Протокол № 215 от 06.02.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4482/2024
- Вид
- Протокол № 215
- Подписан
- 06.02.2025
- В сила
- 06.02.2025
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 - 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 290 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 215 гр. П., 06.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220104482 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Ищцата Н. И. Б. - редовно призована чрез процесуалния си представител, не се явява. За нея се явява адв. Л. К. от АК-П. - надлежно упълномощен с ИМ.
Ответникът „Застрахователна компания Л. И.“ АД - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален представител.
Свидетелят С. Т. Т. – редовно призован, се явява лично.
Вещото лице Д. И. П. върната призовка по делото. нередовно призован, не се явява. Липсва
Постъпила е молба с вх. № 3154/31.01.2025 г. от в. л. П., с която уведомява съда, че е получил призовката си на 31.01.2025 г. и че не може да се яви за днешното о.с.з., поради служебни ангажименти.
Вещото лице В. Д. Ф. – нередовно призован, не се явява.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба. Госпожо съдия, ответната страна се свързаха с нас с предложение за споразумение. Това е второ предложение за сума от 1800 лв., като първото беше за сумата от 1300 лв., които считаме за крайно недостатъчни и на този етап няма как да постигнем такова.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба от Н. И. Б., в която същата твърди, че работи по безсрочен трудов договор в предприятието на „С. Т. Б. ЕООД, което се намира в района на гр. П., с. Ц.. местност „Н. Г.” № 48. В тази връзка с осигурен от работодателя й превозвач ежедневно работниците от района на област П. се извозват със специализиран транспорт.
Твърди се, че на 02.07.2024 г. тя и още пет нейни колеги пътували със служебния автобус марка Темса, модел Сафари с ДК№ *****, за да бъдат откарани до работното си място в с. Ц.. Ищцата твърди, че била седнала по средата на автобуса, от дясно по посока на движение. Автобусът, движейки се по *** е претърпял катастрофа.
Водачът на описаното МПС загубил контрол върху управляваното от него превозно средство, в следствие на което се отклонил в ляво и се блъснал в метален стълб. При удара на автобуса в металния осветителен стълб ищцата твърди, че се е преметнала на предната седалка с главата надолу, като се е ударила силно в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Почувствала е силна болка в областта на главата и тялото, изгубила е дъха си и не е могла да си поеме въздух. Твърди, че със сетни усилия е успяла да се измъкна от под седалката, където паднала от удара. Вратите на автобуса не са могли да се отворят. Другите й колеги също се разхвърчали и получиха увреждания.
Настанала всеобща паника. Чували се охканията на колегите й. Твърди се, че случайни минувачи са се притекли на помощ и те успели да отворят страничната врата на автобуса. Когато излязла навън стенейки почувствала силна болка в областта на главата и гръдния кош. Била замаяна и от стреса, в който била изпаднала.
Ищцата твърди, че на место е пристигнал екип на Пътна полиция и Бърза помощ и е била откарана в спешното отделение на болницата в П., заедно с останалите пострадали нейни колеги. Твърди се, че е престояла в 2 болницата до около 00.30 ч., а катастрофата е станала в 21 ч. Лекарите прецениха, че мога да си тръгна.
Твърди се, че на 03.07.2024 г. ищцата е посетила съдебна медицина при МБАЛ „П.“ АД, където съдебен лекар е констатирал и описал получените от нея наранявания. В следствие на претърпяното ПТП ищцата твърди, че е получила редица увреждания, а именно - оток и кръвонасядане в дясната челна област на главата, оток по цялата носна пирамида, кръвонасядане по лявата буза в протежение до брадичката, в областта на гръдния ми кош кръвонасядане и нараняване на лявата мамила, по крайниците - в областта на предната повърхност на дясното бедро синкаво мораво кръвонасядане, по вътрешната-предната повърхност в средната трета на лявото бедро синкавомораво кръвонасядане. Отделно от описаните травматични увреждания по главата, гръдния кош и крайниците, ищцата твърди, че е изпаднала в паника от катастрофата, сякаш от удара автобусът се е взривил.
Твърди се, че в резултат на нараняванията й е прекарала в отпуск по болест 10 дни, като се е лекувала в домашни условия. Нараняванията й отшумели за около 20 дни. Сочи, че е тръгнала работа преди да са отшумели всички болки, особено тази в гръдния кош.
Твърди се, че характерът на трудовите й функции изисква физически труд, тъй като работи на машина, която тества сензори на електронни елементи за автомобили. Трудовите й функции изискват да работи права.
