Решение № 32 от 15.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120203892 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба (именувано като възражение) на Г. Д. Б., ЕГН **********, против наказателно постановление № 24-0434-000105/14.02.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

С жалбата жалбоподателят намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, моли да бъде отменено. Излага подробни съображения, че нарушението не е извършено умишлено, автомобилът трябвало да се бракува, но поради размера на превозното средство решил да го придвижи в късните часове, когато движението не било натоварено до удобно място, за да бъде взет от платформа. При спирането му била взета шофьорската книжка и счита, че вече е изтърпял наказание и не може да бъде санкциониран втори път. Излага недоволство от работата на полицейските органи.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но депозира писмено становище, че липсва умисъл, тъй като не получил уведомление за липса на застраховка от застрахователя.

МПС не било ползвано от месеци и за да не създава неудобство решил да го премести на удобно място, за да бъде взет с платформа. Нямало основание да бъде спиран и вече бил санкциониран като му било взето СУМПС. Бил обект на системни неправомерни действия от страна на „ПП“. Вече бил понесъл наказанието си, нямал друго такова нарушение, а освен това автомобила не бил негова собственост. Моли за отмяна на НП.

За наказващия орган не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 23.08.2024 г., а жалбата е депозирана в МВР на 09.09.2024г. – в първия работен ден, с п.к. от 04.09.2024г.).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, съдът намира следното:

На 16.01.2024г. свидетелят П. Е. Я., служител на *** ОД МВР Бургас, около 22,30 часа в гр. Бургас ул. „***“ срещу бл. 36 в посока към кръстовището с бул. „Стефан Стамболов“ спрял за проверка МПС с рег. № *** като водач бил установен Г. Д. Б.. МПС се установило, че е собственост на П. Д. Б. и било регистрирано на територията на Република България, не е спряно от движение, но нямало сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. На водача бил съставен АУАН за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ и било иззето СУМПС. АУАН бил връчен на Г. Б. лично и вписал, че не е сигурен, че няма. На 17.01.2024г. била издадена ЗППАМ, с която на водача Г. Б. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б „е” от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка като съгласно отбелязване СУМПС му било върнато на 18.01.2024г. Представя се застрахователна полица за сключена застраховка гражданска отговорност на МПС с рег. № *** с валидност от 17.01.2024г. до 16.01.2025г.

По делото е изготвена справка от Гаранционен фонд, от която не се установява наличието на действаща застраховка ГО за МПС към датата 16.01.2024г.

На 09.02.2024г. МПС било предадено на „***“ ЕООД съгласно удостоверение. МПС с рег. № *** за периода 27.10.2022г. до 01.03.2024г. било собственост на П. Б., съгласно отговор от сектор „Пътна полиция“ л. 33, когато регистрацията на МПС с рег. № ***, била прекратена.

На 14.02.2024г. наказващият орган Началник *** ОД МВР Бургас приел изложената в АУАН фактическа обстановка и издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ му наложил глоба в размер на 400 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства като св. Я. не успя да възпроизведе в детайли случая, но съдът отдава това на множеството извършвани проверки и периодът от време, който е изминал от датата на нарушението до датата на разпит на свидетеля. Фактическата обстановка се установява от всички доказателства, като няма такива, които да си противоречат, те съвпадат и с изложеното от жалбоподателя.

Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи: В случая не е спорно, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи и в границите на техните правомощия. АУАН и НП са издадени в срока по чл. 34 от ЗАНН. В случая АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН, а НП – тези по чл. 57 ЗАНН.

От събраните доказателства се установи описаното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

В случая към датата на проверката МПС е било в движение независимо дали същото е имало нужда от ремонт или не, то е било регистрирано и е била налице необходимост да има сключена застраховка ГО на автомобилистите.

Съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

2

Понятието „управление” на пътно превозно средство включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото - потеглянето, движението, маневрирането и спирането, като според т. 2 от ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., понятието „управление” на ППС, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство. В случая от събраните по делото гласни доказателства, както и от наличните по преписката документи за извършената проверка се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС без значение каква е била целта за неговото преместване, той е бил негов водач като го е управлявал от едно място до друго.

За момента на управление по делото липсват доказателства МПС да е имало валидна сключена застраховка гражданска отговорност като такава била сключена на следващия ред видно от ангажираната полица. Ирелевантни са обстоятелствата, поради които МПС не е имало сключена застраховка ГО на автомобилистите. Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост, защото Б. в качеството си на водач, е могъл и е бил длъжен да знае, че за автомобила няма валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което възраженията, изложени в жалбата за липсата на вина и това, че не бил собственик на МПС, са неоснователни.

Неотносими са възраженията, че Б. бил предмет и на други проверки от служители на ОД МВР.

Не са основателни и възраженията, че било иззето СУМПС и в тази насока аргументите, че се касае за двойно наказване. Нормата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172, ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка. В случаите по чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Анализът на разпоредбата на чл.

171 от ЗДвП сочи, че в случая ПАМ има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК, поради което неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че вече е изтърпял наказание, т.к. ПАМ нямат за цел да санкционират нарушителя, а в случая целта е да се преустанови нарушението, поради което и не се касае за двойно наказване за едно и също нещо.

На следващо място следва да се посочи, че предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае и за маловажен случай по смисъла н а чл. 28 от ЗАНН. Управлението на превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” не е деяние с незначителна опасност за обществото.

Следва да се отчете характера на охраняваните обществени отношения, на които законодателят е дал по-висока степен на защита. Тази защита не може да се преодолее чрез института на маловажния случай. Не случайно законодателят е регламентирал, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност” за всяко МПС е задължително, тъй като по този начин се гарантира правото на обезщетение от виновно поведение на водача на МПС на останалите участници в движението по пътищата.

Евентуалното последващо сключване на застраховка не освобождава жалбоподателя от 3 административнонаказателна отговорност, като този факт не би могъл да обуслови и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Краткото време, през което е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност” и това, че нямал други такива нарушения е смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, но не обуславя да се приеме, че се касае за маловажен случай.

В случая следва да се отчете и това, че се касае за късните часове на денонощието и макар да се твърди, че трафикът не бил толкова интензивен, то безспорно се сочи, че МПС било със значителни технически неизправности и предстояло да се прекрати регистрацията му заради нужда от ремонт и да се предаде за бракуване, т.е. налице е повишена обществена опасност за всички участници в движението като чрез застраховка ГО се цели именно да бъдат обезщетени евентуално пострадали лица. По тази причина не са налице обстоятелства, които да водят до извод, че извършеното разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а и нарушението е формално по своя характер.

По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските.

С оглед потвърждаване на НП право на разноски има наказващия орган, който не претендира такива и не му се присъждат.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0434-000105/14.02.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с което на Г. Д. Б., ЕГН ********** на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.