Решение № 24 от 18.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора А. Ат. Г. като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600928 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 260099 от 06.07.2021г., постановена по НОХД № 9 /2021 г., Районен съд – гр. Бургас е признал подсъдимия И. К. К., ЕГН ********** за виновен в това, че на 28.03.2019 г., в гр. Бургас, се заканил с убийство на Р.

С. К., родена на **** г., ЕГН **********, като изрекъл думите: „Ще те намерят в канавката! Малко време ти остава! Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди у К. основателен страх от осъществяването му, поради което на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Постановил вещественото доказателство – 1 брой СД, съдържащо звукозапис, да остане приложено по делото за срока на съхранение на същото, след което да бъде унищожено.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложил в негова тежест направените в досъдебно производството и тези в съдебно следствие разноски.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия И. К., чрез защитника му – адв.

1

Б. Д. от АК – Бургас. С въззивната жалба и допълнителното изложение към нея се иска тя да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Според жалбоподателя, тя е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при непълен и формален анализ на доказателствата с изброяването им. Игнорирани счита сведенията съдържащи се в някои доказателствени средства, а съдържанието на други преиначени. В допълнителното изложение към въззивната жалба, се прави доказателствено искане за повторен разпит на лицето Красен К., което въззивната инстанция остави без уважение, като неоснователно.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично, поддържа изцяло подадената жалба. Защитата пледира за нейното уважаване. Не се оспорва факта на срещата между подсъдимия и бившата му съпруга пред училището на тяхното дете К. К., но счита останало недоказано обвинението, че на посочените време и място от И. К. към Р. К. са били отправени инкриминираните изрази „ Ще те намерят в канавката! Малко време ти остава! Ще те убия!“. Възразява срещу кредитирането на показанията на свидетелката –очевидец Стоянова, която според него не е могла от мястото където се намирала да чуе изреченото от подсъдимия, а наред с това цитираните думи не били чути от свидетеля Х.-приятел на подсъдимия. Иска се нов разпит на вече разпитания пред първата инстанция свидетел-очевидец детето К. К., което според него този път щяло да каже истината.

В дадената последна дума, подсъдимият К. подкрепя казаното от своя защитник и допълва, че доста често, когато майката я няма, той гледа детето и се грижи за него.

Пред въззивната инстанция пострадалата К. не се явява. Повереникът й моли, за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна, законосъобразна и обоснована. Конкретни нарушения обосноваващи отмяна на постановения първоинстанционен акт, не се посочват и в депозираната жалба и допълнителното изложение към нея .

Според представителят на Бургаска окръжна прокуратура присъдата е правилна и законосъобразна. Съдът е изложил подробни мотиви относно възприетата фактическа обстановка, съответстваща на събрания по делото доказателствен материал. Предлага поради това , същата да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Подсъдимият И. К. К. е на *****.

2

Подсъдимият и частната обвинителка К. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 2013 г. От съвместното им съжителство имат дете – свид. К.

К., който към месец март 2019 г. е бил на 11 години. Отношенията между двамата родители били обтегнати още по време на съвместното им съжителство, като след развода често се стигало до скандали във връзка с грижите за сина им К.. Подсъдимият К. бил агресивен, както вербално, така и физически към бившата си съпруга. В тази връзка през 2013 г. и 2014 г. К. подала няколко молби в Районен съд – Бургас по ЗЗДН, по които били издавани заповеди за защита от домашно насилие, с налагане на ограничителни мерки спрямо подсъдимия.

Въпреки издадените Заповеди подсъдимия продължавал да обижда и заплашва със саморазправа бившата си съпруга. В някои от случаите свидетел на тези заплахи бил и синът им К.. В резултат на това, Р. К. подавала жалби до полицията, както и търсела помощта на приятели и на своите родители, при които ходела, когато се страхувала от действителното осъществяване на заканите от бившия й съпруг.

На 28 срещу 29 март 2019г. пострадалата Р. К. била нощна смяна на работа , поради което тази нощ детето останало в дома на баща си. На сутринта детето отишло на училище без яке, което останало в жилището на подсъдимия К., където се намирали и другите му якета. На втората от посочените дати , майката се обадила на сина си – свид. К. К., като му казала, че ще го вземе от училище, за да отидат заедно на театър.

Към 18:30 часа на същата дата К. спряла собствения си лек автомобил на паркинга пред ОУ „Е.П.“, в гр. Бургас, ж.к. „М. Р.“. Заедно с нея, на предната дясна седалка пътувала и свидетелката С. – колега на К. от В. б. – Атия. К. видяла, че синът й К. излиза от сградата на училището, но вместо да се запъти към нейната кола, потеглил в друга посока. След като го проследила накъде отива, тя видяла, че наблизо е спрял със служебния си автомобил и нейният бивш съпруг – подс. К.. Тогава спряла нейният автомобил в близост до автомобила на подсъдимия.

