Акт от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15896 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110107808 по описа за 2025 година

Образувано е по молба на Т. К. ****** със седалище и адрес на управление: ******, подадена чрез процесуалният му представител - адвокат В. П., срещу Б. В. М. с ЕГН: ********** с адрес: ******, с която молба са предявени искове с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ.

Ищецът – Т.К., чрез своят процесуален представител, твърди, че по силата на Трудов договор №1 от 01.03.2024г. ищцовото дружество и ответницата Б. М. са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което последната е заемала длъжността „Асистент, офис“. Сочи че служителят е постъпил на работа от датата 06.03.2024г.

Излага, че на 09.07.2024г. служителят М. не се явява на работа, не отговаря на мобилният си телефон и никакви средства за комуникация.

Същият ден подава заявление за „напускане без предизвестие“ Посочва, че доколкото служителят не се явява на работа, не осъществява никакъв контакт с работодателя, не дава обяснения за поведението си и не заплаща дължимото обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, след изтичане на два последователни дни неявяване на работа, а именно 09.07.2024г. и 10.07.2024г., работодателят е изпратил до адреса по трудов договор: **** искане за писмени обяснения. Посочва, че пратката е връчена чрез куриер (Е.) на 15.07.2024г. лично на служителя, срещу обратна разписка.

Сочи, че на 18.07.2024г. след изтичане на даденият срок за обяснения, при работодателя е постъпила пратка от ответника, съдържаща нейните писмени обяснения, които обаче били неясни и вътрешно противоречиви. В 1 същите служителката посочвала, че не знаела къде трябва да изпълнява трудовите си задължения, макар, че работела при този работодател от четири месеца.

Излага, че подадените обяснения били отхвърлени от работодателя като неоснователни, поради което на 18.07.2024г. е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ за това, че служителят не се явява на работното си място в течение на два последователни работни дни, както и до момента на издаване на заповедта. С оглед продължаващото неявяване на служителя на работа, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била изпратена на служителя на 19.07.2024г. по куриер (Е.) с обратна разписка на адреса по трудов договор. Сочи, че при достигане на куриера до адреса за уволнителната заповед, връчителят уведомява ответницата по телефона, че следва да получи уволнителната заповед.

Посочва, че в този момент ответницата узнала за процесната заповед, но вместо да получи физически от куриера, тя я пренасочва за получаване от офис на Е..

Сочи, че процесното трудово правоотношение е прекратено по силата на дисциплинарно уволнение по време на срока за изпитване, поради което ответницата дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, или сумата от 12 144.62 лева.

Моли съда да постанови решение, което да осъди ответницата Б. В. М. да заплати на ищцовото дружество претендираната сума на основание чл. 221, ал. 2 КТ. В условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.

220, ал. 1 КТ, с който моли съда при отхвърляне на главният иск, да осъди ответницата да заплати сумата от 12 144,62 лева представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

В своя отговор ответницата изцяло оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че към настоящият момент процесната заповед за дисциплинарно уволнение не е валидно получена от ответницата.

Твърди, че към момента на издаването на Заповедта за уволнение от 18.07.2024г. трудовото правоотношение между страните в настоящето производство е прекратено по силата на Заявление на ответницата от 08.07.2024г. с което същата уведомява управителя на ищеца Т.К., че на основание чл. 327, ал. 1 КТ, считано от 10.07.2024г. прекратява едностранно сключения между страните договор. Предвид изложеното, сочи, че доколкото трудовото правоотношение е било прекратено на 10.07.2024г. и не е съществувало към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение от 18.07.2024г. то тази заповед е без основание, поради което предявеният иск по чл. 221, ал. 2 КТ се явявал изцяло неоснователен.

По отношение на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ сочи, че същият е неоснователен. Излага твърдения, че процесният договор е 2 прекратен на основание чл. 327, ал. 1 КТ, като при прекратяването на това основание работникът и служителят не дължали обезщетение на работодателя. Сочи, че причината за прекратяването на трудовия договор е неосигуряване на работно място и работни условия, което обстоятелство било констатирано с предявеното Писмо с изх. № *****г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София. Твърди, че дори и да се приеме, че предявеният иск е доказан в своето основание, то размерът на претендираното обезщетение е следвало да се определи по реда на т.8.3 буква „а“ от процесният трудов договор, съгласно която разпоредба „В случай на прекратяване на договора по инициатива на служителя без предизвестие и/или преди изтичане на срока на предизвестието, работодателят има право на обезщетение в размер на едно нетно месечно възнаграждение, в случай че прекратяването настъпи по време на срока за изпитване“.

