Решение № 837 от 07.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20221000500616 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 900920 от 26.07.2021г., постановено по гр.дело № 31/2020г. на Благоевградския окръжен съд, ГО, 2 състав, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е осъдено да плати на Л. Б. С. сумата 25 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на И. А., загинала при ПТП на 10.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 05.02.2020г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до претендираните 200 000 лева; на основание чл.78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, Сдружение НББАЗ е осъдено да плати на адвокатско дружество „Й. и Е.” адвокатско възнаграждение в размер 691,25 лева за осъщественото пред БлОС безплатно процесуално представителство, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка на БлОС държавна такса в размер 1000 лева, а на основание чл.78, ал.3 ГПК, Л. Б. С. е осъден да плати на Сдружение НББАЗ разноски по делото в размер 2131,50 лева.

С определение № 901112 от 07.10.2021г., поправено с определение № 901231 от 19.11.2021г., постановени по гр.дело № 31/2020г. на БлОС е оставено без уважение искането на Сдружение НББАЗ по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Въззивна жалба против решението е подадена от Л. Б. С., чрез пълномощника адв. Д. Й., в частта с която е отхвърлен предявеният от него иск за 1 разликата над 25 000 лева до 100 000 лева. Жалбоподателят смята, че в атакуваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД, без да отчете в пълна степен отношенията между ищеца и загиналата И. А., преживените от ищеца негативни емоции във връзка с внезапната смърт на партньорката, с която са живели заедно 5 години, вида и характера на търпените неимуществени вреди и техния интензитет.

Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до сумата 100 000 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата страна сдружение НББАЗ, чрез пълномощника адв. Р. Ц., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Постъпила е частна жалба, подадена от сдружение НББАЗ, чрез пълномощника адв. Р. Ц., против определение № 901112/ 07.10.2021г., поправено с определение № 901231/19.11.2021г., с което е оставено без уважение искането на сдружението по чл. 248 ГПК за изменение на решението на БлОС в частта за разноските.

В предвидения в процесуалния закон срок е постъпил от Л. Б. С., чрез пълномощника адв. Д. Й., отговор на частната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Решението на БлОС в частта, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е осъдено да плати на Л. Б. С. сумата 25 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на И. А., загинала при ПТП на 10.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 05.02.2020г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което сл едва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. Б. С. с искова молба, с която против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” са предявени искове с правно основание чл. 513 КЗ, във вр. с чл.506, ал.2 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че от 2014г. ищецът живял във фактическо съжителство с И. А. в нейната къща и заедно с малолетния й син и баща й. Твърди, че между тях съществувала силна връзка, че живеели като съпрузи и били силно привързани един към друг. Сочи се, че двамата заедно полагали грижи за детето на И., което имало здравословни проблеми и ищецът приел детето на партньорката си и го отглеждал, като свой син.

Ищецът твърди, че на 10.09.2019г. в района на област Благоевград, на път Е2 79 настъпило ПТП с участието на лек автомобил с украинска регистрация, управляван от украински водач и л.а. Хонда, управляван от И. А., вследствие на което тя починала. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента имал украинският водач, който неправомерно навлязъл в насрещната пътна лента и причинил удар с движещия се по нея л.а. Хонда. Твърди също, че за лекия автомобил с украински рег. № ***, към датата на ПТП имало международна застраховка „Гражданска отговорност” тип Зелена карта №UА/048/14956295, валидна от 08.09.2019г. до 22.09.2019г.

В исковата молба се твърди, че ищецът понесъл много тежко вестта за смъртта на партньорката си-изпаднал в шок и не искал да повярва, че това се е случило. Ищецът сочи, че смъртта на И. му причинила силни и болки и страдания, тъй като загубил най- близкия си човек; че и до момента страда от нарушен сън, изпитва чувство за безпомощност и безнадеждност, често се разстройва и не може да преодолее загубата.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2019г. заедно с роднините на И. ищецът сезирал ответника с искане да му бъде платено обезщетение за причинените при ПТП неимуществени вреди, но сдружението отказало да плати въпреки наличието на международна застраховка „гражданска отговорност“ тип „Зелена карта“, валидна към датата на инцидента.

Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираното обезщетение в размер 200 000 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Сдружение НББАЗ оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че украинският водач има вина за настъпилия инцидент, оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и катастрофата. Смята, че претенцията е прекомерна по размер. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.

А., като твърди, че е управлявала автомобила без предпазен колан.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 10.09.2019г. на главен път Е 79 в района на км.

