Определение № 1850 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1850 гр. София, 23.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502024 по описа за 2024 година С определение № 167 от 27.05.2024 г. по гр.д. № 91/23 г., ОС Враца, е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП № 69 /23 г., РУ на МВРЛуковит.

Срещу определението е депозирана частна жалба от ищеца Н. О. М.. В същата се сочи, че не е налице наказателно производство в съдебна фаза, както и че гражданския съд може да бъде обвързан само от присъда, но не и от актове в досъдебното производство. Моли да се отмени акта на съда.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва жалбата.

Съдът след като се запозна с данните по делото намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на Н. О. М. срещу ЗД „Бул инс“ АД, като се сочи, че ищецът е пострадал при ПТП на 14.03.2023 г. в с. Петревене, причинено от М. Т., водач на МПС „Хюндай“, модел „Санта Фе“, рег № ********. Ищецът твърди, че претърпял фрактури на гръдна кост, поясен прешлен, ребра, както и херния, рани и хематоми. За търпените болки и страдания, както и за разходите по лечението претендира обезщетение от застрахователя.

По делото са изискани материали от образуваното наказателно производство, като се установява, че М. Т. е привлечен за обвиняем за 1 извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. 3, б. „б“ НК. В постановлението е посочено, че Т. е виновен за причиняването на смъртта на Е. Б. А. и средни телесни повреди на В. М. В.. В постановлението не е посочено като пострадало лице ищеца Н. О. М..

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Обжалваното определение е постановено при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, според който производството по делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Съгласно актуалната практика на ВКС еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.

124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. (Така в Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г., решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение 44/2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II ТО, определение № 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч. гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО и др., определение № 342 ОТ 28.07.2022 Г. ПО Ч. Т. Д. № 653/2022 Г., Т. К., ІІ Т. О., определение № 60251 от 02.06.2021 г. по ч. т. д. № 1059/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и пр.)

В настоящия случай не се установява преюдициалност на наказателното производство спрямо висящия граждански процес. Дори и да се установи, че М. Т. е виновен за настъпването на ПТП на 14.03.2023 г., чл. 300 ГПК няма да 2 може да бъде приложен по отношение на ищеца О.. Соченият текст гласи, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая в постановлението за привличане на обвиняем не се сочи, че противопраното поведение на Т. е довело до телесните травми на Н. М.. В този смисъл в наказателното производство няма да бъде установено виновно и противоправно деяние, което съставлява нарушение на правилата на ЗДвП, в резултат на което са произтекли вреди за ищеца. Ето защо изчакването на наказателното производство относно ищеца М. не е необходимо, тъй като на този етап няма данни, въз основа на които да се счете, че за уврежданията на ищеца М. ще бъде търсена наказателна отговорност от Т.. Деликтът на последния следва да се установява в гражданския процес.

Поради казаното подадената частна жалба следва да се уважи, като се отмени обжалвания акт.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 167 от 27.05.2024 г. по гр.д. № 91/23 г., ОС Враца, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по т.д. № 91/23 г., ОС Враца, до приключване на наказателното производство по ДП № 69/23 г., РУ на МВР-Луковит.

ВРЪЩА преписката на ОС Враца за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3