Решение № 2049 от 26.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12492/2021
- Вид
- Решение № 2049
- Подписан
- 26.07.2022
- В сила
- 26.07.2022
- Състав
- Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Ирина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 9, ал. 1, 2 и 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 1, 2 и 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 1, 2 и 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 2049 гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100512492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20154236 от 08.07.2021 г. по гр.д. № 41513/2020 г.
Софийски районен съд, 164 състав осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „П.Б. И З.
НА Н.“ - МВР, да заплати на М. АЛ. ГР., ЕГН **********, на основание чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1 601.60 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода 31.08.2017 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.08.2020 г. до погасяването на задължението, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 208.97 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 01.10.2017 г. – 16.10.2020 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 350 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СРС сумите 72.42 лв. държавна такса, и 250 лв.- възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „П.Б. И З. НА Н.“ – МВР, който го обжалва изцяло с оплаквания 1 за неправилност - неправилно приложение на материалния закон. Не била налице празнота в уредбата по ЗМВР. Отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намирало правната си регламентация в чл. 179, ал. 1 и ал. 2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 (сега изм. със ЗИД ЗМВР ДВ бр.
60/07.07.2020 г. и ДВ бр. 85/02.10.2020 г.) от ЗМВР и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., а неговият размер се определял със заповед на министъра на вътрешните работи. Той бил с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в чл. 140 КТ. Поради това не следвало да се прилагат текстовете на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ. Часовата норма за нощния труд в ЗМВР била различна от тази в КТ. Така бил решил законодателят – отделните категории труд да бъдат с различна часова норма, регламентирани от различните нормативни актове. Служителите на МВР имали права и задължения по действащия ЗМВР, който бил специален и уреждащ техните служебни правоотношения. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. АЛ. ГР. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С писмени бележки от 11.05.2022 г. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
С исковата молба, и след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК, 2 първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове – с правно основание чл. чл. 187, ал. 5 (сега ал. 6), т. 2 ЗМВР (в редакция ДВ бр. 14/2015 г.) вр. чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата 1 601.60 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд от 213.93 часа, положен от ищеца по служебно правоотношение в 01 РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР за периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 208.97 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2017 г. – 30.08.2020 г. включително.
Не е било спорно, че в процесния период 31.08.2017 г. - 06.07.2020 г. страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „ВСА, той и пожарникар“ в Първа РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР, че е полагал труд на 24-часов режим на работа, като работното време е било изчислявано сумирано за тримесечен период.
С оглед наведените с жалбата доводи, спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и в частност чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, по който въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение.
Настоящият състав споделя практиката, според която в ЗМВР и в приложимите наредби към него (с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г.) липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0.143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ - че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.
Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. - чл. 140 КТ.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на 3 работата през нощта, като същевременно предвижда мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя (специална закрила), която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм - чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции, тя изисква поголямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния, основание за което е по-големият разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага.
Съгласно ЗМВР в относимата му за спора редакция (към ДВ бр. 81 от 2016 г.), брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения – чл. 176 ЗМВР. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1; Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр.
3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. (за периода 01.01.2020 г. - 06.07.2020 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на 4 дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период. Аналогично е и предвиденото в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., където е посочено, че е възможно полагане на труд през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. И в двете наредби липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Същевременно, съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон - ЗМВР (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м. юли 2020 г.) и в наредбите, издадени по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието (работно време) и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (в този смисъл решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV ГО). Освен това следва да се посочи че разпоредбата, според която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, по-скоро разрешава полагане на 5 нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния, и съответно - без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че за служителите на МВР приложимият коефициент е 1, а не 1.143.
В случая от приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че в процесния период 31.08.2017 г. – 06.07.2020 г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1 496 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1 709.93 часа. Възнаграждението за разликата от 213.93 часа е в размер на 1 601.60 лв. Лихвата за забава върху главницата за периода 01.10.2017 г. – 31.08.2020 г. е в размер на 208.97 лв.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният главен иск е основателен в изменения му по реда на чл. 214 ГПК размер.
Горните изводи на съда не противоречат на решението на съда на СЕС от 24.02.2022 г., постановено по дело С-262/2020 (образувано по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл.
Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6509722-7e3c-4aad-8255-b373a7b274ff