Решение № 6323 от 22.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6323 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100507116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 05.07.2023 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрк. А.С., срещу Решение № 20093669/12.06.2023г., постановено по гр.д.

№ 2554/2020г. по описа на СРС, 142 с-в, в частта му, в която съдът е осъдил на основание чл. 411 КЗ ответното дружество да заплати на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 849,76 лева, представляваща регресно обезщетение по щета-преписка № 210502447, за обезвреда на щети по МПС „Дачия Дъстър“ с рег. № ****, причинени от настъпило на 16.05.2019г. в гр.

Варна ПТП, при условията на съпричиняване с водача на лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № **** в размер на 50 %, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.01.2020г. до окончателно изплащане, както и сумата от 311,46 лв. – разноски по делото.

В жалбата се излага становище за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната му част. Посочва се, че съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е възприел механизма, вследствие на който е настъпило процесното ПТП, като не е отчел противоправното поведение на водача, управлявал МПС, застраховано при ищеца. Твърди се, че последният е основна причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, тъй като не е съобразил скоростта си на движение с интензивността на трафика, с движещите се по 1 пътя с предимство автомобили и не е спрял на знак „Стоп“, поради което е навлязъл на пътя с предимство, по който се е движел застрахования при ответника автомобил и е реализирал сблъсък с него. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а предявения иск – да бъде отхвърлен в цялост. В условията на евентуалност се моли да бъде определен по-висок процент съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищцовото дружество.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. М.С., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е определил механизма на възникване на процесното ПТП, като е приел, че водачът на л.а. „Тойота Айго“, застрахован при ответника, има принос за настъпване на произшествието, тъй като е предприел неправилна маневра за изпреварване без да се съобрази с пътната обстановка и другите участници в движението. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.

Решение № 20093669/12.06.2023г., постановено по гр.д. № 2554/2020г. по описа на СРС, 142 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от „Дженерали Застраховане“ АД срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за горницата над присъдената сума от 849,76 лева до пълния претендиран размер от 1699,52 лв. поради уважаване възражението за съпричиняване в съотношение 50 %, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно 2 основание чл. 411 КЗ.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494 КЗ.

Съгласно законовата разпоредба, предпоставките за предвидената суброгация са: 1./ наличие на вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на друго лице, спрямо което за увредения е възникнало вземане на деликтно основание - т. е. осъществяване на общия състав на чл. 45 ЗЗД; 2./ наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3./ наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, по силата на което последният носи на договорно основание риска за неговата гражданска отговорност.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция, а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже правоизключващите, правонамаляващите и правопогасяващите си възражения, в това число, да проведе обратно доказване /което всякога трябва да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция за вината на делинквента.

Между страните не се спори, а и се подкрепя от събраните по делото доказателства, че относно л.а. „Дачия Дъстер“ с рег.№ **** е била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ с покритие „Пълно каско“, с ищеца, валидна към датата на събитието, както и че относно л.а. „Тойота 3

Айго” с рег. № **** е била сключена валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, по силата на която последното се е задължило да покрие вреди, нанесени от противоправното и виновно поведение на деликвента при управлението на автомобила.

Не е спорно също, а и се установява от приложените писмени доказателства, че в следствие на искане за оценка на вреди от 17.05.2019г. за настъпилото ПТП, ищецът е образувал щета № 210502447, като след направен опис на щетите на трето по делото лице – „Алианс Ауто Варна“ ООД е изплатена сумата от 1684,52 лева, за което е представено и платежно нареждане от 13.08.2019 г. Не се спори и относно това, че ищецът е отправил покана до ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение, която е получена от същия, но по нея не е извършвано плащане.

С оглед на изложените във въззивната жалба твърдения спорни между страните в настоящото производство са въпросите касателно механизма на процесното ПТП и наличието на основание за намаляването на застрахователното обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахованото при ищеца лице.

В хода на първоинстанционното производство за установяване механизма на процесното ПТП са представени писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 16.05.2019 г.; събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Д.Х. и Д.М.Д., както и е прието заключение на автотехническата експертиза.

В представения двустранен констативен протокол за ПТП от 16.05.2019г., е отразено, че на същата дата, около 06:40ч., в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Христо Македонски“ и ул. „Тодор Влайков“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между л.а. „Тойота Айго“ с рег.

№ **** и л.а. “Дачия Дъстър” с рег. № ****. Описан е и следният механизъм на ПТП, а именно, че л.а„Тойота Айго“ с рег.№ ****, движейки се по ул.

„Тодор Влайков“, в района преди кръстовището с ул. „Христо Македонски“, предприема маневра за изпреварване на движещото се пред него МПС и навлиза в лентата за насрещно движение. По същото време по ул. „Христо Македонски“ се движи л.а. “Дачия Дъстър” с рег. № ****, като на кръстовището с ул. „Тодор Влайков“ водачът предприема маневра за десен завой. Траекториите на движение на двете МПС се пресичат в района на кръстовището на ул. „Тодор Влайков“ и ул. „Христо Македонски“ и между тях настъпва удар. В протокола се съдържа и описание на настъпилите материални щети по автомобилите, участващи в ПТП, като по отношение на застрахования при ищеца лек автомобил са преден десен калник и преден десен подкалник.

Пред Районен съд - Девня на основание чл. 25, ал. 1 ГПК е разпитана свидетелката Т.Д.Х. – управлявала л.а. „Дачия Дъстър“, участвал в процесното ПТП. В показанията си същата заявява, че е пътувала по ул. „Христо Македонски“, която била второстепенен път. Сочи, че на кръстовището с ул.

4

„Тодор Влайков“ – главен път е следвало да завие надясно, като е спряла на поставения на кръстовището знак „Стоп“, огледала се е на ляво, но за да може да има видимост за идващите от дясната й страна автомобили е следвало леко да се изнесе по ул. „Тодор Влайков“. Свидетелства, че именно в момента на изнасянето си напред, движещият се по ул. „Тодор Влайков“ л.а. „Тойота Айго“, я е ударил от дясната страна, в областта на гумата. Х. категорично посочва пред съда, че другият автомобил се е движел в платното, където тя е следвало да завие, тъй като е изпреварвал в това време друг автомобил, движещ се също по ул. „Тодор Влайков“.

Пред Районен съд – Тервел на основание чл. 25, ал. 1 ГПК е разпитан свидетелят Д.М.Д. – управлявал л.а. „Тойота Айго“, участвал в процесното ПТП. В показанията си същият заявява, че се е движел по главния път - ул.

„Тодор Влайков“ в посока квартал „Максуда“, като преди кръстовището с ул.

„Христо Македонски“ е предприел маневра изпреварване на движещия се пред него по същата улица лек автомобил. Свидетелства, че именно в момента, в който е предприел изпреварването, от лявата страна, а именно от ул. „Христо Македонски“, пред него е изскочил ненадейно л.а. „Дачия Дъстър“, който не е спрял на поставения на тази улица знак „Стоп“, вследствие на което между двата автомобила се е реализирал удар.

Пред Софийски районен съд е изслушано и прието заключение на автотехническата експертиза. В него вещото лице потвърждава изцяло гореописания механизъм на настъпване на произшествието, като отбелязва, че на кръстовището липсва хоризонтална и вертикална пътна маркировка, но има пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“.