Решение № 657 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Б...., 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б...., LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д....А като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120201884 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. В. В., ЕГН **********, чрез адв. К. К. от САК, срещу Наказателно постановление № 26-4058-000323/17.04.2026 г., издадено от началник на група в сектор „Специализирани полицейски сили“ (СПС) при ОД МВР - Б...., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. К. от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 11.05.2026 г., а жалбата е подадена на 19.05.2026 г.), срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2026 г., около 16:25 ч., в гр. Б...., по ул. Д.... Д...., до номер 177 (болница „Л.........), при извършена проверка от служители на МВР било установено, че жалбоподателят С. В. В. управлява л.а. Л... с рег. № А ......, който не е регистриран по 1 надлежния ред. МПС било със служебно прекратена регистрация, поради липсата на сключена застраховка гражданска отговорност.

За установеното деяние св. А. Р. - на длъжност старши полицай в сектор СПС при ОД МВР - Б...., съставил акт за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който бил подписан от жалбоподателя без възражения.

На 17.04.2026 г., Г.... Д.... - началник група в сектор СПС при ОД МВР - Б.... издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

От представените по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121з583/14.04.2026 г. се установява, че министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия АУАН и НП, по реда на ЗДвП, да се издават от определени длъжностни лица в системата на МВР, както следва: 1) фишове и актове могат да издават полицейските органи: от отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при ГДНП, от ОПП при СДВР, от сектор „Пътна полиция“ (СПП) в ОДМВР, от полицейските инспектори VI-IV степен (по контрол на пътното движение), от младшите автоконтрольори II-I степен, командир на отделение (пътен контрол) в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, от звената „Сигма“ в ОДМВР, от изрично посочените полицейски органи от ГДГП на летищата в техния район, от звената, осъществяващи охранителна дейност в СДВР/ОДМВР и в РУ, както и от отделите „Охранителна полиция“ при СДВР/ОДМВР; 2) наказателни постановление могат да издават: директорът и заместник-директорите на ГДНП, на СДВР, на ОДМВР, на РДГП-Аерогари, началникът, заместник-началникът на ОПП, началниците на сектори в ОПП при ГДНП, началниците на отдели Охранителна полиция ОД МВР, началниците и заместник-началниците на отдели „Охранителна полиция“ и СПС при СДВР, началникът, заместник-началникът на ОПП при СДВР и началникът на САО към ОПП при СДВР, началникът на СПП при ОДМВР и началниците на сектор СПС при ОД МВР, началниците на РУ, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ, началник на група АНД в сектор АО към ОПП при СДВР, началниците на групи в СПП при ОДМВР, началниците на групи „Пътен контрол“, „Териториална полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ в РУ при ОДМВР, началниците на групи „Сигма“ при ОДМВР, началниците I и II степен и заместник - началниците I степен на ГПУ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на актосъставителя са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните в преписката доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

2

Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил изчерпателно длъжностните лица в МВР, които имат правомощие да съставят АУАН по ЗДвП, сред които са и командирите на отделения (пътен контрол) в ОДМВР и в техните териториални структурни звена. В настоящия случай обаче АУАН, по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е съставен не от командир на отделение, а от старши полицай в сектор СПС при ОД МВР - Б...., който обаче не е овластен с въпросната заповед да съставя АУАН по ЗДвП. Липсата на компетентност на актосъставителя води до липса на материална компетентност за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

На второ място, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и съобщенията, от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. От цитираните по-горе заповеди се установява, че министърът на вътрешните работи е предоставил правомощия по издаване на НП, по реда на ЗДвП, на определени длъжностни лица, сред които са и началниците на сектори СПС при ОДМВР. Не са делегирани правомощия обаче на началниците на групи в сектор СПС при ОДМВР. В настоящия казус наказателното постановление е издадено именно от началник на група в СПС при ОД МВР - Б...., който не е имал правото да издава наказателни постановления по реда на ЗДвП. В случая наказателното постановление е издадено от некомпетентно лице, от лице което няма материална компетентност, а това обстоятелство води до съществено процесуално нарушение и е абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт.

И на последно място нарушението се явява недоказано.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, като регистрацията е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

3

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказа субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние.

Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, като съгласно чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 8, вр. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът е бил с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за това действие не е бил уведомен жалбоподателят. Липсват каквито и да е данни за уведомяване на жалбоподателя от страна на Гаранционния фонд или МВР за служебното прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Нещо повече, в хода на съдебното следствие се установи, че автомобилът е бил с табелите си, СРМПС и СУМПС. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са 4 могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а извършеното от него не съставлява административно нарушение. В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика - Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, Решение № 1497/15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765/2021 г. на XVI състав на Административен съд - Б...., Решение № 1461/30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд - Б...., Решение № 1192/24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд - Б.... и др.

Предвид горепосоченото, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.