Определение № 865 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 865 гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500548 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Първоначално същото е образувано по повод на подадени частни жалби от М. Й. Х., действащ чрез пълномощници адв.Й. и адв.М. против Определение №190/24.01.2024г. постановено по гр.д.№333/2023 г. по описа на РС- Пазарджик в производство по чл.248 от ГПК.

В първата жалба вх.№2252/26.01.2024г., депозирана чрез адв.Й. са изложени оплаквания за незаконосъобразност, като се твърди, че съдът неправилно е отказал да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС за уважения неоценяем иск по реда на чл.38 от Закон за адвокатурата /ЗА/, както и да присъди държавна такса по чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Искането в тази жалба е отмяна на обжалваното определение, като се осъди ответника да заплати сумата в размер на 1200лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за уважения неоценяем иск по реда на чл.38 от ЗА за Еднолично търговско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, като се присъди държавна такса, съгласно чл.3 от Тарифата за държавни такси.

Във втората жалба с вх.№2262/29.01.2024г., депозирана чрез адв.М. са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК към 1 присъдения с решението адвокатски хонорар в размер на 615,67лв. да се присъди ДДС в размер на 123,15 лв.

В указания срок е постъпил писмен отговор от ответната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД, представлявано от изпълнителния директор С. А., чрез упълномощения адвокат В. Б.- К.. В него се изразява становище в насока, че подадената частна жалба е неоснователна и необоснована. В този смисъл се излагат доводи.

Искането е за оставяне без уважение на същата.

Във връзка констатирани нередовности в подадените две частни жалби с Определение №168/28.03.2024г., постановено по първоначално образуваното в.ч.гр.д.№161/2024г. е прекратено производството по в.ч.гр.д.№161/2024г. по описа на ОС- Пазарджик, като е върнато делото на РС- Пазарджик за изпълнение на указанията, съобразно изложените в мотивите на това определение, след което делото да бъде върнато на ОС- Пазарджик за разглеждане на частните жалби по същество.

След постановяване на Разпореждане №2953/08.04.2024г., постановено по гр.д.№333/2023г. по описа на РС- Пазарджик, с което е оставена без движение частна жалба с вх.№2262/29.01.2024г. срещу Определение №190/24.01.2024г., постановено в производството по делото е даден на частния жалбоподател едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който да уточни: с частна жалба вх.№2262/29.01.2024г., коя точно част обжалва от Определение №190/24.01.2024г. и в какво се състои искането му?

С подадена Молба с вх.№9056/09.04.2024г. от Еднолично търговско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М.- управител е уточнено, че с депозираната частна жалба с вх.№2262 от 29.01.2024г. се обжалва Определение №190 от 24.01.2024г., в частта в която искането за начисляване на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 615,67лв. е оставено без уважение.

Уточнено е, че оплакването се състои в това, че поради регистрацията по ДДС на адвокатското дружество, съдът присъждайки адвокатско възнаграждение в размер на 615,67лв. е следвало върху него да начисли и присъди и ДДС в размер на 123,14лв., което не е присъдено, а с атакуваното определение, искането в тази част е оставено без уважение.

2

С Разпореждане №3275/18.04.2024г., постановено по гр.д.№333/2023г. по описа на РС- Пазарджик повторно е оставена без движение частна жалба с вх.№2262/29.01.2024г. срещу Определение №190/24.01.2024г., постановено в производство по делото, като е даден на частния жалбоподател нов едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който да изпълни точно указанията, дадени с Определение №168/28.03.2024г., постановено по в.ч.гр.д.

№161/2024г. по описа на ОС- Пазарджик и да уточни: с частна жалба с вх.

№2262/29.01.2024г., коя точно част обжалва от

Определение

№190/24.01.2024г. и в какво се състои искането му.

С Молба с вх.№10312/22.04.2024г. подадена от Еднолично търговско дружество „Д. М.“ в изпълнение на дадените указания се уточнява, че с депозираната частна жалба вх.№2262 от 29.01.2024г. се обжалва Определение №190 от 24.01.2024г., в частта в която се оставя без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС.

Визирано е, че оплакването се състои в това, че не е определен правилно адвокатския хонорар, като се счита, че в случая трябва да е в размер на 1000лв., а поради регистрацията по ДДС на адвокатското дружество, съдът присъждайки адвокатско възнаграждение е следвало върху него да начисли и присъди и ДДС в размер на 200лв. и като цяло искането е да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС.

В срок на уточняващите частна жалба с вх.№2262/2024г. молби с вх.

№9056/24г. и вх.№10312/2024г. е постъпил писмен отговор от „Ай Ти Еф Груп“ АД, представлявано от изпълнителния директор С. А., чрез пълномощника му адв.В. Б.- К..

В него е изразено становище, че уточняващата частна жалба, подадена от процесуалния представител на М. Й. Х. е неоснователна и необоснована. В този аспект се излагат съображения.

Искането е да се остави без уважение същата.

Направено е искане, на основание чл.633, във вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК е поискано спиране на производството пред окръжния съд до произнасяне на СЕС с окончателен съдебен акт по дело № С-744/23, образувано въз основан на Определение №42767/29.11.2023г. на СРК по гр.д.

№20221110142769/2022г. на 26-ти състав. Визирани са доводи в тази насока.