Без да излиза, през отворения прозорец на автомобила казала на подсъдимия да и предаде якето на сина им и да му каже да слезе от колата, защото закъсняват за театър. На това подсъдимият И. К. отвърнал с груби и обидни думи, като на висок тон нарекъл бившата си съпруга „курваляк“, 3

„изрод мръсен“. По това време на денонощието на паркинга имало много деца и възрастни, които били изненадани от проявената вербална агресия.

Свидетелката С. също се смутила.

За да не се стига до по-голям конфликт, свидетелката К. слязла от автомобила си и се приближила до служебния автомобил на бившия си съпруг, като минала от страната на водача, където седял той и отново поискала да й даде якето на детето и тя да тръгва със сина си. Вместо това, подсъдимият започнал още по-силно да вика, заканил се с убийство, като изрекъл към Р. К. думите: „Ще те намерят в канавката! Малко време ти остава! Ще те убия!“. Едновременно с това, подсъдимият блъснал К. по краката с вратата на лекия автомобил. Частната обвинителка се изплашила, тъй като усетила не само яростта в думите на бившия си съпруг, но и липсата на задръжки, че има хора наоколо и чуват тези думи. Тя влязла разтреперана в колата си.

Синът им К. К., който през това време вече бил излязъл от до автомобила на баща си, засрамен от случващото се, помолил двамата си родители да спрат да се карат и влязъл в автомобила на майка си.

Свидетелката С. се опитала да го успокои, като забелязала, че детето е нервно и търка упорито дланите си. Въпреки че бил разстроен, по пътя К. К. се обадил на баща си по мобилния телефон, като след проведения разговор, всички в автомобила на К. чули думите на подсъдимия „Ебете си майката, оправяйте се!...

Пострадалата К. казала на сина си, че няма желание вече да ходят на театър, тъй като и двамата са разстроени от случилото се, но момчето настояло да отиде до дома на баща си, за да си вземе якето. К. се придвижила и спряла автомобила до блока, където живеел подсъдимият. Детето влязло във входа на блока, а след него влязъл и подсъдимият. След малко синът й К.

К. излязал, носейки в себе си якето и въпреки преживяното, поискал да отидат на театър с майки си и свидетелката С..

За процесната случка, по-късно К. разказала на родителите си – свидетелите С. и Д. К., както и подала сигнал до ОДМВР-Бургас, във връзка с които започнало разследване.

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Р. К., Г.С., дадени на 4 съдебно следствие, както и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК показания, дадени на досъдебното производство, К. К., частично дадените на съдебно следствие, както и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени на досъдебното производство, М. Д., С. К. и Д. К., от назначените и изготвени на досъдебното производство две съдебнопсихологически експертизи, справка за съдимост на подсъдимия, заповеди за защита, съдебни заповеди, следствен експеримент и от другите писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на изброените свидетели са последователни и вътрешно безпротиворечиви, като същите кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал по делото. От тях се установяват релевантни са правилното решаване на делото факти, в това число и за влошените отношенията между частната обвинителка и подсъдимия още преди развода им, като след него и в течение на годините, агресивното поведение на И. К. прогресирало. В тази насока по делото са налични влезли в сила съдебни решения по граждански дела, водени между двамата по реда на ЗЗДН, като също са налице и заповеди за защита от домашно насилие, както и са налице доказателства за нарушаване на тези заповеди от страна на подсъдимия.

В показанията на свидетеля К. К. – син на частната обвинителка и подсъдимия, дадени на досъдебното производство на 05.04.2019 г. (л.26-27, том I от ДП), в присъствието на майката Р. К. и Д. П. – ИДПС при 01 РУМВР, се съдържат детайлни и подробно изложени факти относно случилото се на 28.03.2019 г., както и се съдържат факти относно взаимоотношенията между родителите му, поради което и съдът правилно е кредитирал същите като достоверни, логични, както и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Според заключението по експертното изследване на свидетеля К. К. от досъдебното производство, не са регистрирани клинично значими симптоми в резултат от преживяното, които да са довели до промени в психологическото му развитие до степен да налагат неговото медицинско обслужване. Пред експертите К. споделил, че не е възприел заканите срещу живота на майка си като заплаха със съзнанието, че могат да се осъществят. Разликата между 5 казаното пред тях шест месеца след инцидента и това изложено от него непосредствено след случилото се е нормално, предвид възрастта му, динамиката в отношенията с родителите през това време и желанието да не засегне никой от двамата си родители, които обича.

В показанията си, дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, свидетелят К. К. е бил лаконичен, като отговарял кратко на поставените въпроси, като настоящият въззивен състав споделя възприетото от първоинстанционния съд, че детето с това си поведение, е целяло да оневини баща си, като не желае да нарани нито един от двамата си родители. Поради това, но с оглед правилното решаване на делото, съдът е възприел изложеното от свидетеля на досъдебното производство, което, както е посочено по-горе, кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число с показанията на свидетелкатаочевидец Г. С..