Решение № 3173 от 27.03.2024, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2429/2023
- Вид
- Решение № 3173
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 27.03.2024
- Състав
- Ивелин Борисов
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.104, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.107, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.109, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.144, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал. 7, изречение второ, предложение първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162, ал.2, т.1 и т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162, ал.2, т.1 и т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162, ал.2, т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.166, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.175, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.4, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.10 · Закон за местните данъци и такси
- чл.11, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.11, ал.1 и ал.3 · Закон за местните данъци и такси
- чл.123, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.6, ал.1, б."а" · Закон за местните данъци и такси
- чл.9б · Закон за местните данъци и такси
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3173
Варна, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ИВЕЛИН БОРИСОВ
При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20237050702429 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107, ал.3, вр. чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на К. С. М., [ЕГН], срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-3773-1/10.06.2023г., издаден от Ц. Н. Б., гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, с който са установени задължения за периода 2018г. – 2022г. за ДНИ в размер на 356,85 лева – главница, и 102,83 лева – лихва към 10.06.2023г., и за ТБО в размер на 311,09 лева – главница, и 93,73 лева – лихва към 10.06.2023г.
В жалбата се поддържа, че актът е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се в конкретика, че за процесния имот има подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която М. коректно е посочил конструкцията на сградата М3, като своевременно и в цялост е заплащал определените му от страна на Община-Варна задължения за ДНИ и ТБО за процесния период 2018 г. – 2022 г. Уточнява, че няма представа кой, кога и по какъв начин е извършил корекция в декларацията му и как се е получило невярното деклариране, че конструкцията е М1. Посочва, че декларацията му от 2014 г. е подадена чрез упълномощено лице – В. С. Д., но когато той е подписал декларацията, направената с химикал ръкописна поправка и изписаният текст „поправката е моя“ с подпис ги е нямало. Оспорва също, че въпросната поправка не е направена по реда на чл.104, ал.2 от ДОПК с нова декларация, подписана от него самия. По изложените съображения моли за отмяна на акта, като неоснователен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен представител - адв. Ж. К., поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорения АУЗ сочи обстоятелството, че жалбоподателят е подал правилно попълнена декларация с правилно маркирана конструкция на сградата и корекцията е направена от пълномощника му. Подчертава, че в продължение на девет години никой от служителите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна не е проверил верността на съдържанието на декларацията. На следващо място посочва, че последващата декларация от 2023г., послужила като основание за издаване на АУЗ, е попълнена по искане на служители от Дирекция „Местни данъци и такси“, а не по инициатива на жалбоподателя. Счита, че отговорността не следва да бъде понесена от него, тъй като вината за определяне на по-нисък размер на ДНИ и ТБО за процесния имот не е негова. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски за заплатена държавна такса за образуване на производството, както и адвокатски хонорар, определен на основание чл.38, ал.2 от ЗА по представен договор за правна защита и съдействие.
Ответникът – Д. Д. "Местни данъци" при Община Варна, чрез процесуален представител – главен юриск. Д. В., оспорва жалбата. В представен по делото отговор на жалбата, както и в съдебно заседание по същество излага доводи, че за процесния имот е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от 2014 г., в която жалбоподателят, чрез пълномощник - В. С. Д., е декларирал, че собственото му жилище с РЗП 127 кв.м., находящо се в гр. Варна, [улица], е с конструкция M1(съгл. Приложение №2 от ЗМДТ - масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи), а при извършена проверка е установено, че конструкцията на сградата е M3 (масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно- безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.). Впоследствие, М. е поканен да отстрани констатираното несъответствие и същият е подал коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/25.05.2023 г. Посочва, че процесният АУЗ е издаден на основание коригиращата декларация по чл.14 ЗМДТ, която е подадена лично от жалбоподателя през 2023г., и включва единствено и само доначислени задължения за период от 5 години назад. Отбелязва и обстоятелството, че още в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 1998 г. имотът е деклариран като М1 и жалбоподателят е заплащал ДНИ и ТБО в по-малък размер за период от над 20 години. Освен това допълва, че в декларацията по чл.14 ЗМДТ от 2014г., жалбоподателят доброволно е упълномощил и е делегирал права на пълномощника си, да попълни и коригира въпросната декларация. Предвид изложеното, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14007626/23.04.2014 г., жалбоподателят К. С. М., чрез пълномощник В. С. Д., е декларирал промяна в обстоятелствата по отношение на собствения си недвижим имот, представляващ жилище с РЗП 127 кв.м., находящо се в гр. Варна, [улица]. В таблица 3, колона 14 „Конструкция на обекта“ било отбелязано със знак „Х“ вид М1 - масивна без (дървен гредоред) или с частични стоманобетонни елементи (гредоред или бетон) или от сглобяеми плоскости (бунгала) и знак „О“ в колона 16 (М3 – масивни монолитни (със стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигащи плочи, скелетно-рамови, скелетно-безгредовни, специализирани и др.) По направените отбелязвания била отразена забележка от В. Д. „поправката е моя“. Съобразно указанията в самата декларация по чл.14 от ЗМДТ, относно таблица 3 е посочено, че съответстващата конструкция и техническа инфраструктура за обекта се отбелязва с „Х“, а във всички останали клетки се записва „О“, т.е. с въпросната декларация била посочена конструкция на обекта "М1".
С писмо вх.№ МД-Т23000341ВН_003ВН от 17.01.2023 г. в Дирекция „Местни данъци" при община Варна е постъпила информация от служебна проверка, извършена във връзка с изпълнение на резолюция за контрол на партиди с конструкция M1 на територията на район „Одесос". Видно от писмото, процесната сграда, находяща се в гр. Варна, [улица], е с конструкция "M3" (масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно- безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.).
