Решение № 3804 от 06.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3804 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110144279 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от (фирма) против П. Ц. Ц., с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2012,56 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), аб.№ ****, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 373,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., 41,97 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 10,93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 35947/30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 62315/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът е наемател на процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат И. поддържа доводи за недопустимост на предявения иск, поради липса на надлежна индивидуализация на вземанията. В депозирания отговор са изложени съображения за неоснователност на исковата претенция доколкото по делото не са представени изравнителни сметки за извършен реален отчет. Ответникът оспорва количеството и качеството на доставена от дружеството топлинна енергия, както и нейното законосъобразно отчитане. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията за месеците май, юни, август, септември и ноември 2020 г. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

2

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди са представени Решение от 28.12.1983 г. по гр. д. № 4392/1983 г. по описа на Софийски районен съд, с което процесният недвижим имот в поставен в дял на Б.А.С и Л.Г.С. Съгласно удостоверение за наследници от 23.03.2007 г.

Б.А.С ( вдовец), е починал на 21.03.2007 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници Х.Б.С ( син) и А.Б.С ( син). Като писмено доказателство по делото е приет договор за наем от 26.04.2018 г., по силата на който Х.Б.С и А.Б.С са предоставили на ответника и трето за спора лице за временно възмездно ползване в срок до 31.05.2023 г. процесният недвижим имот, като наемателите са се задължили да заплащат уговорената месечна наемна цена и всички дължими консумативни разноски. С декларация с нотариална заверка на подписите от 12.06.2018 г. наемодателите са изразили съгласие ответникът Ц. да придобие качеството купувач на топлинна енергия за процесния недвижим имот за срока на действие на наемния договор. По делото е представено заявление-декларация от П.в Ц. Ц. от 12.06.2018 г., отправено от изпълнителния директор на (фирма) за открИ.не на партида на името на ответника за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот.

Представените ведно с исковата молба фактури за процесния период са издадени на името на ответника.

Съдът намира, че депозираното от ответника Ц. заявление за открИ.не на партида при ищцовото дружество придружено с декларация от собствениците на имота за съгласие по своето правно естество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на посочения ответник за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на ответника Ц. съгласно направеното от него искане в този смисъл. Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото дружество. Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в настоящия случай ответникът П. Ц. е поискал открИ.не на партида на негово име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника П. Ц. е възникнало задължение да плати дължимата цена.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Решение № 821/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 7570/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 176/10.01.2024 г. по в. гр. д. № 12613/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав и др. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период, респ., че партидата за имота е открита на друго лице. ТакИ. твърдения не са наведени от ответника, респ. не са ангажирани доказателства.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на 3 имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.