Нараняванията й създавали дисконфорт при изпълнение на трудовите й задължения в период от 10 дни. Отделно от това ищцата изпитвала дисконфорт и срам от нараняванията по лицето, тъй като нейни колеги и познати мислели, че съм пострадала в резултат на домашно насилие и се е налагало всеки път да обяснява, че причината е претърпяната от нея катастрофа при отиването й на работа.
Твърди се, че има съставен констативен протокол за настъпилото ПТП с пострадали лица, в което ясно са записано обстоятелствата и причината ПТП и пострадалите лица.
Твърди се, че в НОИ се е предприела процедура за установяване на трудова злополука, тъй като уврежданията са се получили по време на обичайното придвижване до работното място. Така с разпореждане № 35609 от 11.07.2024 г. се приело, че получената злополука е трудова по смисъла на 3 чл. 55, ал. 2 от КСО.
Твърди се, че ищцата е поканила работодателя си да й изплати обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ. Такова обезщетение ми бе отказано.
Към датата на описаното по-горе пътно-транспортно произшествие, моторното превозно средство е било застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, съгласно полица № BG/22/124000692035. С оглед на това обстоятелство е предявила претенции ответникът да й изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за което посочила банковата си сметка. Ответникът с нарочно писмо с изх. № 8548 от 13.09.2014 г. я е уведомил, че определя обезщетение в размер на 1300 лв.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 6000 лв. - представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) пряко произтичащи от описаните телесни увреждания, настъпили при ПТП от 02.07.2024 г., ведно със законната лихва за периода 14.08.2024 25.10.2024 г. в размер на 168.10 лв., ведно с законната лихва върху присъденото обезщетение до окончателното му изплащане.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Твърди се, че към момента на настъпване на произшествието ищцата е изпълнявала своите трудови задължения. Следователно, за процесното произшествие са приложими разпоредбите на Глава X, Раздел I от КТ.
Съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В чл. 212 от КТ е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският 4 закон. По аргумент за противното следва, че за уредените въпроси разпоредбите на гражданския закон са неприложими. В този смисъл е постановено ТР № 45/1990 г. на ОСГК на ВКС. Следователно, при наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение на тях не са приложими тези на гражданския закон, т.е. тези на чл. 45 - 54 от ЗЗД. Това от своя страна води до извод, че този тип злополука поражда специална трудовоправна отговорност, която е различна от гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на чл. 45 - 54 от ЗЗД и явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. От изложеното следва изводът, че процесният инцидент, признат като „трудова злополука”, не е обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това означава, че за застрахователя не е възникнало задължението да обезщети на основание тази застраховка претърпените от ищцата вреди от тази трудова злополука, което прави претенцията по чл. 432 от КЗ неоснователна.
В тази насока е постановена практиката на ВКС - Определение № 50305/04.05.2023г. на ВКС по т.д. № 1276!2022г. и др.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача С. Т. Т. при управлението на автобус марка „Темса”, модел „Сафари“, с рег. № РВ 7439 HP. Оспорвам твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача С. Т. Т.. Оспорвам твърдението, че действията на водача С. Т. Т. са допринесли за настъпване на произшествието. Поддържам, че водачът С. Т. Т. не е имал възможност да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар.
Оспорвате се твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието за ищцата са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания, като оспорвам и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението, както и за неговата продължителност.
Оспорвам твърдението, че вследствие
5 на пътнотранспортното произшествие и към момента е затруднен нормалният начин на живот на ищцата поради травмата, настъпила при инцидента. Оспорвам твърдението, че ищцата е била зависима от своите близки и не могла да се обслужва самостоятелно, като се е нуждаела от чужда помощ. Оспорвам твърдението, че ищцата е изпитвала описаните в исковата молба оплаквания и затруднения.
Оспорвам твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лече‐ ние, включително към настоящия момент. С оглед представената медицинска документация следва да е настъпило пълно възстановяване. По делото липсват данни за настъпили усложнения, както и относно провеждане на рехабилитация. Няма данни за проведено лечение. Съобразно представените медицински документи, установяващи статус на ищцата след пътнотранспортното произшествие, след проведеното лечение изход е с подобрение и не са налични данни оздравителният срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.
Оспорва се твърдението за настъпили психологически и емоционални последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение. Не са ангажирани медицински документи от прегледи и изследвания, констатиращи настъпването на психологически изменения. Не са представени медицински документи, съдържащи данни за психологически травми, съответно кога са се проявили и за какъв период, както и за провеждане на лечение на такива състояния. Липсват медицински данни за психичното състояние на ищцата преди пътнотранспортното произшествие. Липсват данни ищцата да е предприела каквито и да е действия за лечение на твърдените психологически увреди след транспортния инцидент.