3

С Определение №530/17.09.2024г., във връзка с направеното по- горе искане обективирано в частната жалба с вх.№2262/2024г. подадена от депозирана от адв.М. е спряно производството по в.ч.гр.д.№548/2024г. по описа на ОС- Пазарджик до произнасяне от СЕС по преюдициално запитване, отправено с Определение №42767/29.11.2023 г. по гр.д.№20221110142769, по което е образувано дело №С-744/23 по описа на СЕС.

Разпоредено е делото да се докладва на съдия- докладчик при постъпване на книжа и всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта СЕС.

След служебна справка се установява, че е постановено решение на СЕС на 23.10.2025г., поради което пречките по движение на делото не съществуват и производството по настоящото дело бъде възобновено.

Пазарджишки окръжен съд, като се запозна с данните по делото установи следното:

Производството по гр.д.№333/2023г. по описа на РС- Пазарджик е образувано по предявен иск от М. Й. Х. против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена в чл.5.6 от Договор за потребителски кредит №480671 от 29.05.2022г.

С Решение №1296/30.11.2023г. постановено по гр.д.№333/2023г. по описа на РС- Пазарджик, съдът е уважил предявения иск. Осъден е ответника да внесе държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 126,27лв. Осъден е ответника да заплати на пълномощника на ищецаЕднолично адвокатско дружество „Д. М.“ възнаграждение за процесуално представителство и защита за първата инстанция в размер на 615,67лв.

В срока по чл.248 от ГПК е депозирана молба от адв.Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която прави искане да се измени Решение №1296/30.11.2023г., в частта за разноските, като бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 1200лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за уважения неоценяем иск по реда на чл.38 от ЗА за Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ и да се присъди държавна такса, съгласно чл.3 от Тарифата по ГПК.

С Молба с вх.№28569/04.12.2024г. подадена от адв.Х. П. Й., 4 преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с правно основание чл.248 от ГПК е поискано да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като се осъди ответника да заплати сумата в размер на 1200лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за уважения неоценяем иск по реда на чл.38 от ЗА за Еднолично търговско дружество „Д.

М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004 и се присъди държавна такса, съгласно чл.3 от Тарифата за държавни такси.

В постъпил писмен отговор от „Ай Ти Еф Груп“ АД е застъпено становище в насока неоснователност и необоснованост на подадената молба по чл.248 от ГПК. Искането е да се остави без уважение същата.

Видно от Определение №190/24.01.2024г., молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение, като неоснователно искането на пълномощника на ищеца, с правно основание чл.248 от ГПК- за изменение на Решение №1296 от 30.11.2023г., постановено по гр.д.№333/2023г. по описа на РС- Пазарджик, като бъде осъден ответникът да заплати сумата в размер на 1200лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за уважения иск по реда на чл.38 от ЗА за Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под №177492004 и да бъде присъдена държавна такса, съгласно чл.3 от Тарифата за държавните такси.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид установеното, от правна страна прие за установено следното:

Частните жалба са допустими- подадени от надлежна страна и в законоустановеният срок, като по съществото си са частично основателни. В тази насока следва да се посочи, че частната жалба с вх.№2252/26.01.2024г. подадена от адв.Й. срещу обжалваното Определение №190/24.01.2024г. с определен предмет, който е обект на въззивна проверка, а именно, че не е определено адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС, като в случая е определено с решението на първоинстанционния съд такова в размер на 615,67лв., без да е посочено, че тази сума е с ДДС, както и да бъде присъдена ДТ, съгласно чл.3 от Тарифата за държавни такси.

Съответно втората частна жалба с вх.№2262/29.01.2024г., първоначално е била с посочен предмет на въззивна проверка същото цитирано по- горе определение, като е посочено, че се възразява единствено, че за присъдената като адвокатско възнаграждение в размер на 615,67лв., не е присъдено ДДС в 5 размер от 123,15лв. Факт е, че след допълнителни корекции по тази жалба е уточнено, че е налице несъгласие за определения хонорар, като реално се претендира, че същия следва да бъде в размер на 1200лв. с включено ДДС.

Тоест предмета на въззивна проверка е Определение №190/24.01.2024г., с което е оставено без уважение искане за присъждане на адвокатски хонорар от 1200лв. с ДДС, както и да бъде присъдена ДТ, съгласно чл.3 от Тарифата за държавни такси.

В случая за да остави без уважение подадената молба първоинстанционният съд е приел, че в случая, размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, претендирано и присъдено по реда на чл.38, ал.1 от ЗА е определен от съда, на основание разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразен с цената на иска /т.е. с интереса/. Съответно е счел, че искането на молителя за начисляване на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение е приел, че е неоснователно. В този аспект е приел, че дължимата се държавна такса е правилно определена, както по основание, така и по размер. Респективно е приел, че разпоредбата на чл.3 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която се отнася за неоценяемите искове и на които се позовава ищеца в молбата си по чл.248 от ГПК, в конкретния случай е неприложима.

Настоящата инстанция на база изведените съображения от страна на първата инстанция приема, че няма основание да не бъдат споделени същите в насока, че адвокатското възнаграждение в размер на 615,57лв. правилно е определено, съобразявайки се с разпоредбите на цитираната по- горе наредба и няма основание да се счита, че тя следва да бъде в размер на 1000лв.