Решение № 442 от 02.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Велико Търново, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Евгений Пачиков

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500867 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез гл. юрк. Б. А. по изп. дело № 20258090400509 по описа на Силвия Косева, с рег. № 809 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново против Постановление от 25.07.2025 г., с което е оставено без уважение възражение против разноските за адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата се сочи, че присъденото възнаграждение за адвокат е прекомерно високо и не е съобразено с действителната и фактическа сложност на делото. Намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е уредено, че за процесуално представителство по изпълнително дело за неговото образуване възнаграждението е 200 лв. Заявява, че до момента на подаване на жалбата процесуалният представител на взискателя е подал молба само за образуване на изпълнителното дело, като по него не са извършени други изпълнителни действия, в които да е взел участие адвокатът на взискателя. Навежда доводи, 1 че с присъденото от ЧСИ адвокатско възнаграждение се завишават и пропорционалните такси към ЧСИ. Предвид изложените съображения, моли за постановяване на решение, с което да бъдат намалени присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. размер, както и размерът на таксите към ЧСИ.

В срока по чл. 435, ал. 2 ГПК взискателят не е депозирал възражение.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби при определяне на дължимите разноски и адвокатско възнаграждение, както и че същите са определени в нормативно предвидения минимален размер.

Великотърновският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия - сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложеното изпълнително дело се установява, че Изпълнително дело № 20258090400509 по описа на ЧСИ Силвия Косева е образувано по молба от взискателя А. А. А. чрез адв. В. Ф. от ВТАК срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 468/2023 г. по описа на Районен съд - Павликени, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 1180 лв., представляваща направени по гр.д. № 468/2023 г. по описа на РС - Павликени разноски, както и за сумата от 700 лв. – разноски по делото през въззивната инстанция по в.гр.д. № 1021/2024 г. по описа на ВТОС. Претендира разноски по изпълнителното производство в размер на 750 лв. Като способ за изпълнение сочи налагане на запор върху бА.ата сметка на длъжника, разкрита в „Банка ДСК“ АД.

В съобщението за образувано изпълнително производство длъжникът е уведомен и за размера на адвокатското възнаграждение, както и за таксите по Тарифата към ЗЧСИ.

2

На 04.07.2025 г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските – да бъдат редуцирани разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидените по Наредба № 1/2004 г., както и да бъде редуцирана и таксата по т. 26 от Тарифата.

С обжалваното постановление от 25.07.2025 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника.

Така установеното налага следните правни изводи:

Настоящата съдебна инстанция намира, че разноските по ИД № 20258090400509 са определени правилно и законосъобразно. Действително по изпълнителното дело са представени доказателства, от които е видно, че договореното между взискателя и процесуалния му представител възнаграждение е в размер на 750 лв., за които е направено и надлежно отбелязване.

Оплакванията в жалбата, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 НМРАВ е неприложима в настоящия случай, тъй като касаела по - голяма фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и активно поведение на процесуалния представител на взискателя, не могат да бъдат споделени.

Видно от текста на чл. 10 НМРАВ, диференцирането в заплащането на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело в чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредбата е в зависимост не от фактическата и правна сложност на делото, а съобразно характера на извършената от адвоката работа, като съгласно чл.

10, т. 1 НМРАВ - за образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 НМРАВ - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Обемът на осъществената правна защита е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна защита и съдействие, сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу задължение да образува изпълнително дело и процесуално представителство и защита по същото пред съответните органи. Ето защо, правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното 3 изпълнително дело. В тази връзка, следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в приложното поле на понятието "водене на изпълнително производство".

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ е съобразен с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 Наредба № 1/2004 г., към датата на сключване на договора и плащане на адвокатското възнаграждение.

Неоснователно е и направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на осъществени каквито и да било действия от страна на пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна защита и съдействие на взискателя. Събирането на сумите по задължението не е в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а в следствие реализирано действие по принудителното изпълнение - налагане на запор върху сметките на длъжника. Направените от взискателя разноски за адвокатска защита са функция от обстоятелството, че длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат сторени, поради това, че не е изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажирането на адвокатска защита и образуване на изпълнително дело за принудителното събиране на дълга. Освен това не е налице и хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в случая не се отнася за платени разноски за изпълнителен способ, който не е приложен.

С оглед потвърждаване на обжалваното постановление на ЧСИ, с което е отказано намаляване размера на заплатения от взискателя адвокатски хонорар до сумата от 200 лв. и като негова последица не е налице и неправилно определяне на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал.

1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско 4 възнаграждение за защитата в изпълнителното производство от 750 лв., представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. в изпълнителното производство, се включват както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ, т. е. същите се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, поради което и размерът на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в настоящия случай не е определен от ЧСИ неправилно и не са налице основания да бъде преизчисляван по поискания от жалбоподателя начин, в т. ч., съобразно основното и евентуалното му искане. /Така Решение № 278/25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г., Г. К., IV г. о. на ВКС/.

По изложените съображения, жалбата на длъжника с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските в настоящото производство съдът приема следното:

В производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол и проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване причинените вреди (в т.ч. и разходи по обжалването по реда на чл. 435 ГПК на действията и актовете на органа по принудителното изпълнение, последица от които е евентуалното настъпване на вреди), е съдебният изпълнител. Същият не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право такива е общият исков ред по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновският окръжен съд

5

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЯ жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, подадена чрез гл. юрк. Б. А., ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5, против Постановление от 25.07.2025 г. на ЧСИ по ИД № 20258090400509 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл. 437, ал. 4 изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6