Решение № 456 от 12.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пазарджик, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500614 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение №183 от 13.05.2024г. поправено с решение №285 от 22.07.2024г. двете на Велинградски районен съд, постановени по гр.д.№ 20245210100214 по описа на същия съд за 2024г., Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив, ЕГН: ********** с адрес гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 11673,22 лв. /единадесет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 22ст./-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 686/2014г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 331/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 18/02.08.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 18.01.2014 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №26/18.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №51/2024 г. по описа на Районен съд-Велинград. Със същото решение е осъден на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК:

000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан 1

Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив, ЕГН: **********c адрес гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 233,46 /двеста тридесет и три лева и 46 ст./ по гр. д.

№214/2024 г. на РС Велинград. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв.

С. С.-АК Пловдив с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр.

Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет.1, адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№214/2024г. на РС-Велинград, в размер на 1450.60 лв. с ДДС /хиляда четиристотин и петдесет лева и 60 ст./ с ДДС. Община Велинград е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив ЕГН:

********** с адрес гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 233,46 лв. /двеста тридесет и три лева и 46 ст./ по гр. ч. гр. д.№51/2024 г. на РС-Велинград, както и да заплати на адв. С. С.-АК Пловдив с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. Пловдив, бул.

„Руски“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д.

№51/2024 г. на РС Велинград, в размер на 1060,40 лв. /хиляда и шестдесет лева и 40 ст./.

Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№3845 от 29.05.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция Община Велинград, БУЛСТАТ 000351580, чрез пълномощника си адв. Д. С. с доводи за порочност като неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и на събраните по делото доказателства и необосновано. Акцентира се на неправилно изградено фактическо положение от районния съд, довело до неправилен и краен извод за доказаност на исковата претенция. Счита, че същата е недоказана по основание и по размер при непосочени конкретни обстоятелства на които се основава иска, като съдът не взел в предвид възраженията на жалбоподателя, ответник по иска, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия, и доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на общината. Признава се, че трудът на адвоката е висококвалифициран и че за него се дължи възнаграждение съгласно Закона за адвокатурата / чл.36 ал.1/ при определени в Наредба №1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като счита че това възнаграждение може да бъде само за извършена дейност и/или за постигнат резултат, но че винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена към защита на неговите интереси. Счита, че е спорен въпроса за това какви действия са били реално извършени, и дали са били в полза на представлявания и какво възнаграждение се дължи за тях; че ищецът бил упълномощен да представлява общината по ч.гр.д.№686/2014г.-да осъществява процесуално представителство срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение. Цитира се чл.24 ал.1 т.2 и ал.3 от ЗА, за начините на упражняване на адвокатската професия и какво включва това-изготвяне на всякакви книжа като молби, тъжби, заявления, жалби и други свързани с 2 възложената от клиента работа, като се поддържа, че подробно изброените действия на адв.Б., очевидно не са били в интерес на Общината, като упражняването на адвокатската професия включвало и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт. Акцентира се, че липса на конкретно договорено адвокатско възнаграждение за положения труд не опорочава договора за пръчка, нито препятства определянето му, доколкото размерът бил нормативно определен -цитираната НМРАВ, установяваща в случая минимално дължимото възнаграждение на адв.Б. за всяка инстанция, при съобразяване на чл.7 ал.2 т.4 в редакцията й от 2010г., и отчитане на факта , че ищецът е регистриран по ЗДДС, при което му се дължи и ДДС върху минималното дължимо възнаграждение, с което същото е следвало да бъде увеличено и че дължимостта на това възнаграждение произтича от характера на изпълняваната работа и нормативно установена в специален закон ЗА, и допълвано с правилата на уредбата на мандатно правоотношение по ЗЗД.

Счита, че падежът на плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е установен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнението на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по даден мандат.

Поддържа още, че ищецът на когото принадлежи доказателствената тежест в процеса, не е доказал валидно възникнало облигационно правоотношение и надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя , в качествено, количествено и времево отношение. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се отхвърлят предявените срещу Община Велинград искове. Претендира присъждане и на разноските на общината за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна -ищеца Г. Х. Б., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.С. С., с вх.№5124 от 17.07.2024г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество, моли да не се уважава, като се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Излагат се установените от съда факти и обстоятелства, като се акцентира на наличие на възникнало между страните облигационно правоотношение по което Община Велинград е упълномощила ищеца Б. да го представлява по ч.гр.д.

