Решение № 104 от 16.11.2022, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Административно наказателно дело 169/2022
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 16.11.2022
- В сила
- 08.12.2022
- Състав
- Анна Иванова Кайтазка
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Белоградчик, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20221310200169 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. С. А. от с. Д., обл. В., с ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5930385 от 19.05.2022 г. на ОД-МВР-Видин, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800,00 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на издаденият ел. фиш, като съдът е сезиран с искане да отмени същия. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от упълномощен представител – адвокат, който поддържа жалбата и отново иска отмяна на ел. фиш, поради недоказаността на приписаното нарушение – незаконосъобразно поставен ограничителен скоростта знак, от където следва извода за липса на деянието. Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата редовно призована за с. з. не изпраща представител и не взема становище по казуса.
1
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На 19.05.2022 г. в 16.36 ч. на ул. „Г. Д.“ в с. Т., общ. Р., обл. В., до дом № 209, с автоматизирано техн. средство ARH CAM S1, било заснето МПС лек автомобил „НИСАН КАШКАЙ“, с рег. № СВ 7475 СМ, което се движело със скорост 81 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип № 6785/19.05.2022 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална скорост 40 км. ч., а установената – 81 км./ч., но след приспадане на възможното отклонение в измерването, наказуемата е приета за 78 км./ч., т.е. отчетено било превишение от 38 км./ч. В снимковият материал посоката на движение на автомобила се сочи като „отдалечаващ“ се.
За констатираното нарушение, на 19.05.2022 г. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на Б. А., като собственик на МПС, заснето в горния клип, като наказанието е наложено на основание проява, извършена в условията на „повторност“ / спрямо предходен ел. фиш с.К № 5015640/ .
Съдът е изискал и му е представен същия – от 29.06.21 г., връчен на 19.09.2021 г. и в сила от 04.10.2021г. , за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на Б. А..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима – с оглед представеното от въззиваемата страна писмо / изх. № 242000-4667/10.10.22г./, в което е заявено, че няма данни за момента на връчване на фиша, при което съдът, в интерес на заинтересованото лице – наказаното с фиша, приема че тя, жалбата, е допустима – подадена в срок, а разгледана по същество, е основателна.
Налице са сериозни нарушения на материалния и процесуален закон, направени в хода на админ. нак. производство, които опорочават същото, като процедура.
Въпреки, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, че автомобилът, с който е извършено твърдяното нарушение е собственост на соченото ФЛ, този факт не се отрича от санкционираното лице, поради което съдът го възприема за истинен – така както се заявява.
2
Няма данни, след съобщаване на фиша, да са направени възражения в 14 дн. срок пред АНО, с оглед възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП - чрез декларация да се заяви друго лице, на което е предоставено за ползването МПС – липсват такива доказателства в преписката на АНО, представена на съда.
Съдът на първо място, приема за безспорно установени обстоятелствата – къде, кога и кое МПС е било заснето при извършване на нарушението.
Доказано е и обстоятелството за предходно нарушение от жалбоподателя на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, санкционирано преди по –малко от година, считано от 19.05.22 г.
По админ. нак. преписка е представено доказателство – Протокол № 74СГ-ИСИС/11.11.2021г. на БИМ-ГД“МИУ“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, който удостоверява техническото състояние – налична годност, на ползваното за измерване на скоростта на преминаващите МПС, към 19.05.22г., АТСС.
Представено на следващо място е, доказателство – снимков материал, онагледяващ поставен знак «В-26» предвиждащ ограничение на скоростта по чл. 21 ал.2 / според снимката макс. 40 км.ч. / – т.е. под обичайната 50 км.ч., указана в чл.21 ал.1 от ЗДвП за населено място, а знакът е монтиран под тебела «Д-11» - за начало на такова, населено място – с.Тополовец. Налична по преписката е и снимка на самото техническо средство – измервателен уред, поставено встрани от пътната лента, дясна за движещите се, като отдалечаващи се МПС. В Протокола за използване на АТСС рег. № 242р5014/20.05.22г. надлежно е отразено, че устройстовто, при стационарен режим на работа, осъществява измерване на скоростта на движещи се в двете посоки МПС / посока с. Р. - гр. Л. и обратно/ поставено на ул. «Г. Д.» в с.Т., като общото ограничение на скоростта по този вид пътища е 50 км./ч., но с пътен знак за ограничение на същата – е въведено такова от 40 км./ч., а АТСС е поставено на 200 м. от този ограничителен знак. Допълнително в докладната записка № 242р-5013/19.05.22г. на полицейския служител, изготвил Протокола за използване на АТСС, са надлежно отразени същия брой установени нарушения, като в Протокола / 53 в случая /, в същия пътен участък / т.к. в докладната има информация и за друг контролиран участък/.
