Решение № 309 от 09.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Е. Цв. Г. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600840 по описа за 2024 година Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по:

-въззивна жалба,вх.№4517/08.05.2024 година,допълнена надлежно след изготвяне на мотиви,подадена от подсъдимия И. Г. И.,с установена самоличност,ЕГН ********** чрез защитника му адв.Е. Е. от АК-София,с посочен съдебен адрес и

-въззивна жалба вх.№4509/08.05.2024 година,допълнена надлежно след изготвяне на мотиви,подадена от М. С. Д.,ЕГН ********** и Й. Е. С. ,ЕГН ********** в качеството им на частни обвинители чрез повереника им а. Б. от БлАК,с посочен съдебен адрес,против присъда

№23/24.04.2024 година,постановена по нохд №487/2023 година по описа на Окръжен съд гр.София.

С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия И. Г. И.,роден на ******** година в гр.***,българин,български гражданин,женен,с постоянен 1 адрес в гр.***, ул.„***“№**,със средно образование,работещ като пазач в ТПДЛС „Арамлиец“ ,неосъждан,ЕГН ********** за виновен в това,че на 06.07.2021 година,около 18,00 часа на път СФО-2234 между гр.Елин Пелин и село Петково,област Софийска,в района на около един километър от гр.Елин Пелин,при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Сузуки“,модел „Витара“,peг.№******** нарушил правилата на движение по чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/-„Водач на пътно превозно средство ,който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата трябва да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците в движението,които минават покрай него и да извърши маневрата,като се съобразява е тяхното положение,посока и скорост на движение“ , като предприел маневра по смисъла на чл.76 от ППЗДвП чрез завиване надясно за включване в движението от банкета на пътя,без да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците в движението,които минават покрай него и извършил маневрата без да се съобразява с положението,посоката и скоростта на движение на движещия се от дясната му страна мотоциклет марка

„Сузуки“,модел

“ГСХ

Р1000“,peг.№

********,управляван от Б. Е. С.,при което автомобилът се установил перпендикулярно на пътя,в следствие на което настъпил удар между предна дясна гума на лекия автомобил и предна част на движещия се по пътя от гр.Елин Пелин към село Петково мотоциклет,с което по непредпазливост причинил смъртта на Б. Е. С.,ЕГН **********,поради което на основание чл.343 ал.1,б „в“ вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/ТРИ/ години.

На основание чл.66 ал.1НК съдът е отложил изтърпяването на определеното на подсъдимия И. Г. И. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /ПЕТ/ години ,считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.343г вр.чл.37,т.7 НК съдът е лишил подсъдимия И. Г. И. с установена самоличност,ЕГН ********** от право да управлява МПС за срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.111 ал.1 НПК съдът е постановил веществените доказателства да се пазят до приключване на производството по делото във всички съдебни инстанции до приключването му с окончателен съдебен акт,след което веществените доказателства обект 1 /обтривка с марлен тампон 2 от волана на лек автомобил peг.№ ********,приложен в т.2 от делото/ и обект 2 /обтривка с марлен тампон от скоростен лост на лек автомобил с peг.№ ********,приложен в том 2 от делото/,да бъдат унищожени.

Съдът е постановил веществените доказателства обект 4 /каска,поставена в запечатан плик/ ,лек автомобил марка „Сузуки“,модел „Витара“,peг.№ ********,мотоциклет марка „Сузуки“ ,модел “ГСХ Р1000“,peг.№ *******,да бъдат върнати на правоимащите лица.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия И. Г. И.,ЕГН ********** да заплати сторени разноски общо в размер на 2624,17 /две хиляда шестстотин двадесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ лева,от които разноски по досъдебното производство в размер на 1349,50 лева /хиляда триста четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/ по сметка на ОСлОСОП,както и по сметка на ОС-София сумата 1273.67лева разноски в съдебно следствие.

Във въззивната жалба,допълнена надлежно,подадена от подсъдимия И. И. чрез защитника му адв.Е. Е. се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован в частта,касателно определените по размер наказания.Твърди се,че съдът при отмерване на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ около средния им размер не е съобразил добрите характеристики за подсъдимото лице и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /изложени твърдения,че съдът не е отчел,че е неправоспособен водач на такова МПС и го е управлявал с превишена скорост/.

В допълнението към въззивната жалба след изготвяне на мотивите към атакуваната присъда по същество защитата твърди,че:

-В недостатъчна степен е отчетено от решаващия съд,че подсъдимият не е осъждан,трудово ангажиран е и с много добри характеристични данни,социално интегриран в обществото. Твърди се,че не е отчетено процесуалното поведение на подсъдимия,дадените от него обяснения по фактите,разкаянието му и изразената критика към стореното от него.

-Не е отчетено в дълбочина,че подсъдимият е направил всичко зависещо от него след деянието за оказване помощ на пострадалото лице,като съдът необосновано е приел да е сторен само опит за помощ,отчитайки поведението на подсъдимия единствено като смекчаващо наказателната отговорност 3 обстоятелство,вж.т.3 от допълнението към въззивната жалба.