№686/2014г., за което е съставено пълномощно в писмена форма, с мандат до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл.34 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК. Поддържа, че по силата на учредената на ищеца представителна власт , последният е депозирал молба по процесното дело с искане да бъдат обезсилени издадените в полза на „Еко Титан“ ЕООД-клон София заповед за незабавно изпълнение/ЗНИ/ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като издадени в полза на неправосубектна страна. В изпълнение на съдебно разпореждане за отстраняване на нередовности в молбата, адв.Б. предприел процесуални действия и подал молба, като съдът приел, че нередовностите не 3 са отстранени и оставил молбата без разглеждане, което разпореждане било обжалвано от процесуалния представител на общината и отменено от Окръжен съд Пазарджик, с указания районният съд да се произнесе по искането за обезсилване; че е последвало отхвърляне от РС на молбата за обезсилване на ЗНИ и ИЛ /опр.№584 от 11.07.2019г./ като неоснователна с последвало обжалване на същото от процесуалния представител адв.Б. с частна жалба от 12.09. 2019г., която частна жалба била върната на основание чл.275 ал.2 във връзка с чл.262 ал.2 от ГПК, с разпореждане №1740 от 25.09.2019г. по ч.гр.д.№686 /2014г. на РС-Велинград, като процесуално недопустима, тъй като обжалваният акт не е преграждащ. Твърди се, че това съдебно разпореждане е обжалвано с частна жалба вх.№5006 от 10.10.2019г. пред ОС-Пазарджик, като тази жалба била оттеглена с молба от Община Велинград чрез кмета К.К., с вх.№11079 от 04.12.2019г. срещу съдебно разпореждане №1740 от 25.09.2019г. по ч.гр.д.№686/2014г. след постигнато между Община -Велинград и „Еко Титан“ ЕООД споразумение от 10.12.2019г., в което с §1 е предвидено задължение на Община Велинград да оттегли подадената жалба, с произтичащите от това последици, в резултат на което с ОС-Пазарджик е върнал частната жалба на основание чл.232 от ГПК което не е било обжалвано, и е влязло в сила на 18.12.2019г. Признава се, че във връзка с извършеното процесуално представителство по ч.гр.д.

№686/2014г. по описа на РС-Велинград между Община Велинград и адв.Б. не е подписван договор за правна защита и съдействие., в който да е уговорен размер на възнаграждението. Цитира се, че такова е определено с решение №331 от 02.08.2023г. на Адв.Съвет-Пловдив, обективирано в протокол №18 от 02.08.2023г. на адвокат Г. Б. от АК-Пловдив на основание чл.36 ал.3 от ЗАдв. в размер на 11673.22лв с ДДС за извършване на правни действия по ч.гр.д.

№686/2014г.Твърди се още, че съгласно ЗАдв. отношенията между адвокат и клиент по оказване на правна защита и съдействие, включително и процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация на този закон и че поначало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорен с договор, но че това не е императивно изискване/чл.36 ал.2 от ЗА/. И че в същност договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение.

Посочено е още, че за разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма, и устно само по изключение, за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма; че съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Акцентира се, че въпросът за сключването на договора в писмена форма и поетото задължение на адвоката да оказва правно съдействие няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то, и че възнаграждението е дължимо и тогава когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. Твърди се, че в отклонение на 4 дължимостта на възнаграждението при поръчката по чл.286 от ЗЗД само ако е уговорено, възнаграждението по договора за правна помощ /ДПП/, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстнация.-чл.36 ал.1 от ЗАдв., като при липса на договор или когато страните не са определили размера му, възнаграждението се определя по искане на адвоката от Адвокатския съвет съгласно по НМРАВ, а изискуемостта настъпва от момента на изпълнение на поръчката-от извършването на уговореното от страните правно действие, като в случаите когато ДПП е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото.

Акцентира се, че в тези случаи и съдът не е компетентен да определя възнаграждение на адвокат без наличие на сключен договор, като по закон компетентен в случая е Адв. Съвет, доколкото липсващата воля за договарянето на възнаграждението може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по чл.36 ал.3 от ЗАдв.; че съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне /цитира се съдебна практика- решение №236 от 24.10.2017г. на ВКС по гр.д.№576/2017г. , Четвърто г.о.; решение №208 от 22.06.2015г. на ВКС по т.д.03961/2013г.-второ т.о. ; решение №102 от 16.07.2018г. по гр.д.№376282017г.- трето г.о./.