Решение № 16382 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16382 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110134480 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. Ю. Г., с която е предявен срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост сумата от 189,48 лева, представляваща ½ от начислените суми за доставка на топлинна енергия и лихва за забава по аб.

№ххх за периода от м.10.2012г. до м.12.2012г., поради изтекла погасителна давност.

Ответникът „Т С” ЕАД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който излага доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. При условията на евентуалност заявява, че искът е основателен и прави признание на иска.

С определение №8354 от 02.03.2023г. са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от ответника „Т С“ ЕАД насрещни осъдителни искове срещу ищеца по първоначалния иск Б. С.

А. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от 1

ЗЗД за присъждане на следните вземания: 1071,12 лева – главница, представляваща неплатена стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2022г. до изплащане на сумата, 140,05 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 02.09.2022г., 37,08 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2022г. до изплащане на сумата, и 7,64 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 30.09.2019г. до 02.09.2022г.

Ответникът по насрещните искове Б. А. е депозирал писмен отговор на насрещната искова молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който я оспорва изцяло. Излага доводи, че претенцията за такса за извършена услуга дялово разпределение е процесуално недопустима, тъй като това вземане не принадлежи на ищеца. Не ставало ясно какъв е размерът на предоставената топлинна енергия за процесните периоди. Счита, че е нарушено правото на ЕС. Оспорва и претенцията за законна лихва, като счита, че длъжникът изпада в забава след покана, което не било доказано. Счита, че клаузи от общите условия на ищеца са нищожни като неравноправни. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

Привлеченото от ответника и ищец по насрещните искове трето лице – помагач – „Т с” ЕООД, оспорва предявения първоначален иск.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С оглед обстоятелството, че в исковата молба ищецът не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния топлоснабден имот, а доводите му за недължимост на сумите за топлинна енергия се основават единствено на възражение за изтекла погасителна давност, съдът приема, че през процесния период ищецът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 ДР ЗЕ /отм., но действаща към процесния период/, абонатен №ххх, поради което същият дължи на ответното дружество заплащане на цената на доставената топлинна енергия за периода.

Ищецът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за основателно, поради следните съображения:

2

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно за всяко едно от вземанията на ответното дружество за главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Съответно от 01.12.2012г., когато е настъпил падежът на задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за м.10.2012г., до датата на подаване на исковата молба – 27.06.2022г., са изтекли 3 години, поради което и с оглед липсата на твърдения и доказателства за наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД, следва да се приеме, че вземанията на ответника за доставената топлинна енергия за периода м.10.2012г. до м.12.2012г. са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради което вземанията на ответника за обезщетение за забавено плащане на главниците за периода м.10.2012г. до м.12.2012г. също се явяват погасени по давност. Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По предявените насрещни искове:

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или 3 горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая не е спорно между страните по делото и се установява от 4 представения НА за покупка на недвижим имот хх, том ххх, дело №ххх/ххх., че процесният топлоснабден имот е придобит от ответника по насрещните искове Б. С. А. и Б Д А.а при условията на съпружеска имуществена общност.

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК ответникът по насрещните искове отговаря солидарно с Б Д А.а за задълженията за доставена топлинна енергия за имота, доколкото не са ангажирани по делото доказателства за твърденията му за прекратяване на съпружеската имуществена общност.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

5

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Т с“ ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №ххх. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 1071,10 лева, до който размер искът е основателен и доказан, като за разликата над тази сума до предявения размер от 1071,12 лева искът следва 6 да бъде отхвърлен.