В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане между претендираната от ищеца сума на 12 144.63 лева с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ респ. чл. 220, ал. 1 КТ и сумата в размер на 10 085. 31 лева, дължима на ответницата Б. М. от ищеца съответно; на основание чл. 128 КТ – сума в размер на 6072.31 лева, представляваща неизплатена работна заплата за месец юни 2024г. и сума в размер на 1584.08 лева представляваща неизплатена заплата за 6 работни дни за месец юли 2024г. и на основание чл. 224 КТ сума в размер на 2428.92 лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни. Представя доказателства относно съществуване на твърдените вземания.

От фактическа и правна страна съдът установява следното:

Като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че между тях е имало валиден трудов договор *****г. на длъжността „Асистент, офис“.

Установява се, че със Заповед от 18.07.2024г. на ответницата Б. М. е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“, поради неявяването на служителя на работа два последователни дни.

Предявен е иск с правно основание чл. 221 ал. 2 от КТ. В тежест на ищеца по него е да докаже съществуването на валидно трудово правоотношение с ответника по силата на процесният трудов договор, размера на трудовото му възнаграждение за последният пълен отработен месец преди уволнението, срока за предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение, налагането на дисциплинарно наказание “Уволнение“ и прекратяването на трудовото правоотношение на това основание.

По отношение на въпроса дали заповедта за уволнение е редовно връчена на служителя:

Дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл. 195, ал. 3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание - изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение 3 и правното основание, на което това е направено, напр. с връчването на трудовата книжка. - Решение № ***** г. на ВКС по гр. д. № ***** г., III г. о.

По приложението на чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ вр. чл. 335, ал. 2 КТ, съгласно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите - правилата за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение (така - Решение № ***** г. на ВКС по гр. д. № **** г., IV г. о.). С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл.

41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги - така Решение № *** от 15.10.2025 г. на СГС по в. гр. д. № **** г., решение № *** от 06.04.2010 г. по гр. д. № **** г. на III г. о. и решение № **** г. по гр. д. № ***** г. на III г. о.

В конкретния случай, видно от отговор от “Е. Е.” АД (л. 86, вх. № ****г.) заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е изпратена на 19.07.2024 г. от работодателя с куриер (Е. Е.) до адрес на ответницата, куриерът е направил опит за доставка до посочения адрес, като причината за недоставянето е “отсъствие на получател”, въпреки което пратката на 22.07.2024 г. е пренасочена от получателя за получаване от офис на куриера, като същата не се е явила в офиса за получаването й, на 31.07.2024 г. е разпоредено пратката да се върне към изпращача. Не може да бъде установена точната дата, на която пратката е достигнала до адреса на ответницата, но от данните на „Е. Е.“ АД безспорно се установява, че най-късно към 22.07.2024 г. ответницата е узнала за съществуването на изпратената до нея пратка, тъй като е разпоредила пренасочването й до офис на куриера. След тази дата същата не е предприела действия за получаването й.

При съобразяване на цитираната практика на ВКС следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта, а неполучаването на пратката по причина, намираща се в сферата на работника, не препятства настъпването на правните последици на волеизявлението.

4

Дори да се възприеме, че заповедта не е редовно връчена преди образуване на делото, то най-късния момент в който заповедта е връчена е в хода на процеса заедно с исковата молба и приложенията към нея, поради което заповедта за уволнение е влязла в сила, и при липса на атакуване на уволнение с конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в законоустановения срок - трудовото правоотношение между страните е прекратено на посоченото от ищеца основание (така и Решение № *** от 13.02.2025 г. по в. гр. д. № **** г. на СГС; Решение № **** г. по в. гр. д. № ****** г. на СГС и др.).

По отношение на възражението на служителя за незаконосъобразност на заповедта за уволнение:

Ответникът не е оспорил законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание пред съда по надлежния ред (чл. 344 от КТ), като не може инцидентно да се проверява законосъобразността на заповед за уволнение и спазването на изискванията към процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, след като уволнението не е било атакувано с конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в законоустановения срок (в този смисъл изрично Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № **** г., IV г. о. и др.).

Съдът не може инцидентно по дело за обезщетение да се произнася по незаконността на уволнение, тъй като незаконността на уволнението и неговата отмяна се извършва по специално установен от законодателя ред – от самия работодател или по исков път по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (така - Решение № **** от 06.03.2018 г. на ВКС по гр. д № **** IV г.о.).