Решение № 6069 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6069 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20231100114029 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] О. Г. заявява в искова молба от 14.12.2023 г., че на 28.09.2023 г. около 10:00 часа е вървял по десния тротоар на ул. „Иван Тургенев“ към ул.

„Китна“ в ж. к. „Банишора“ в София. На кръстовището с ул. „Китна“ той е стъпил върху необезопасена и несигнализирана шахта, която е била над нивото на тротоарната настилка. От това той е загубил равновесие и е паднал върху левия си лакът и лявата долна гръдна половина, от което е получил контузия на гръдния кош. От увреждането О. Г. е претърпял болки, страдания и неудобства.

[2] Столична община (Общината) е отговаряла за подържането на тротоара. Тя не е заплатила на О. Г. обезщетение за неимуществени вреди.

1

Затова той моли съда да осъди Общината да му заплати 30 000,00 лева обезщетение плюс законната лихва от 28.09.2023 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4).

2. На ответника

[3] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:

1. О. Г. не е паднал вследствие на необезопасена и несигнализирана шахта;

2. дори той да е паднал вследствие на такава шахта, за подържането е отговаряла не Общината, а „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД;

4. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. О. Г. е допринесъл за настъпването на уврежданията, понеже не е бил внимателен, докато е вървял по тротоара. Затова Общината моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 24-27).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[4] Не се спори, че О. Г. е бил роден на ******* г. Той е бил разведен, имал е дете и е работел като управител на фирма (показанията на свидетелката С., л. 51-52).

[5] На 28.09.2023 г. времето е било сухо. Между 09:00 часа и 10:00 часа О. Г. и майка му свидетелката С. са излезли от дома на О. Г. в ж. к. „Банишора“ и са тръгнали по ул. „Иван Тургенев“ към ул. „Китна“. Върху тротоара на кръстовището между двете улици е имало капаци на шахти, като един от тях се е издигал над плочките. О. Г. се е спънал в този капак и е паднал на земята (показанията на свидетелката С., л. 51-52).

2

[6] От падането О. Г. е получил контузия на гръден кош и контузия с охлузване на левия лакът (пак там; заключението на вещото лице д-р С., л. 4346). Той е бил лекуван медикаментозно, като пет дни е бил в болница, а 14 дни е бил лекуван вкъщи. О. Г. се е възстановил за около три седмици, а през първите седем дни болките са били по-големи. Той няма трайни последици от уврежданията (заключението на вещото лице д-р С., л. 43-46). О. Г. е бил в болничен от 28.09.2023 г. до 16.10.2023 г. включително - 19 дни (болничния лист, л. 7). Майката на О. Г. му е помагала с детето, докато той се е възстановявал (показанията на свидетелката С., л. 51-52).

[7] Увреждането на О. Г. е малко по-леко от това, предмет на решение на ВКС 60 168-2022-II Т. О. по т. д. 2 082/2020 г. Това е така, защото увреждането, предмет на решението на ВКС, е включвало и контузии на главата и кръста (показанията на вещото лице д-р С., л. 50).

[8] Не се спори, че Общината не е заплащала на О. Г. обезщетение за неимуществени вреди от увреждането от падането поради спъването в капака на шахтата. О. Г. е заплатил: 400,00 лева държавна такса (л. 28), като съдът го е освободил от заплащането на държавна такса за разликата над 400,00 лева до 1 200,00 лева (л. 18); 400,00 лева за вещо лице (л. 41). Той е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 14 и л. 49). Общината не е направила разноски, но е била представлявана от юрисконсулт.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[9] О. Г. е предявил иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД

3

[10] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо на изпълнителя на работата.

[11] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Общината да е възложил работа на трето лице;

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на О. Г.;

3. Общината да не е изплатила на О. Г. обезщетение за неимуществени вреди.

[12] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.

3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (чл. § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата) Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост. Тротоарите са надлъжна част от пътя (§ 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата).

Следователно тротоарите към улиците в населените места са също публична общинска собственост.

[13] Подържаното на общинските пътища се извършва от общините (чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържаното на тротоарите на улиците в населените места също следва да се извършва от общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат това.

Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[14] Съдът установи, че служителите/лицата, на които Общината е възложила поддържането на тротоара на кръстовището на ул. “Иван Тургенев” с ул. “Китна”, са допуснали капакът на една от шахтите да се издига над тротоарните плочи. О. Г. се е спънал в капака и е паднал. От това той е 4 получил телесни увреждания. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.

[15] Съдът установи, че Общината не е заплатила на О. Г. обезщетение за вредите, които е претърпял. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска.

[16] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП - 28.09.2023 г.

[17] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

[18] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.

II от ППВС 4/1968 г.);

6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);

5

7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

[19] Съдът установи, че към момента на падането О. Г. е бил на 37 години. Той е бил разведен, имал е дете и е работел като управител на фирма.

[20] От падането О. Г. е получил контузия на гръден кош и контузия с охлузване на левия лакът. Той е бил лекуван медикаментозно, като пет дни е бил в болница, а 14 дни е бил лекуван вкъщи. О. Г. се е възстановил за около три седмици, през първите седем дни болките му са били по-големи. Той няма трайни последици от уврежданията. О. Г. е бил 19 дни в болничен. Майката на О. Г. му е помагала с детето, докато той се е възстановявал.