Решение № 118 от 05.11.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Царево, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Д.а като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20242180100278 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. *************. **********, в качеството му на пълномощник на:

В. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. *************** Със съдебен адресат по делото: гр. **********************, Против: "К*" ЕАД,ЕИК:

*************,със седалище и адрес на управление: гр. ***************", представлявано от С. Р. Я. и Против: "А. Т." ЕООД, ЕИК: *******, гр.

***************, представлявано от И. М. Ш., с която се иска от съда, да постанови решение, с което на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да осъди „К.“ ЕАД да заплати на ищеца, сумата в размер на 10,00 лева, недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит ***/ ***г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- ***год. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „А. т. ЕООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 50,00 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от ***г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- ***год. до окончателното изплащане на сумата. Да осъди ответниците, да заплатят на ищеца направените в 1 настоящото производство разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответниците.

Ответниците са получили съобщението и е депозиран писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответниците считат предявения иск за неоснователен. Ангажират писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за потребителски кредит *****/ ***г. сключен с "К." ЕАД. Сочи се, че съгласно, договора за потребителски кредит ищеца е получил под формата на кредит, сумата в размер на 850,00 лева. Ищеца твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит кредитополучателя, следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А.Т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. Твърди се, че на ***г. ищеца сключил с „А. Т.“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който е следвало да заплати сумата от 500,00 лева. Ищеца сочи, че е заплатил по договора за потребителски кредит сумата в размер на 876,67 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 50,00 лева.

Ответниците, в отговора на исковата молба, оспорват изцяло предявения иск, като го считат процесуално допустим, а по съществонеоснователен.

В съдебно заседание, страните не изпращат представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищеца е сключил договор за потребителски кредит ***/ ****г. с „К.“ ЕАД.

Няма спор, че същия е сключил Договор за поръчителство с дружеството „А.т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит.

Няма спор, че ищеца е заплатил по договора за потребителски кредит 2 сумата в размер на 876,67 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 50,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Съда намира, че исковете са предявени от лице, имащо правен интерес от тяхното предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради което те се явяват допустими и като такИ. следва да бъдат разгледан.

По основателността на исковете:

Исковете са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , са учредени три фактически състава /Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленум на ВС/.

Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание /condictio sine causa/. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания.

Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между "К." ЕАД и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който "К." ЕАД предоставило на ищеца-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 850,00 лв.

Установява се също така, че между ищеца и ответника "А. Т." ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който 3 поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "К." ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Сключеният между ищеца и "К." ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 от ТЗ) /виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2009 г. ОСТК/. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава III ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл.

4

11 от ЗПК.

Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "А. Т.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 5 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А.Т." ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "К. ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

От клаузите в договора за потребителски кредит- чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К." юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от 6 кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.