Решение № 1219 от 13.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Варна , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20213100501158 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „М. Комерс“ ЕООД, ЕИК 200945670, със седалище и адрес на управление: с.

Аврен, ***Д, срещу решение №260731/ 04.03.2021г., постановено по гр.д. № 21004/2019г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, ****, иск с правно основание чл.

195, вр. с чл. 87, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, предл.3, от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищeца сумата от 15000,00 лв. дадена на отпаднало основание – развален поради недостатъци на вещта неформален договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси", с ДК № *** и рама № ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението.

Поддържа се, че дадената от съда правна квалификация противоречи на субсидиарния характер на иска по чл.55 от ЗЗД и неговата приложимост само ако между страните няма редовни търговски правоотношения. Съдът се е 1 мотивирал, че между страните има сключен редовен договор за покупкопродажба, но след това е намесил института на неоснователното обогатяване, който е субсидиарен и неприложим при търговските сделки. Твърди се, че ответникът е приел нотариалната покана за разваляне на сключения договор, приел е ключът за автомобила, самоуправно го е извозил от платен паркинг и е установил трайно владение върху него, но не е възстановил получените 15000 лева. Така той притежава както вещта, така и престацията, уговорена между страните. Прави се искане след отмяна на решението искът да бъде уважен за сумата от 15000 лева, редуцирана с посочената от СТЕ стойност на дължимото на ответника обезщетение за ползването, което на практика представлява признание на възражението за прихващане до този размер.

В допълнението на въззивната жалба, депозирано на 09.06.2021 г., се поддържа, че още на първа инстанция претендираното връщане на престацията по сключения между страните договор за покупко-продажба на автомобил не е с правно основание чл.55 от ЗЗД, тъй като исковете за неоснователно обогатяване са субсидиарни и допустими само при липса на договор между страните.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Счита въззивната жалба за бланкетна, поради липсата на изложени конкретни оплаквания извън общата формулировка за неправилност на решението, поради което съдът не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт. Оплакванията относно субсидиарното приложение на чл.55 от ЗЗД се оспорват като неясни.

В пледоарията по съществото на спора въззиваемия излага, че МПС е продадено отдавна на трето лице в гр.София с нотариално заверен договор за покупко-продажба.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „М. Комерс" ЕООД срещу Д. ИВ. ИВ. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3, от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищeца сумата от 15000,00 лв.

2 подлежаща на връщане на отпаднало основание авансово заплатена продажна цена по сключен между страните и прекратен неформален предварителен договор за продажба на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси", с ДК № *** и рама № ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните са водени преговори за закупуване на л.а. „Субару“ с ДК № ** за нуждите на дружеството, като на 06.02.2018г. е постигнато съгласие ищецът да преведе на ответника сумата от 15000 лева и да получи владението върху автомобила, а сделката да се изповяда пред нотариус след като ищецът се увери, че автомобилът отговаря на презентираното от ответника изрядно техническо състояние. Излага, че на 06.02.2018 г. е превел на ответника продажната цена на автомобила и на 07.12.2018 г. е получил владението върху него, но при извършен в сервиз преглед е установено, че същият е със значително по-висок пробег от данните по километраж, както и че е участвал в сериозно ПТП, вследствие на което е със съществени недостатъци - изкривено шаси, подменени оригинални части, акумулатор по-малък от оригиналния, жабката не се отваряла с предоставения ключ, уплътненията на купето били компрометирани и в него прониквала влага, а при проливен дъжд колата се напълнила с вода над глезените. Поради лошото техническо състояние на автомобила ищецът не отправил до ответника покана за сключване на окончателен договор, а с връчена на 20.09.2018 г. нотариална покана е поискал да му върне платеното. Счита договора за развален с връчване на нотариалната покана, а евентуално с исковата молба, поради което страните по него дължат връщане на даденото. Ответникът не е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор, нито е приел да върне получената сума. Вместо това по самоуправен начин си е възстановил владението върху вещта и е инициирал срещу законния представител на дружеството наказателно производство за обсебване, което било прекратено именно защото вещта е във владение на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че между страните няма валидно сключен договор за покупко - продажба на автомобила с нотариална заверка, нито писмен предварителен договор, които 3 да подлежат на разваляне. Формалните сделки не подлежат на доказване със свидетели. Ищецът не е уведомил ответника по надлежния ред за проблеми в техническото състояние на автомобила и доброволно е предал на ответника ключа за автомобила на 10.10.2018 г. Считано от 07.02.2018 г. до връщането му на ответника, автомобилът е с пробег над 42000 км. След връщането ответникът установил неизправности в състоянието му, настъпили вследствие ползването му от ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане със заплатената за така наложилия се ремонт сума от общо 10619,44 лв., от която за авточасти 5594,44 лв., за автобояджийски услуги 3991,00 лв., а за авторемонт 1034,00 лв. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане и със сумата в размер на 15000,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ответника от ползване на автомобила от ищеца за периода от 07.02.2018 г. до 10.10.2018 г.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

От преводно нареждане от 06.02.2018 г. се установява, че ищцовото дружество е наредило по сметка на ответника сумата от 15000,00 лв. с основание „плащане за автомобил СУБАРУ ЛЕГАСИ.

В превод от английски език е представена справка за история на МПС с идентификационен номер ***, която съдържа и снимки на процесния автомобил към 09.02.2016г. показващи увреждания в предната му и странична лява части.

