангажирана.

С оглед изложеното съдът прима, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди от надлежаването са необходими 5 000,00лв. Посочената сума е съответна на доказаните стрес и притеснение, които могат да бъдат отнесени към случилото се и подлежащи на обезщетяване. В останалата част, до пълния заявен размер от общо 30 000,00лв. съдът намира, че претенцията е недоказана и неоснователна.

Разноските следва да се присъдят съразмерно.

Водим от горното

Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, гр. София, бул. „Витоша“, № 2, Съдебна палата да заплати на П. И. Е., ЕГН: **********, постоянен адрес:

5

..., с адрес за връчване на съобщения и призовки на адреса на пълномощника адвокат И. М. – ВТАК, адрес: гр. В. Търново, бул. „България“, № 2, ет.1, офис 3 сумата от 5 000,00лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя на П. И. Е., ЕГН: ********** от 49 дни, извън срока и размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в затворническо общежитие гр. Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 5 000,00лв. до пълния заявен размер от 30 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, гр. София, бул. „Витоша“, № 2, Съдебна палата да заплати на адвокат И. М. – ВТАК, адрес: гр. В. Търново, бул. „България“, № 2, ет.1, офис 3 сума в размер на 1 000,00лв. за адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ на П. И. Е., ЕГН:

**********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 6