379, около с.Полето, в началото на „Кресненското дефиле“ е настъпило ПТП между л.а. „БМВ Х“ с украински рег. № ***, управляван от В. П. - украински гражданин и л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № ***, управляван от И. С. А., в резултат на което е настъпила смъртта на А..

Представена в първоинстанционното производство е влязла в сила присъда № 1 от 06.01.2021 г. по нохд № 640/2020г. на БлОС, НО, 8 състав, с която В. П.украински гражданин, като водач на л.а. „БМВ Х“ с украински рег. № ***, е признат за виновен, в това че не е контролирал непрекъснато автомобила, същият напуснал заеманата от него пътна лента за движение, навлязъл изцяло в насрещната лента за движение и ударил челно насрещно движещия се л.а. „Хонда ЦРВ“, с което нарушил правилата за движение, установени в чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.25, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост 3 причинил смъртта на И. С. А..

От представените в първоинстанционното производство решение № 2853/04.04.2012г., постановено по гр.дело № 58/2012г. на РС-Благоевград и удостоверение за наследници изх.№ 3163/12.09.2019г. се установява, че починалата на 10.09.2019г. И. С. А. е била разведена към датата на смъртта си и е оставила за свои наследници по закон дъщеря си Т. А. А. и сина си Ф. А. А..

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния интензитет по делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Т. В. В.-племенница на ищеца, твърди, че приживе И. имала магазин в с. *** и че я познава повече от 25 години, но през 2014г. станали поблизки, когато И. започнала връзка с вуйчо й. Сочи, че И. била „страхотен човек” и че с ищеца имали много чиста връзка и дори били за завиждане-гушкали се, закачали се, прегръщали се и всички ги възприемали като семейство. Твърди, че двамата започнали да живеят заедно през 2014г. в къщата на И. в ***, заедно със сина й Ф.. Сочи, че Ф. приел много добре ищеца и двамата също създали силна връзка. Спомня си, че ищецът и И. правели планове за бъдещето и искали да сключат брак. Свидетелката твърди, че именно тя казала на вуйчо си за пътния инцидент и че И. е починала. Спомня си, че тогава той бил за около месец в Англия, но още същата вечер се върнал и свидетелката го посрещнала на летището. Твърди, че през целия път до *** вуйчо й плачел и не можел да повярва, че това се е случило, бил съсипан и разгромен, приличал на бледа своя сянка и нямал нищо общо с жизнерадостния и усмихнат човек, който бил преди това. Свидетелката сочи, че около два месеца след ПТП вуйчо й живял в къщата на И. заедно с децата й и ги подкрепял за всичко, а също помагал много и в магазина. Твърди, че в момента вуйчо й живее в своята къща в *** и от около 2 месеца има връзка с едно момиче, с което излизат от време на време, но и до момента поне веднъж - два пъти в седмицата се вижда с децата на И. –Ф. и Т. и продължава да ги чувства като свои деца.

Не се спори по делото, че към 10.09.2019г. за л.а. „БМВ Х“ с украински рег.

№ *** е имало валидно сключена застрахова ГО, тип Зелена карта, както и че на 14.10.2019г. ищецът е отправил писмена претенция към ответника за плащане на обезщетение за причинените при ПТП неимуществени вреди.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

Със сила на пресъдено нещо е установено между страните наличието на предпоставките на чл.513, ал.1, вр. чл.511 и чл.506 от КЗ за ангажиране отговорността на Сдружение НББАЗ (представително бюро за България в Съвета на бюрата за функционирането на системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение), за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца, вследствие на реализирано на територията на Република България застрахователно събитие по смисъла на чл. 511, ал.1 и ал.2 КЗ- ПТП, причинено от МПС с чуждестранна регистрация от държава-членка на системата „Зелена карта”; спазени са изискванията на чл. 511, ал. 3 КЗ, както и са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, задължителна, на основание чл. 300 ГПК, за този 4 съдебен състав, разглеждащ гражданските последици от деянието. Ищецът Л. Б.

С., без съмнение е живял във фактическо съжителство и в едно домакинство със загиналата И. А. в продължение на 5 години, поради което попада в кръга лица, които са активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на настъпила смърт при непозволено увреждане (ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1996г. и ТР от 21.06.2018г по т. д. № 1/2016 г. на ОСТГК на ВКС).

Това е така, тъй като решението на БлОС, както се посочи е влязло в сила, в частта, с която Сдружение НББАЗ е осъдено да плати на Л.С. сумата 25 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на партньорката му, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.