По делото е представена Нотариална покана с нот. заверка рег. № 14321/17.09.2018 г., с която ищцовото дружество отказва да закупи процесния автомобил, тъй като той не отговаря на уговореното и има скрити недостатъци прикрити от продавача и открити при нормалното използване на веща. С поканата е поискано от ответника да върне сумата от 15000,00 лв., до който момент ищецът е посочил, че ще упражни правото си на задържане спрямо автомобила. Поканата е връчена на ответника на 20.09.2018 г. срещу разписка.

С писмо изх. № 4369/11.10.2018 г. ЗАД „Булстрад“ е отказало на 4 ответника изплащане на обезщетение по заведената от него щета, тъй като се касае за наличие на изключен риск – „овехтяване“ и експертите на застрахователя са посочили, че по предната броня, предния капак и лявото огледало има увреждания, дължащи се на дефект и износване на лаковото покритие.

Приета е като доказателство по делото разпечатка от онлайн форма за поръчка № 3412250/12.11.2018 г. от www.avtosklad.bg за слeдните авточасти: решетка предна броня за Subaru legacy/outback 2015 с цена 31,65 лв., броня задна грундирана за Subaru legacy/outback 2015 с цена 356,36 лв. и бродня предна грундирана за Subaru legacy/outback 2015 с цена 231,43 лв. По общата стойност на авточастите кореспондира издадения на 19.11.2018 г. касов бон от Еконт за сумата от 619,44 лв. платени от ответника.

Към доказателствата по делото е представена фактура № 1/18.01.2019 г. издадена от „Кастел Марк“ ЕООД, с основание „авточасти за Субару Легаси“, количество „1“, за сумата от 4975,00 лв. без ДДС. Към фактурата е представен и касов бон за плащане от 19.01.2019 г.

Представена е фактура № 2/18.01.2019 г. издадена от „Кастел Марк“ ЕООД, с основание „автобояджийски услуги“, количество „1“, за сумата от 3991,00 лв. без ДДС. Към фактурата е представен и касов бон за плащане 19.01.2019 г.

Представена е и фактура № 3/18.01.2019 г. издадена от „Кастел Марк“ ЕООД, с основание „авторемонт“, количество „1“, за сумата от 1034,00 лв. без ДДС. Към фактурата е представен и касов бон за плащане 19.01.2019 г.

С Протокол за доброволно предаване от 19.06.2019 г. по ДП № 97/2019 г. законният представител на ищеца е предал на разследващ полицай при II – РПУ гр. Варна свидетелство за регистрация на МПС с № 008761840 издадено на името на ищеца, контролен талон, застраховка „ГО“ за автомобил с ДК № **, един автомобилен ключ „субару“ със сгъваемо рамо. На гърба на протокола е отразено, че документите и вещите се предават доброволно от управителя на ищцовото дружество в качеството му на пострадало лице от престъпление.

С постановление от 01.10.2019 г. по пр.пр. № 5127/2019 г. по описа на 5

ВРП е прекратено наказателното производство по ДП № 2158/2019 г. образувано за това, че през 2018 г. в гр. Варна процесният автомобил бил противозаконно присвоен.

В показанията си воденият от ищеца свидетел Г. П.

Овчаров излага, че през 2018 г. по възлагане на ищеца е извършил проверка и поддръжка на автомобил „Субару“, при което установил, че по лявата ходова част на автомобила има сменени части, които не са оригинални включително левия носач, лявото външно каре, челно стъкло. Предната броня не била оригинална и не била за модела, липсвали щипки по пластмасовата кора под автомобила. По подкалника си личал удар от ПТП, в резултат от което се е получило свиване на левия носач, а оттам голям натиск в металната част и изкривяване на подкалника. Автомобилът не бил с оригинален ключ, а с такъв от „Тойота“. Свидетелят уведомил управителя на ищцовото дружество, че ако автомобилът е внесен от САЩ може да провери в google по номера на рамата му дали не е бракуван след по-голямо ПТП.

От показанията на свидетеля С.К.М. се установява, че е запознат с процесния автомобил, който ответникът си закупил от САЩ. Колата била черна на цвят, с двигател 2.5 л., бензин, 170 конски сили. През 2017 или 2018 г. ответникът две години ходил със семейството си с автомобила на ски почивка в Швейцария за 7-10 дни. При завръщането си в България ответникът споделил на свидетеля, че това е най-сигурният и надежден автомобил, който е карал. Това се случило няколко месеца преди да продаде колата.

Впоследствие свидетелят и семейството му също ходили с автомобила на ски почивка в Банско и тъй като останал доволен от колата, си купил същата от САЩ след три-четири месеца. Излага, че автомобилът бил с чисто нови гуми, обслужен, с нов акумулатор. Свидетелят сочи, че около две седмици след връщането си от Банско ответникът го помолил да закара автомобила на ищеца, тъй като познавал управителя на дружеството. През юли 2018г. в присъствието на свидетеля на ответника била връчена глоба за превишена скорост за автомобила. През м. октомври - ноември 2019 г. автомобилът бил върнат, като по сведения на ответника по времето на ползването му от ищеца бил изминал пробег около 60000 км. Ответникът споделил със свидетеля, че колата е върната в толкова окаяно състояние - с блъснати предна и задна броня, шофьорско огледало, счупено стъкло, че била почти за скрап.