На съда бяха представени допълнително доказателства, които той прие 3 и приобщи към доказателствения материал по делото – писма на РУБелоградчик и Кмета на Община Ружинци, Предложениена Кмета на общ.
Ружинци до ОбС-Ружинци, сигнални писма на РУ-Белоградчик до Кмета на общ. Ружинци, както и заверено копие от Решение №339/27.06.2022 г. на ОбС-Ружинци, от които се установява, че към датата на нарушението, предмет на делото – 19.05.2022г. не е имало поставен знак «В-26» , въвеждащ ограничение на скоростта , различно от законово допустимата максимална в неселеното място, на табела «Д-11» за начало на населено място – с. Т., общ.
Р., от оторизирано лице/орган на власт. Такова решение – за поставяне същия знак, на посоченото място, е взето на 27.06.2022 г. от Общински Съвет при Община Ружинци, а самият знак е монтиран фактически на 23.09.2022 г. от служители на общинската администрация.
При така установените допълнително от съда факти, той се съгласява с аргумента на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, изразено в недоказаност на приписаното деяние – превишение на скоростта на управлявано от жалбоподателя МПС, в населеното място, с 38 км./ч. Въпреки наличния снимков материал по делото, както и данните от Протокола за ползваното АТСС и докладната записка на полицейски служител при РУБелоградчик – за действително наличен знак „В-26“ върху табелата на с.
Тополовец към 19.05.2022 г., не се установи кой и на какво основание е поставил този знак, респ. не се доказа законосъобразността на въведеното допълнително ограничение на скоростта в пътния участък. Неоснователното – в смисъл недоказано законосъобразно въвеждане на това ограничение, води до липса на задължение на водачите на преминаващите в участъка / в случая през цялото населено място/ да се съобразяват с такова ограничение – да се движат със скорост не повече от 40 км./.ч. За тях обаче, при така констатираните обстоятелства, е било налично общото, сочено от самия закон – ЗДвП, ограничение на максималната скорост на придвижване с МПС в населени места – 50 км./ч.
Поради това, при приетото от съда законосъобразното иначе ползване в случая на АТСС за измерване скоростта на преминаващите МПС /навлизащи в с. Т./ и установяване на тази скорост, водачът на МПС – жалбоподателят Б.
А., би следвало да понесе отговорност за превишение от 28 км./ч. на скоростта, с която е преминала покрай АТСС, на 19.05.2022 г., тъй като това е 4 реалното превишение спрямо допустимата скорост – от 50 км./ч. И няма пречка съдът да приеме за извършено това, по-леко наказуемо деяние, като измени ел. фиш и определи санкция на нарушителя по съответния текст и цифрова квалификация от приложимия нормативен акт. Допълнително, тук следва да се отчете и наличието на „повторност“-та, която е доказана и ще промени квалификацията, респ. санкцията и на това по-леко наказуемо провинение.
Съдът обаче, намира за допуснато от АНО едно много съществено нарушение на правилата по ангажиране админ. нак. отговорност на дееца – неправилно, непълно посочено в ел. фиш основание за налагане на санкцията, възпрепятстващо нарушителя да разбере за какво точно провинение е наказан.
Съдът намира, че правата на обвиненото лице са накърнени по този начин – то не може да разбере кое, какво точно нарушение му е приписано, и на кое основание е наказано.
Санкцията на А. е наложена / „глоба“ в размер на 800,00 лв./ - на осн. чл.182 ал.4 от ЗДвП. Тази разпоредба – чл.182 ал.4 от ЗДвП, касае нарушения, извършени в условията на “повторност“. Същата санкционна разпоредба / чл.182 ал.4 от ЗДвП/ е бланкетна – тя препраща към чл.182 ал.1, ал.2 и ал.3 от закона, и то в различни варианти на няколкото точки по самите ал.1, ал.2 и ал.3 от чл.182. Такова препращане, респ. обвързване на бланкетната норма с конкретен състав на нарушение – няма направено от АНО, което препятства съда и да измени първоначално определеното наказание, с прилагане на полек състав на деянието /при прието иначе за извършено провинение/. Съдът счита, че правилното и прецизно посочване на нарушението и основанието за налагане на наказание в случая, изисква от АНО да е конкретизирал на кой текст и цифра от чл.182 а л . 1 ЗДвП се позовава / ал.1 - предвид обстоятелството, че местонарушението е в населено място/, иначе има непълнота на това санкционно основание.
При наличието на тези констатирани от съда обстоятелства, последният намира, че неправилно е определена квалификацията на деянието, санкцията за него – също.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде 5 отменен.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. / ред. до 04.11.22 г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението в този само размер е платено, поради което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5930385 от 19.05.2022 г. на ОД-МВР-Видин, с който на Б. С. А. от с. Д., обл. В., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 800,00 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин, с адрес гр. В., обл.В., ул. „Ц. С. В.” № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. А. от с. Д. обл. В., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6