-Твърди се,че първостепенния съд не е оценил в достатъчна степен съпричиняването от страна на пострадалия към вредоносния резултат/неправоспособен да управлява мотоциклет, управлявал с превишена скорост МПС,липса на спирачни следи от мотоциклета/.Оспорват се изводите на първия съд,касателно предотвратимостта на удара,с оглед максимално разрешената скорост на движение от 70 км./час,скоростта на движение на мотоциклетиста и свързаната с това „опасна зона“ от 70,74 метра при скорост от 80 км./час,и установената пряка видимост между двете МПС от 71,36 метра.Излагат се съображения за съществуваща възможност за маневра от страна на пострадалия,с която да избегне т.н.“инициален удар“-навлизане на подсъдимия в платното на движение на пострадалия /ширина от 3,20 метра/ с 50-до 70 см. с последващ покой на л.автомобил.Твърдят се по същество и допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия,доколкото не са събрани и проверени възможни доказателства по надлежен ред,свързани с пряката видимост между двете МПС и водачите им към момента на започване маневра „обратен завой“ и/или завиване надясно от страна на подсъдимия и какво е било разстоянието при такава видимост.В тази връзка се твърди,че не е изяснено реагирали ли са водачите на МПС на възникналата опасност и ако да-в кой момент и установява ли се забавяне на тези реакции/ако има такива/.Твърди се,че не е изяснено имал ли е и какво е било разстоянието за „…свободен за преминаване коридор“ от страна на мотоциклетиста в собствената му лента за движение и могъл ли е да премине безпрепятствено покрай управлявания от подсъдимия автомобил.По последните възражения ,вж.т.н.“доказателствени искания“ е сторено искане за назначаване на допълнителна АТЕ за отговор на поставените въпроси и изясняване на сторените възражения,което съдът е оставил без уважение.

Претендира се изменяне на присъдата и постановяване на съдебен акт,с който се намалят по размер наложените на подсъдимият И. И. наказания.

С въззивната жалба,допълнена надлежно след изготвяне на мотиви,подадена от М. С. Д.,ЕГН ********** и Й. Е. С.,ЕГН **********,в качеството им на частни обвинители чрез повереника им адв.Е. Б. се твърди,че атакуваният съдебен акт в осъдителната му част е законосъобразно,но 4 наложеното наказание е явно несправедливо /коментира се единствено наказанието „лишаване от свобода“/.Частното обвинение намира,че първият съд е отмерил наказание „лишаване от свобода“ в занижен размер,като претендира,че незаконосъобразно се явява и прилагане нормата на чл.66 НК по отношение определеното такова по размер.Твърди се,че първият съд е подценил отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства

/многобройни наказания по ЗДвП,несъставомерни нарушения-неправилно паркиране,движение назад/ ,а е надценил смекчаващите такива.

Оспорва се обосноваността на изводите на първия съд,свързани с възможността пострадалия С. да премине покрай автомобила,управляван от подсъдимия И..

Намира,че неправилно е прието подсъдимият И. да е действал при форма на вина-небрежност,вместо да се приеме,че действа при

„самонадеяност.Излагат се съображения.

Отрича се да е налице съпричиняване от страна на пострадалия Б. С.,като се оспорват доводите на защитата,изложени във въззивната жалба на подсъдимото лице,подадена чрез защитник,касателно съпричинителско поведение от пострадалия.Твърди се,че скоростта му на движение и липсата на правоспособност да управлява мотоциклет не са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.

Претендира изменяне на присъдата,като се увеличи наказанието „лишаване от свобода“ по размер или се отмени приложението на чл.66 НК по отношение определеното наказание от първия съд.

Пред въззивния съд повереникът на частните обвинители поддържа,акцентира и развива подробни съображения по сторените оплаквания,сторените с въззивната жалба,като поддържа искането за увеличаване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и/или отмяна прилагането на чл.66 НК.Намира,че неправилно изразеното съжаление от подсъдимото лице се отчита от първия съд като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство,доколкото го намира за декларативно заявено.Оспорва доводите на защитата за съпричиняване и оказана помощ от подсъдимия на пострадалото лице.

В хода по същество претендира за първи път за увеличаване на наложеното наказание на подсъдимия И. по реда на чл.343г НК вр.чл.37 5 ал.1,т.7 НК.

Частните обвинители по делото се явяват пред въззивния съд и поддържат заявеното от повереника им.

Пред въззивния съд адв.Е.,защитник на подсъдимия И. е поддържал сторените с въззивната жалба подробни оплаквания и искания,като е оспорил изцяло исканията на повереника на частните обвинители,като необосновани.Акцентира на това,че първият съд в недостатъчна степен е отчел смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства при отмерване наказания на подсъдимото лице.

Пред въззивния съд подсъдимият И. поддържа заявеното от защитата си.

Моли за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на въззивните жалби,като сочи,че постановеният от първия съд съдебен акт е законосъобразен и обоснован.Приема,че възприетото от първият съд от фактическа страна е доказано еднозначно от събраните и проверени доказателствени източници.Не намира основания за изменяне или отмяна на атакувания съдебен акт,поради което е направено искане съдебния акт да се потвърди.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивните жалби,изложението на защитата и подсъдимия И. И. пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП,поддържаните доводи на повереника на частните обвинители и заявеното от самите частни обвинители,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими,подадени са по предвидения в Закона ред и срок,а преценени по същество са неоснователни.

Съображенията на съда са следни:

Софийска окръжна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски окръжен съд обвинителен акт против И. Г. И., роден на ******** година в гр.***, българин,български гражданин,женен,с постоянен адрес в гр.***,ул.