С писмо с изх.№ 23-117/09.05.2023г.(л.36 от адм. преписка), връчено на 11.05.2023г. чрез М. М., жалбоподателят е поканен по реда на чл.103 от ДОПК да отстрани констатираното несъответствие в заявената конструкция.
На 25.05.2023 г. М. е подал коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/25.05.2023 г., отнасяща се за притежавания от него недвижим имот с партиден № 5610111023005, с адрес: гр. Варна, район Одесос, [улица], ет.1. Била посочена конструкция "М3", както и че жилището се ползва като основно, и се притежава от лице с намалена работоспособност , за което бил приложен ТЕЛК.
С писмо рег.№ МД-Т23005003ВН/26.05.2023 г. (л.34 от адм. преписка) от отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е поискана информация от РЗИ – Варна за издадените експерти решения на К. М., като с писмо рег.№ Т23005003ВН_001ВН/01.06.2023 г. (л.26 от адм. преписка) са представени пет броя такива.
Съгласно протокол № 98/05.06.2023 г. (л.9 от адм. преписка), изготвен от К. Д. – гл. инспектор в отдел КРДПС към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, при извършена обработка на подадената от М. декларация по чл.14 от ЗМДТ, ПП не е позволил да се извърши корекция на конструкцията на сградата от М1 на М3 назад с дата 01.01.2018г., поради което се е наложило да изчисли ръчно съгласно ДО за МЗ задълженията за ДНИ и ТБО за периода 2018-2022 г., като от получените суми са приспаднати вече заплатените суми за периода, а разликата е качена ръчно по вноски. В протокола е описан подробно начинът на изчисляване на дължимите суми, съгласно очертаната методология.
Във връзка с полученото съобщение по чл.103 от ДОПК, с писмена молба рег.№ МД-Т23005569ВН/13.06.2023 г. (л.45 от адм. преписка) жалбоподателят е поискал от Д. Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна да преразгледа случая, тъй като той не познава лицето В. С. Д. и не е упълномощавал въпросното лице да подава декларацията по чл.14 от ЗМДТ от негово име, както и да прави корекции по нея.
В отговор с писмо рег.№ МД-Т23005569ВН_001ВН/27.06.2023 г. (л.44 от адм. преписка) Д. Дирекция „Местни данъци“ е посочил, че след извършена проверка по случая е установено, че в хода на проведеното производство са спазени всички изисквания на ЗМДТ и ДОПК. Пояснено е, че съгласно императива на чл.109, ал.1 от ДОПК, за пет години назад били установени задължения за имота, произтичащи от установената разлика в конструкцията му, която била декларирана, и действителната такава.
Във връзка с подадената коригираща декларация, и при отчитане на внесените суми за съответните периоди, с оспорения понастоящем АУЗ № МД-АУ-3773-1/10.06.2023 г. са начислени задължения за довнасяне в размер на 356,85 лв. (главница) и 102,83 лв. (лихви) за ДНИ, както и 311,09 лв. (главница) и 93,73 лв. (лихви) за ТБО за период от пет години, а именно: от 2018г. до 2022г. Посочено е, че установените задължения за довнасяне в размер общо на 864,50 лв. включват само доначислените суми за периода 2018 г. – 2022 г., вкл. по главница за ДНИ и по главница за ТБО, както и лихви върху тях по партида № 5610111023005, за недвижим имот, находящ се на адрес гр. Варна, [улица], ет.1.
В хода на съдебното дирене са приобщени писмени доказателства: справка за начина за начисляване на ДНИ и ТБО за процесния АУЗ, издадена от гл. инспектор „КРД“; писмо, съдържащо информация за конструкцията на сгради на територията на район „Одесос“; доказателства за материалната компетентност на органа, издал оспорения акт; заповеди за определяне границите на районите, в които през 2022 г., 2021 г., 2020 г., 2019 т. и 2018 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, представени с писмо с.д.№ 17203/29.11.2023г. по опис в 5 точки (л.27 – 86 от делото).
По делото са приобщени копие на декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 20/50/189/11.03.1998 г., подадена от К. С. М., нотариален акт № 200/28.05.1993 г. за покупко-продажба на процесния имот и писмени обяснения от С. В. В. – бивш служител в Община Варна, в качеството й на инспектор в Дирекция „Местни данъци“ (л.92-97 от делото).
По искане на жалбоподателя, в качеството на свидетел е разпитана В. С. Д. – лицето, подало декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 2014г., в качеството на негов пълномощник. Свидетелката предполага, че поправката е извършена с оглед наличието на стари данни, вече въведени в базата данни на Община Варна, като е възможно при подаване на декларацията информацията за конструкцията на сградата да й е подадена от служителя на гише. Не си спомня дали жалбоподателят е присъствал в момента, когато тя е подавала декларацията му „на гише“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореният АУЗ е връчен на жалбоподателя на 14.06.2023 г., видно от известие за доставяне ИД PS9000943CYI Y(л.3 от адм. преписка). Актът е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна с жалба рег.№ МД-Т23005992ВН/27.06.2023 г., като производството пред решаващия орган по чл.107, ал.4 от ДОПК е приключило с мълчаливо потвърждаване по реда на чл.156, ал.4, вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК. Жалбата до съда е подадена чрез Директора на Дирекция "МД" при Община Варна на 20.09.2023 г., т. е. в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на издадения в производството индивидуален административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, и следователно е процесуално допустима.